Това е естествено продължение на историческите културни традиции на Русе и неговия оперен театър – музикално-сценични творби на български творци композитори и либретисти да се случват за първи път именно в този български град, носител на славата за град на много „първи“ неща, уточняват от операта.

На 22 октомври в Доходно здание, Държавна опера – Русе представя „Полихедрон“ определено от автора Нева Кръстева като „dramma per musica“.

“Поетът Алексанър Александров ме вдъхнови с текста, който беше написал и аз създадох музиката за “Полихедрон”, като взех определени фрагменти от неговата пиеса! Жанрът е “драма пер музика” и произведението всъщност прилича на операта от 17 век. Музиката в “Полихедрон” присъства в определени ключови моменти с остинатни форми като шакони, канони, сонати в бароков смисъл… Инструменталният състав е камерен – всички дървени духови инструменти, разбира се орган, ударни инструменти и виолончело, защото то е, така да се каже, човешкия глас и изразява трагизма на човешката душа! “Полихедрон” всъщност е един трогателен разказ, в който е залегнала добре позната легенда за Икар, но тук основният мотив не е високомерието и дързостта му да полети, а бащата, който знае, че със своето майсторство, може да постигне полета на детето си, което споделя неговото упование! В това произведение съм отделила специално място за българския фолклор, тъй като нашата фолклорна музика е много специална, с безкрайно ценни практики, които са действително сакрални… Този фолклор е успявал да омагьоса природата, да направи хората здрави и това не е случайно!

Много харесвам екипа, с който работя и съм благодарна на директора на Русенската опера Пламен Бейков, че ще осъществим този проект именно тук”, споделя проф. Нева Кръстева.

Припомняме, че тя беше специално поканена да представи пред русенската публика възможностите на новия дигитален орган, който Русенската опера получи като дарение от Швейцария и който ще участва в спектакъла.

Темата и сюжетът на творбата, определен от либретото на д-р Александър Александров, разработват мита за Икар от митологията на Древна Елада – основополагащ елемент на съвременната европейска цивилизационна система.

Постановъчен екип:

Диригент – Бистра Диляноф

Режисьор – Боян Иванов

Сценография и костюми – Петя Боюкова

Диригент на хора – Стелияна Димитрова-Хернани

Хореография – Александър Манджуков

За режисьора Боян Иванов това не е първата среща с операта. Преди години по покана на Христина Ангелакова, заедно с Ангелина Гаврилова подготвиха изключително забавна, атрактивна и феерична постановка на операта „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини, която беше представена през 2016 г. на фестивала „Моцартови празници“ в Правец. След това с Варненската опера предприе още едно забавно сценично пътешествие наречено „Влюбеният Моцарт“ обединил опера и импровизиран куклен театър.

„С Пламен Бейков ние сме на една вълна още от времето, когато репетирахме „Севилският бръснар“. Общуването ни през годините е било много интересно и смислено. Беше логично да продължи в някаква съвместна работа“ казва Боян Иванов.

Според него натрупаният до сега опит с нищо не му помага за това представление, защо е една почти камерна опера, но има твърде сложна организация, тъй като се предвижда да има танцов театър, да има не леки пластични задачи към хора.

„Времето никога не стига за такива продукции, продължаваме разговора с Боян Иванов. За мен огромно предизвикателство е самото произведение. Това е съвременна музика, с каквато не съм работил до сега. Освен това отговорността е голяма, тъй като това ще е световна премиера. Другото предизвикателство е, че операта се движи от мита за Икар, но в същото време не се случва на наративно ниво по сюжета, а е абстрактна. Но тази абстракция, за да не остане прекалено абстрактна определя предизвикателството за мен. Замислена като „драма пер музика“ от авторите и вероятно затова Нева Кръстева е вкарала много малко текст в музикалното произведение. Така аз получих свободата от либретото да добавя текстове. Но това усложни още повече нещата, защото тези текстове би трябвало да се изпълняват от актьори, а ние нямаме такива. Затова се спрях на изразно средство, което за сега няма да издам, но искам да се получи добре музикално-пластически, така че добавяме още една медия. Бях замислил да е с видеомапинг, който да не действа толкова илюстративно на ситуациите, а да дава атмосфера, среда и да помага на всичко, което ще се случи на сцената, на цялата мистика, която съществува в самата музика и в либретото. Бих определил цялата опера като голям ритуал, ритуал по отлитането и последствията, които човек е готов да понесе. Разчитам много повече на въздействието на музиката, на визията, на картините – да бъде едно съновидение, а не че разказваме историята на Икар, която знае всеки.

Имат ли необходимост хората да полетят?

На финала има много красиви финални думи – „Ако не продължим да опитваме, дори с риск да не успеем понякога, няма да стигнем доникъде, никога нямаше да сме дори хора. Целият текст завършва с думите “Често опитваме, понякога в стихове“. Това е ключът към цялото произведение, поетично, приповдигнато без да е патетично.

Боян Иванов е театрален режисьор, директор на драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе, но както показва биографията му, а и самият той твърди: „Интересуват ме експериментите в операта. В театъра се чувствам в свои води, тъй като съм свързан с него още от театралните школи.“

За театъра също подготвя премиера за този месец „Странна случка с куче през нощта“ по световния бестселър на Марк Хадън предвидена за 19 октомври.

Третият човек от екипа е авторът на текста д-р Александър Александров – сърцат, ренесансов човек, живеещ във Виена, който непрекъснато е ангажиран с представянето на българската култура в австрийската столица. С организацията „Лилавият лебед“ той осигури възможността концерти в австрийската столица да имат хора на слепите, младежка филхармония „Пионер“ триумфално да се завърне в престижните виенски зали. Свързан е с поставянето на палетна плоча на виенския дом на Гена Димитрова. Може би гой е първият, който дава тласък на този проект. Двамата с Нева Кръстева се познават отдавна и в разговор той й предлага да създаде музикално-сценично произведение. Тя отговаря, че ако намери подходящ текст ще се ангажира. Така започва работата върху творбата, която продължава цели две години и която най-накрая ще види своята реализация.

Защо Полихедрон, дали защото това е всяка затворена повърхнина, съставена от краен брой равнинни многоъгълници, наречени стени, от които трябва да се освободим?

Защото това е фигура, която използват много творци в изкуството си. Откриваме го в картини на големи художници и се свързва с въздуха, което ме отведе към мита за Дедал. Разказвам историята на едно семейство – бащата, майката и детето. Митът за Дедал занимава писатели от древността. Среща се при Софокъл и при Омир, при Аристофан.

Действащи лица и изпълнители:

Гостуващите Апостол Миленков ще се превъплъти в бащата на Икар Дедал, а Дмитрий Каплински ще бъде самият Икар. Останалите роли са поверени на Глория Пенчева като Навкрате, майката на Икар; Мария-Магдалена Брегова ще пресъздаде Орфеевата певица; Анна Чулкова Небесното същество, а Андрей Митев ще бъде детето вестител.

Специални задачи ще имат хора и балета на русенската опера, както и Русенската детска опера.

От понеделник (9.10) започват и репетициите с пристигащите двама гостуващи солисти, изпълнителите на Дедал и Икар.
Завършвам това представяне с един текст от краткия синопсис на операта, който остави отпечатък и върху мен: „Само душата може да почувства цветовете на дъгата, защото на това са я научили очите, които дори могат да видят разноцветието на светлината през сълзите“.