„Сибир“ опера от Умберто Джордано

 

 

„Сибир“ от Умберто Джордано, опера в три действия с либрето на Луиджи Илика. Премиерата е на 19.12.1903 н Миланската Скала. Първата изпълнителка на Стефана е била Розина Сторкио, Василий – Джовани Дзенатело, а Глеби – Джузепе Де Лука.
За сезона на Скалата на 5.12.1927 г. Джордано прави нова версия, която е окончателна. Това е предпочитаната опера на композитора. През 1905 г. е представена на френски в Париж, което се смятало за голяма чест оказвана на жив чужд композитор след като това се случило през 1894 г. с „Отело “ на Джузепе Верди. Според Габриел Форе това е едно от най-интересните произведения в музикалната панорама от началото на ХХ век създадено от композиторите от „Младата школа“.
За Джордано „Сибир“ е универсална човешка драма въпреки местния колорит: „Любовта и болката нямат националност“.
Като член на „Giovane Scuola“(„Младата школа“), Джордано поддържа реализма в операта и се възхищава от Рихард Вагнер и Жюл Масне.
Джордано спечелва благосклонността на публиката с „Андре Шение“ и след като подновява сътрудничеството си с либретиста Луиджи Илика се надява да повтори този важен успех. Илика (създал вече „Бохеми“ и „Тоска“ на Пучини) се вдъхновява за сибирската тема от голямата руска литература, по-конкретно от два романа – „Възкресение“ на Лев Толстой (1899) и „Записки от мъртвия дом“ на Фьодор Достоевски (1861). Произведението на Достоевски, писано по време на каторгата му в Сибир, е фон за второ и трето действие в операта.
Джордано използва руски теми и народни песни. В писмата си композиторът съобщава, че е получил партитурата от Увертюра 1812 на Чайковски, цитирана в „Сибир“. Звучи и песента на волжските бурлаци „Эй, ухнем“.
В сюжета е запазен преобладаващия оперен сюжет от онези години: красива и съблазнителна куртизанка (сопрано) търси изкупление чрез любовта на благородник (тенор), като се превръща в жертва на коварен интригант (баритон), който също я обича.
Действащи лица
Стефана, сопран
Старица, сопран
Василий, тенор
Глеби, тенор
Принц Алексис
Казак, тенор
Банкер Мискински, баритон
Валхов, баритон
Капитан, бас
Съдържание
Първо действие
„Жената”
Санкт Петербург. Август, празникът на св. Александър Невски. Замъкът на Стефана.
Зад сцената се чува песента на осъдените каторжници. Завесата се вдига и се вижда фоайе в двореца на куртизанката Стефана. Гостите се събират, а домакинята не се вижда. Иван и Никона с безпокойство обсъждат факта, че Стефана е започнала често да заминава и да се изгубва с дни. Появява се Глеби. В дома на Стефана той се чувства господар и изпада в ярост щом разбира за нейната липса. Скоро трябва да се поява княз Алексис, който осигурява средства на Стефана, а оттам и на нейния сутеньор Глеби. По тази причина Глеби е принуден да развлича появилия се княз и останалите гости. Заявява, че Стефана се сърди и се е заключила в стаята си, а за да я омилостивят трябва да й изпеят серенада. Гостите начело с княза пеят, но никой не се появява. Тогава Глеби им предлага да се преместят в салона и да поиграят на карти. Ето че Стефана се връща. Тя е щастлива. Вече е изминал цял месец, откакто се е запознала с обикновения войник Василий и тайно се среща с него. За пръв път в нейното сърце има истинско чувство. Тя се преструва, че е обикновена работничка. И въпреки, че Василий ще бъде преместен в друг гарнизон, тя ще му пише. Изведнъж от салона излиза Глеби. Обвинява Стефана в неблагодарност, напомня й как я е измъкнал от дъното и изисква от нея веднага да отиде при княза, от когото зависи получаването на следващата парична сума. Глеби изтласква Стефана в салона. В дома влиза Василий. Оказва се, че Никона е негова кръстница и войникът е дошъл да се прости с нея преди заминаването си. Но мислите му са заети с неговата възлюбена Стефана, за която той смята, че изкарва прехраната си с бродерия. Василий се прощава с Никона и в този момент Стефана излиза във фоайето. Така Василий разпознава в стопанката на дома своята любима. Двамата влюбени се обясняват. Стефана признава, че тя не е онази, за която се представя, но подробностите си спестява. Василий въпреки това я обича и напуска дома с любовни слова.
Второ действие
„Любовникът”
Спирка на Транссибирската железница. По пътя за Сибир се събират съпруги и роднини на каторжниците, за да се сбогуват със своите мъже, заточени в Сибир. В очакване да се появи колоната те пеят „Їхав козак за Дунай”. Сред тълпата са Иван и Никона. От разговора им става ясно, че са дошли да видят Василий, който не е заминал за новия гарнизон. На дуел е убил княз Алексис, ревнувайки Стефана от него.
За това си дело е осъден на каторга. Появява се колоната на каторжниците с песента „Эй, ухнем!”. Сержантът, който отговаря за тях им разрешава да се приближат до роднините си. Появява се шейна, в която е Стефана. Тя се хвърля в обятията на Василий. Няма да изостави своя възлюбен и ще го последва в Сибир. Сержантът дава сигнал за край на свиждането. Каторжниците с монотонно пеене се отправят към Сибир.
Трето действие
Селище в Задбайкалието. Утро. Великденски празници. От хижата излизат Стефана и Василий. Въпреки лошите условия на живот те са щастливи заедно. Чува се гонг, който призовава каторжниците на работа в рудника. Василий излиза. В селището е доведен нов жител – Глеби, който е арестуван и осъден за многобройните си измами. Той разпознава Стефана и й предлага още днес да избягат от рудника. Стефана отказва. Каторжниците се връщат от работа, сред тях е и Василий. Тогава пред всички Глеби разкрива истината – Стефана е куртизанка от Петербург. Народът се смее, а Василий прощава всичко на своята любима. Бият камбаните и в църквата започва Пасхалната служба. След края й следва празник. Каторжниците и войниците се забавляват с танци под звуците на балалайка. Стефана предлага на Василий да се възползват от идеята на Глеби и веднага да бягат, докато вниманието на всички е съсредоточено към веселието. Скриват се, но Глеби проследява Стефана и вдига тревога. Войниците тръгват да ги гонят, чуват се изстрели. След малко водят Василий и смъртно ранената Стефана. Тя се прощава със своя любим и умира в ръцете му.
Дискография:
Изпълнителите от премиерата правят записи на някои от сцените и ариите от операта в Милано.
1951 – запис с диригент Пиетро Арженто
1974 – запис с диригент Данило Бернардинели
1999 – диригент е Даниеле Калегари от фестивала в Уексфорд
2003 – диригент е Манлио Бенци
Следващият запис е от 17 юли 2021 г. на Джанандреа Нозеда със Соня Йончева в ролята на Стефана от спектакъл на Майските музикални тържества във Флоренция.
На 22.07.2022 г. фестивалът в Брегенц постави „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини на плаващата сцена и „Сибир“ на Умберто Джордано във Festspielhaus. Двете опери имат специална връзка. Всъщност световната премиера на „Японската трагедия“ на Пучини трябваше да бъде през декември 1903 г. в Ла Скала в Милано. Тежкият автомобилен инцидент на Пучини на 23 февруари 1903 г. не му позволява да твори за няколко месеца и крайният срок през декември не може да бъде спазен. Вместо това на 19 декември 1903 г. в Милано е премиерата на „Сибир“ на Умберто Джордано, а „Мадам Бътерфлай“ на Пучини е отложена за 17 февруари 1904 г. В допълнение към общия либретист Луиджи Илика, друга връзка е актьорският състав на двете опери: Розина Сторкио интерпретира Стефана и Чо-Чо-Сан, Джовани Дзенатело пее Василий и Пинкертон, Джузепе Де Лука изпълнява Глеби и Шарплес. Клеофонте Кампанини, наследникът на Артуро Тосканини, дирижира и двете опери, еднакъв е и с;цинечният екип. Операта „Сибир“ има успех, японската опера на Пучини се проваля. Дали възможните причини за това са антияпонски настроения след избухването на Руско-японската война на 8 февруари 1904 г. или скандал, организиран от двете съперничещи си издателства (Ricordi и Sonzogno), не може да се определи със сигурност. След провала Пучини преработва своята „Мадам Бътерфлай“ и днес тя е едно от най-популярните му произведения, а руската опера „Сибир“ на Джордано изчезва от програмите. Почти 120 години след премиерата на двете опери, фестивалът в Брегенц отново представя двете опери заедно.
През есента на 2022 г. в оперния театър в Бон е премиерата на операта „Сибир“, като продължение на съвместната продукция с Брегенц. Хор на операта, оркестър „Бетовенв“ Бон и солисти са включени в състава, а ролите на Валиноф и управителя се идпълняват от Мартин Цонев.

Снимка: Постер от премиерата през1903 г.