„„Алчина“ (Alcina) от Георг Фридрих Хендел,

 

 

„Алчина“ (Alcina) от Георг Фридрих Хендел, опера в три действия и пролог.

Хендел използва либретото на операта „Островът на Алчина“ от Рикардо Броски, поставена през 1728 г. в Рим. Той се сдобива с него по време на пътуванията си в Италия. Историята първоначално е взета от епичната поема „Бесният Орландо“ на Лудовико Ариосто.  Операта съдържа няколко музикални сцени с възможност за танц: те са композирани за танцьорката Мари Сале.

Това е първата творба композирана за първия сезон на Хендел в Кралския театър „Ковънт Гардън“. Премиерата е на 16 април 1735 г. Подобно на другите творби на композитора в жанра opera seria, „Алчина“ била забравена. След възраждането й в Брунсуик през 1738 г., тя не е представена отново до постановка в Лайпциг през 1928 г.

Ролята на Алчина била написана специално за ломбардското сопрано Анна Страда дел По, която била единствена певица, която останала вярна на Хендел, след като останал без трупа. Алчина била подаръкът за нейната вярност. Може би и затова тя се различава от всички останали магьосници на Хендел – Армида, Медея и Мелиса, които изразяват страстта си с омраза и крясъци. Точно обратното – Алчина никога не показва яда си. Алчина на Хендел е по-скоро една уморена вълшебница. Уморена от острова си, който е една пустиня, уморена от мъжете, които не може да си забрани да покорява, уморена от собствените си вълшебства. Въпреки изключителния успех на новата опера – 18 представления през сезона, впечатляваща цифра за онези години, и още 5 през следващия, както и другите опери на Хендел „Алчина“ потъва в забрава за почти два века. Австралийското сопрано Джоан Съдърланд изпълнява ролята в постановка на Франко Дзефирели, в която тя дебютира в театър „Ла Фениче“, Венеция през февруари 1960 г. и в операта на Далас през ноември същата година.Тя участва в същата постановка в Кралската опера в Лондон, през 1962 г. Оттогава „Алчина“ е изпълнявана на много от световните сцени.Голяма постановка беше тази, режисирана от Робърт Карсън и първоначално поставена за Парижката опера през 1999 г. и повторена в Лиричната опера на Чикаго.И в двете постановки в главната роля участва Рене Флеминг. Операта беше представена на концерт на 10 октомври 2014 г. в Барбикан център в Лондон.Джойс ДиДонато изпя главната роля под ръководството на Хари Бикет с „The English Concert“.Алис Кут, Кристин Райс и Анна Кристи изпяха други централни роли.Групата прави турне на европейския континент с представления в Памплона, Мадрид, Виена и Париж, и след това в Карнеги Хол в Ню Йорк на 26 октомври.„Алчина“ получи сценична реализация в операта на Санта Фе през 2017 г. с Елза ван ден Хевер в главната роля. Сред много други представления по света, операта беше поставена на фестивала в Залцбург през 2019 г. с Чечилия Бартоли в главната роля.

Действащи лица

Алчина, магьосница, сопран

Руджеро, рицар, контратенор

Моргана, негова састра, сопран

Брадаманте, съпруга на Руджеро, преоблечена като своя брат рицаря Ричардо, контраалт

Оронте, любовник на Моргана, тенор

Мелисо, ментор на Руджеро представящ се за моряк, бас

Оберто, момче, което търси баща си, детски глас

Съдържание

Първо действие 
Брадаманте, придружена от Мелисо, търси от много време изчезналия си годеник Руджеро. Облечена в мъжки дрехи, тя се представя за брат си Ричардо. Като стигат до острова на вълшебницата Алчина срещат сестра й Моргана, която ги отвежда в царския дворец. Моргана се влюбва в този, когото мисли за Ричардо. Появява се бляскавият дворец на Алчина. Царицата-вълшебница приема добронамерено новите гости. Представя им и любовника си. Това е Руджеро, който е омагьосан, не помни кой е и е лудо влюбен във вълшебницата. В двореца са и младият Оберто, който отчаяно търси баща си, и Оронте, влюбен в Моргана. В него пламва ревност заради представящия се за Ричардо и той  намеква пред Руджеро, че Алчина се е влюбила в младия гост. По тази причина избухват редица неразбирателства и караници. Брадаманте се опитва да помогне на Руджеро да върне паметта си, а той продължава да не я разпознава и дори я смята за свой съперник. Моргана, която смята Брадаманте за Ричардо, успява да получи от него обещание за любов.

Второ действие    
Мелисо, преоблечен като учителя на Руджеро Атланте успява да му върне паметта, като му дава вълшебния пръстен, принадлежал някога на Анджелика: магията се разваля, чудният дворец изчезва и се появява действителността: едно ужасно пусто място. Брадаманте и Руджеро се срещат, но той отпраща любимата си, като мисли, че и тя е плод на магиите на вълшебницата. Междувременно Алчина, за да укроти гнева на Руджеро, се готви да превърне Ричардо в див звяр, но я спират Моргана, а после и самият Ричардо, който се преструва, че е още под влиянието на магията и убеждава Алчина, че не се съмнява във верността й. В същото време обаче той взема оръжията си и казва, че отива на лов, но всъщност се готви да избяга от царството на Алчина. Влиза Оберто и разкрива на вълшебницата тайните планове за бягство на гостите й. Руджеро и Алчина са отчаяни, а Моргана приема почти на шега казаното, предполагайки, че Оронте си е измислил всичко това от ревност. Оронте се обижда от студенината й. Скоро и Моргана си дава сметка за истината като вижда двамата годеници, готови да избягат. Алчина е все още влюбена в Руджеро, но иска да си отмъсти и призовава духовете от другия свят. Те не й се подчиняват, защото истинските й любовни чувства обезсилват магьосническия й дар.

Трето действие
Моргана се опитва да се помири с Оронте. Алчина също се стреми да се сближи отново с Руджеро, но неговата вярност към Брадаманте е непоклатима. Битката между силите, управлявани от Алчина и смелия рицар Руджеро ще започне всеки момент. Но смелостта не е достатъчна, за да се победи в тази битка, затова Мелисо му дава щит с главата на Медуза и крилат кон, благодарение на които героят побеждава. Мелисо кара Брадаманте да отиде при лодката, готова за бягството, но младата жена иска да върне свободата на всички пленници на безмилостната вълшебница. Заобиколена от трофеите си и от пленниците си, превърнати в зверове и затворени в клетки, Алчина оплаква поражението си. Връща се Оберто и се застъпва за баща си. Жестоката вълшебница се опитва да го измами, като го моли да убие за нея един лъв. Но лъвът е кротък и ближе краката на младежа. Така Оберто разпознава в лъва баща си и насочва лъка си към Алчина. Идват Брадаманте и Руджеро. Между тримата избухва бурен спор. Заплашена от поражение, Алчина обещава да освободи пленниците като възпира Руджеро, който се готви да разбие урната, в която се пазят магьосническият й дар и животът й: тя сама ще развали страшните магии. Но всичко е напразно. Руджеро счупва урната: всички магии са развалени, водите, камъните, растенията и зверовете възвръщат истинския си облик на мъже и жени. Оберто най-после прегръща баща си, а всички възхваляват доброто и любовта.