Сто години от рождението на Трифон Силяновски
От 12 декември една от репетиционните зали в Софийската опера и балет вече носи името на Трифон Силяновски.
На освещаването присъстваха гости, журналисти, повци от операта и разбира се някои личности, които още пазеха спомена за човека Трифон Силяновски.
В началото директорът на операта Пламен Карталов припомни някои акценти от биографията на Силяновски, разказа и как е започнало тяхното творческо сътрудничество. След донос той прекарва няколко тежки години в лагер. Оцелява и през седемдесетте години на миналия век е корепетитор в нацоналната опера. По това време Карталов създава първата българска младежка камерна опера. С още млади певци те изнасят спектаклите си на различни места в София. С разрешение на големия оперен певец Димитър Узунов, тогава директор на операта репетициите се провеждат в сградата. Разбира се следващото ръководство забранява това и трупата трябва да търси друг път.
„Точно в тази зала, която от днес носи неговото име намерих Трифон Силяновски. Разказах му за идеята си да направим пътуваща младежката опера и да изнасяме нашите спектакли в различни градчета и села. Той затвори нотите пред себе си и така започна следващата история. С участието на няколко тогава млади колеги като Константин Янков, Здравко Гаджев, Евстати Димитров, Бистра Константинова и други съпровождани на пианото от Трифон Силяновски започна оперното приключение. Гостувахме на различни села в Родопите – Широко поле, Перперек, Аврен. Седемнайсет сцени имашe в Кърджалийско и хората идваха да слушат. Играехме „Отвличане от сарая“ на Моцарт, „Медиум“ на Меноти, „Аптекарят“ на Хайдн, „Битката на Танкред и Клоринда“ от Монтеверди, „Пилигримите от Мека“ от Глук, разказа Пламен Карталов и припомни, че по тяхна поръчка Найден Геров създава своята опера „Полет до Кларис“.
„Премиерите на тези опери бях тук в София – в Младежкия театър, в Младежкия дом, в Сатиричния театър. Имахме много хубава младежка енергия, с която искахме да навлезем в тази професия=.
Отец Кирил освети залата и благослови всички присъстващи, които изпълниха традиционния благослов „Многая лета“.
На тържеството присъстваше и проф. д-р Наташа Япова, автор на книгата „Трифон Силяновски: Личността и времето“, която отдавна е изчерпана.
Празникът продължи с кратък концерт в Камерна зала, на който бяха изпълнени няколко камерни творби от Трифон Силяновски. Анастасия Абаджиева изпълни соната за цигулка, Радостина Николаева и Йоланта Смолянова представиха песента „Пиета“, а Георги Светлана Славка представиха триптих за флейта, обой и фагот, създаден за духово трио „Сиринкс“. Освен това на запис публиката чу и още две песни от Пет песни за глас и пиано (лява ръка) по стихове на Рилке записани преди време в БНР от Теодора Несторова и Маргарита Илиева.
В началото Бронислава Игнатова прочете избрани фрагменти от книгата на Наташа Япова.
Трифон Силяновски (16.12.1923 – 19.05.2005)
Роден е в София. Баща му е проф. Димитър Силяновски, професор в Юридическия факултет. Негов роднина е генерал Георги Силяновски, участник в Сръбско-българската война и генерал Васил Силяновски, участник в Балканската и Междусъюзническата война.
След като учи латински и орган, Трифон Силяновски завършва класическа гимназия и от 1941 до 1943 г. следва история на изкуствата и стилистика при проф. Ханс Зеделмайер (1896– 1984) във Виена. Там е приет и в Консерваторията, където учи при големия немски пианист Вилхелм Кемпф. Същевременно изнася рецитали като пианист в Скопие и Будапеща. Във Виена Трифон Силяновски слуша многократно концерти на големите немски диригенти Вилхелм Фуртвенглер, Херман Абендрот, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и Ханс Кнаперсбуш. През 1942 присъства на репетиция на Фуртвенглер, който оказва решаващо въздействие за изграждането на неговата концепция относно музикалната интерпретация.
Поради военните събития Силяновски се завръща в София, където се дипломира едновременно в три специалности: в Софийския университет – право, в Музикалната академия – композиция при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Димитър Ненов.
На първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1948 г. Трифон Силяновски получава втора награда и прави силно впечатление със забележителните си интерпретации на Бах и Бетховен, записани в Златния фонд на Радио София.
Проф. Стоян Брашованов го подготвя за свой асистент по история на музиката и музикална естетика, но „задържането“ му осуетява тези планове.
През 1949 г. след смъртта на Георги Димитров група музиканти разглеждат портрети на Ленин, Димитров и Сталин. Трифон Силяновски казва: „Първите двама си отидоха, кога ли ще си иде и третият?“ На следващата сутрин е арестуван по донос. Вместо да замине на специализация в Москва, заминава на лагер, а творчеството му е забранено. Прекарва три години в концлагерите Куциян, Богданов дол и Белене. Подлаган е на всякакви издевателства, в това число е каран да си копае гроба и два пъти му е инсцениран разстрел.
След като през 1952 г. излиза от затвора, Силяновски работи като гробар, свири в заведения и дава частни уроци по гръцки, латински и пиано. Тогава създава своите Първа симфония, Вариации по тема ВАСН, Първи концерт за струнен оркестър, 5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по стихове на Рилке и католическата меса Missa Ordinaria.
През 1958 г. Трифон Силяновски се среща с именития руски композитор Дмитрий Шостакович, който е на посещение в България по покана на Съюза на българските композитори. Тази среща става възможна благодарение на съдействието на българския диригент Добрин Петков. Шостакович проявява интерес към творчеството на Трифон Силяновски и дава изключително висока оценка на неговата Втора симфония.
През 1959 г. на Силяновски е разрешено да работи като корепетитор в Софийската опера. Когато честват юбилея му, той връща ордена, който искали да му връчват – в резултат е изселен в Смолян.
През седемдесетте години Трифон Силяновски е музикален ръководител на създадената от Пламен Карталов Младежка камерна опера, с която обикалят страната и изнасят представленията си в различни градчета и села, където хората за първи път гледат опера. Работи и в новосъздадената Благоевградска камерна опера.
През следващите години преподава четене на партитури и облигатно пиано в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив (1982-91), където през пролетта на 1990 води първия факултативен курс по сравнително изкуствознание.
След политическите промени в края на 80-те години Трифон Силяновски е избран за извънреден професор в ДМА (от 1997 г.). Води майсторски класове по пиано.
Трифон Силяновски владее старогръцки, латински, немски и още няколко езика. Автор е на книги, студии и над 70 непубликувани различни изследвания в областта на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация.
Награди:
2000: В чест на 24 май получава почетна грамота и плакет на Министерството на културата.
2003: За 80-годишнината си е награден от Министерството на културата със „Златен век“ – „за принос в развитието на българската култура“.
Творчество:
Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:
Симфония №1 (1952 г.);
Симфония №2 (1954 г.);
Симфония №3 (1972 г.).
“Византийски триптих” (1969 г.).
Концерт за пиано и оркестър (1968 г.).
Произведения за струнен оркестър:
Прелюд, ария и токата (1946 г.);
Вариации по тема ВАСН (1952 г.);
Вариации по тема от Глук (1970 г.).
Концерти за струнен оркестър:
Концерт №1 (1953 г.);
Концерт №2 (1955 г.);
Концерт №3 (1956 г.).
Камерна музика:
Соната за обой и пиано (1956)
Соната за виолончело соло (1965)
Соната за цигулка соло № 1 (1966)
Соната за цигулка соло № 2 (2002)
Соната за виола соло (1967)
Триптих за флейта, обой и фагот
Пет миниатюри за пиано
Вокална музика:
5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по текст на Р. М. Рилке (1953 г.).
Хорова музика:
Missa Ordinaria (1954 г.);
Te Deum (1956 г.) (Втора авторска редакция 1996 г.);
Stabat Mater (1963 г.).
За Трифон Силяновски
„Трифон Силяновски: Личността и времето“ от проф. д-р наташа Япова
Литература от Трифон Силяновски:
“Идея. Вяра” (С., 1992);
“Немският симфонизъм – стилови и интерпретационни проблеми” (С., 2000);
“Изкуството във времето. Специфика на жизнения ритъм в изкуствата и мисълта”. Кн.1. (С., 2002).
„Въведение в трансценденталната философия. Същност на трансценденталната проблемност“ (предговор) (С., 2003)
Различието между мъдреца, философа и научнозаинтересования човек в периода на класическата и елинистична епоха
Находките и влиянията на платонически, неоплатонически, стоически и питагорейски компоненти в средновековната латинска, византийска и арабска философия
Аристотеловата логика като фундамент на ментално-интелигебилната познавателна интервенция за западната, източната и арабската схоластика
Концептуализмът на Албер като междинна инстанция спрямо реализма и номинализма, стимулирайки номинализма при Беренгар от Тур и Росцелин Компиенски
Контроверзията между номиналистите и реалистите, изложена в съчиненията на Анселм, Бонавентура и Тома Аквински
Окончателното средновековно експониране на номинализма при Окам и на волунтаризма при Дънс Скот
Приликите и отликите в „догматиката и аксиоматиката“ (съответно в теологичната и рационално критичната мисловна оперативност)
Ериугена като основно звено при прехода от патристика към схоластика – първият опит в ранното Средновековие за изграждане на общ възглед за света
Николаус от Куза и неговата основна мисъл за coineidentio oppositorum
Борбата на философските традиции, експонирани във философията на Ренесанса
Активната намеса на гносеологично-личната интервенция във философията по време на Ренесанса
Разколебаването на просвещенския оптимизъм при Русо и окончателното му реализиране от Кантовите философски концепции чрез „Критиката на чистия разум“ и „Критиката на силата на съждението“
Пролегомени и Метафизика на нравите
Киркегор и проблемите на съвременния екзистенциализъм
Изходните позиции на неопозитивизма от номинализма
Културата на Византия и нейната апофатическа мистика
Исихазмът като съзерцателно пребиваване в отвъдната действителност
Катафатическата мистика като основа на римо-католическата конфесия, както и на протестантската мистика при Майстер Екхарт, Йоханес Таулер, Хайнрих Зусо, Агрипа Нетесхаймски, Себастиан Франк, Валентин Вайгл и Якоб Бьоме
Философските концепции във Византия при Василий Велики, Григорий Нисийски, Григорий Назянски (кападокийските отци) и при Михаил Псел
Никифор Пфлемид и Халкокондил в смисъл на предвестници на Палеоложката епоха
Изкуството на византийската фреска и мозайка, и нейното иконографично отношение към фаюмския портрет и този на Дура Европос
Конструктивният проблем на византийската централна постройка и тази на кръсто-куполната черква
Характерните специфики на черквата Неа-Мони и Хозис Лукас
Куполната конструкция на Хагия София в Константинопол
Разликата в натоварването и предаване на тежестта върху четирите колони, ограждащи хоровото пространство, и проблемът за засводяване в квадратната романска свързана система и проблемът за кръстатия готически свод, уравновесяващ тежестта в аркбутаните
Разликата и същностната изява в античното архитравно покритие и куполната и сводова покривна конструкция
Планът на базиликата като основна форма за романската и готическата сакрална архитектура
Естетическата типологичност на византийския образ, осъществена чрез скупчването на персонажите
Естетиката на византийската икона
„Византийския октоих“ и проблемно-критичните моменти в транслацията му от невмена в съвременна нотация
Наченките на италианската живопис от IX век нататък
Относно символиката на купола и на свода
Преходът от Чимабуе и Дучо ди Буонинсеня към Кавалини и Джото
Относно проблемите на пондерацията при Тино да Камайно, Донатело и Микеланджело
Проблемът на перспективата от Мазачо и перфектното осъществяване на ракурса при Андреа Мантеня
Графично живопиствуващият Ботичели
Лаконичният и пестелив израз на Пиеро де ла Франческа
Италианската архитектура на „ренесансовото палацо“ и специалното оформяне на фасадния ритъм с пиластрите и ризалитите, завършващи често над атиката или главния корниз на покрива със статуи
Крещящата игра на светлосянката при Караваджо
Портретът на Андреа дел Сарто
Проблемите на маниеризма, свързващ късния ренесанс с барока и взимайки начала от Рафаело и Микеланджело, както и от някои негови следовници
Изключителната графика на Тилман Рименшнайдер, Адам Крафт, Йорг Сирлин, Михаел Волгемут, Пахер, Кранах и Дюрер и нейната съзерцателна откровеност
Вариационният принцип в арабския макам и арабеската
Сицилия – епохата на Фридрих II и приносът на ислямската философия и култура в лицето на ислямските „суфи“, допринесла заедно с аристотелизма на Авероес за културата на Европа
Бунтът на Романтизма срещу Просвещението във философията и изкуствата
Структурата на рационалното и художествено съзнание
Проблеми в интерпретацията на немския симфонизъм
Влиянията между източновизантийската музика и българската (главно родопската, повлияна от манихейско-павликянската музикална семантика) едногласна безмензурна песен
Основи на западната грегорианика, изхождащи от визиготската, келтската, ирландската, нонантолска и беневентанска литургия
Статистичните и динамични структури в изкуствата и тяхното реализиране в степените на културата и цивилизацията
За хода и преображенията в основните духовни действителности във фазите култура и цивилизация
Възможните достижения на философската и научна мисъл относно концептивната им трактовка в областта на културата и цивилизацията
Проблеми в структурата и интерпретацията при пунктуалистичната, сонорна и алеаторна музика
Същността на композицията и интерпретацията и разликата между интерпретация, екзегетика и коментар
Процесите и целите във философията, науката и изкуството
Семантичен обзор на изобразителните изкуства, музиката, литертатурата (в аспекта на вербалните и характерности и възмижности) с оглед тяхната емоционална и рационално-интелектуална диференцираност и отражението им в динамичните и статични взаимноотношения в дейността на изкуството
Проблемите на Готиката, Ренесанса и Барока в музиката
Готическата и барокова същност в изкуството на Й. С. Бах
Естетиката на Моцарт, Бетховен, Брамс и Шуман
Въведение в областта на музикалната интерпретация
Проблемите на звукоизвличането при интерпретацията
Същината на камерното музикално изкуство
Отговорността на диригента – Артур Никиш и Вилхелм Фуртвенглер
Личността в Античността, Средновековието и ранния Ренесанс
Проблемите на реализма, номинализма и волунтаризма в средновековната схоластика
Характерното и типично за западноевропейските нации (италианци, французи, немци и англичани) за времето от Ренесанса, Просвещението от XIX век във философията
Спецификата на просвещенската концептивна философска мисъл при англичаните, френските просветители и немската философия при Лайбниц и Хайнрих Волф
Елинизмът и дидактично-морализиращите елементи в основите на философско-спекулативната му мисъл
Философията като път
Магията и нейните разновидности
Увод в астрологията
Обща теория на окултните науки