Красива коледна вечер ще подарят на публиката виолончелистът Венцеслав Николов и пианистката Лилия Жекова. Събитието е в „Сити Марк арт център“ на 23 декември от 19:00.

Венцеслав Николов:

„Казват, че виолончелото е инструментът най-близко до човешкия глас. Може би и затова ние, със старинното ми чело, се решихме да споделим с нашата публика възхищението си от гениалната музика на Шуберт. И какъв по-добър момент да прекараме една вечер с прекрасните мелодии на „Зимен път“!“

Зимен път

Падат листата, едно по едно,
 земята е с килим покрита,
тихо капките по него шумолят.

Миналото – то е още тука,
мелодиите пеят и разказват…

Пътечка малка във гората,
често губим се във тъмнината,
самотни бродим по света.

На стената календарът
все по-тънък става.

 Уютно седнали в креслата,
мечтаем за предишни времена.

На ъгъла стои човекът със латерна…
Той пее, дръжката не спира да върти.

Печално клоните отгоре гледат,
листата вече там ги няма,
със сняг покрита е земята…

А той пее, пее,
и дръжката
не спира да върти… 

„Зимен път“ оп. 89, D 911 е песенен цикъл от двайсет и четири песни по стихове на Вилхелм Мюлер и е последният голям вокален опус на Франц Шуберт. Първите дванайсет песни са написани през месец февруари, вторите през октомври. Композиторът е запленен от стиховете на Мюлер, създава музиката през 1927 г., годината на смъртта на поета и една година преди неговата собствена кончина. Първият цикъл песни повтарят изцяло стиховете от алманаха от 1823 г. „Урания“ публикувани със заглавието „Странстващи песни“ от Вилхелм Мюлер. На следващата година излизат още стихове, които Шуберт включва във втората част на цикъла.

Виенският издател Тобиас Хаслингер публикува песните в два тома, първият на 24 януари 1828 г., вторият, шест седмици след смъртта на Шуберт, на 31 декември 1828 г. под заглавието: „Зимен път. От Вилхелм Мюлер. Музика за певчески глас с акомпанимент на пиано от Франц Шуберт. 89-то произведение”.

Първото изпълнение е на 10 януари 1828 г., във Виенската „Музикферайн“ от тенора Лудвиг Титце, както и на 22 януари 1829 г., отново в същата зала от Йохан Карл Шоберлехне.