Доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата лаборатория, химик, но и един от най-известните руски композитори.

Ученият:

Бородин е сред основателите на Руското химическо общество. От 1850 до 1856 година учи в медицинско-хирургическата академия. По време на обучението си той не прекъсва музикалните си занимания. През 1858 получава докторска степен. Следващите три години прекарва в Хайделберг и Пиза. През 1862 г. се завръща в Медицинско-хирургическата академия, като поема професорско място в Химическия факултет, където работи върху самокондензация на малки алдехиди. Той публикува статии през 1864 и 1869 г. На Бородин се приписва откриването на алдоловата реакция. През 1872 г. той докладва пред Руското химическо общество откриването на нов вторичен продукт в алдехидни реакции с алкохолоподобни свойства, и отбеляза прилики със съединения, обсъждани вече в публикациите на Вурц от същата година. Той публикува последната си цяла статия през 1875 г.

Композиторът:

Бородин е известен композитор и изпълнител – пианист, виолончелист, флейтист.

Автор е на оперите: „Княз Игор“ (1869 – 1887), „Царска годеница“ (1867 – 1868, ескизи, загубени); 3 симфонии, Симфонична сюита „Из степите на Средна Азия“; Инструментална камерна музика; Много песни по стихове на Пушкин, Толстой, Некрасов, Хайне.

Много от творите му не са завършени, като операта „Княз Игор“, която е довършена от Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов

Роден е в Петербург – извънбрачно дете на 62-годишния грузински княз Лука Гедеванишвили, но е записан на крепостния селянин Порфирий Бородин. Бащата осигурява добър живот и образование на детето. Учи музика с Милий Балакирев. Умира внезапно по време на бал в Академията.

Александър Бородин (12.11.1833 – 27.02.1887), композитор