Симеон Гошев – пианист с идеи и желание за експерименти

Изнасял е рецитали, свирил е с квартет „Фрош“, с оркестъра на Националното радио, със Софийската филхармония, със симфониета Шумен.

 

Последният му концерт в София беше на 5 февруари 2023 в зала „България“, като гост-солист на Софийската филхармония. Програмата на целия концерт беше с творби на Лудвиг ван Бетовен – увертюра „Кориолан“, Концерт за пиано и оркестър №1 и Симфония №3 „Ероика“. На пулта застана Боян Виденов.

Двамата млади творци се срещат за първи път. Запознават се три дни преди концерта. При срещата ни Симеон Гошев сподели, че е много приятно да работи с един толкова вдъхновен и интелигентен човек, който има хубави идеи, които и той споделя.

Попитах го не е ли предизвикателство подобна програма?

До, Бетовен винаги поставя различни предизивикалства пред изпълнителите. Но винаги е удоволствие не само за публиката, защото той е един от любомците й, както и за нас музикантите. Това е така първо, защото музиката му е невероятна като качество,пно освен това тя е изключително разнообразна и различна. Тя е една в ранния му период и съвсем дряга в средата на живота му и вече по.късно. Като видя името на Бетовен, това е като печат за качество

Той наистина е една вселена, човек може да открие толкова много неща в него, може да открие толкова много идеи. Той придвижва цялата музика много напред с творчество си, с идеите си.

Вие какво внасяте във вашето изпълнение допълнително? Какво откривате в този концерт?

Винаги мнасям нещо от себе си, моя начин на разбиране на музиката, моя начин на прочит на музиката. Разбира се, той трябва да бъде обоснован с някаква логика, трябва да бъде основан на знания. Това е изключително важно, особено при виенските класици, но не само при тях. Всъщност аз винаги се опитвам да бъда автентичен, да бъда верен на себе си, но също така да бъде вярна композиторската идея и мисъл.

Някъде бяхте казали, че искате да изпълните всички концерти на Бетовен. Засега колко сте изсвирили пред публика? Другите разучили ли сте ги?

Да, свирил съм досега три от концертите на Бетовен 1, 3 и 4.

Петият със сигурност е едно голямо предизвикателскво и цел за мен. Всеки един е много различен и е цяла вселена. На някои може да им бъде странно, че тези тези пет концерта са написани от един и същ композитор, но Бетовен е човек, който претърпява страхотно развитие.

Скоро имаше статия, от която бях впечатлена – една световна пианистка, която е изпълнила в една вечер всички големи оркестрови творби за пиано на Сергей Рахманинов и всички са във възторг от това нещо. Има ли необходимост класическата музика от подобни вечери?

Класическата музика като музика според мен няма нужда от подобни вечери. Като имидж може би това със сигурност звучи много атрактивно. Разбира мисля, че подобно нещо е правено досега, и е нещо, което привлича много публика, което класическата музика от друга страна има нужда. Имаме нужда от повече публика, от млада публика. От нова публика. Не съм сигурен дали това е най-правилниятн начин и как това би се отразило на публиката, защото все пак става въпрос за изключително дълга програма. Изключително тежка програма не само за изпълнителите. Но да, за мен лично това не е необходимо. Да, малко е прекалено.

Аз бих искал когато отида на един концерт да могат да се съсредоточа, да се насладя на нещо конкретно и когато един концерт стане прекалено дълъг, във времето нещата се губят. Това е като човек да влезе в Лувъра и да се опита да разгледа абсолютно всичко в един ден. Накрая в главата му най-вероятно няма да остане нищо.

Иска ми се да споделите и за тази великолепна идея за двата диска с българска музика, в които участвате. Единият е само ваш, а в другия има и други изпълнители. На кого е тази идея?

Идеята не е моя, не мога да кажа на кого точно беше оригиналната идея. Сигурен съм, че един от двигателите на първоначалната идея, за диска който е с мое участие, беше на баща ми, композитора Йордан Гошев. Ние всички осъзнаваме, че българската музика за съжаление не е позната не само в Европа, но и в света. Този проект е създаден с тази цел – да популяризираме и да разпространим българската музика в чужбина, за да може да я представим, за да може това да е българското лице, с което можем да бъдем горди. Българската музика е изключително интересна, изключително цветна, имаме страхотни композитори, страхотни таланти, с много  ярка индивидуалност. Това беше предизвикателство, но с благородна цел.

Надявам се да не се ограничи само с тези два диска този проект.

Всъщност диска е част от проекта. Другата част на проекта е, че всички ноти на произведения, които са записани, се издадоха заедно с диска, което е много важно. Заедно с основното издание те се изпращат по библиотеки, университети в Европа и в света, където могат хората да намерят контакти, за да може музикантите и студентите в тези градове да имат досег до българската музика. Търсим модерна музика, а пък ние имаме много, много да дадем.

За вашия диск как съставихте програмата, как избрахте тези композитори?

Ще започна с това, че и в двата диска включих творби на моя баща, които изпълнявам. Но таз са и такива колоси в българската музика като Панчо Владигеров, Димитър Ненов, Васил Казанджиев, който се цени от любителите на съвременната музика.

Обичам да питам българските музиканти, които свирят по света дали намират начин да вмъкнат български пиеси, но при вас виждам, че често го правите.

Когато е удачно. Да, разбира се, когато е възможно, винаги се опитвам да включи българска музика. Много от организаторите на концертите всъщност искат българска музика. Те са отворени към това. Разбира се, не всички, но повечето са отворени. Дори някои питат: „Не искате ли нещо да представите от вашата родина?“ И аз винаги приемам това предложение с удоволствие, защото българската музика трябва да бъде изпълнявана повече.

Това е лицето на България, с което може да бъдем горди. Наистина българското изкуство е чудесно и страхотно.

А смятате ли, че ще продължи този проект заедно с дискове и ноти?

Има такава идея. Въпросът е да се намери финансиране и да се намерят институции, които да подкрепят проекта. Иначе не знам по какъв начин ще се случат нещата. Може би следващият няма да есамо с клавирно музика. Може би ще бъде с камерна музика.

Част от диска беше записан в залата на академията, а вторият диск, който всъщност е мой солов албум, започнахме да записваме в Българското национално радио. Пиесите на Владигеров са записани там, а бяха довършени във фабриката на Бьозендорфер във Виена. Това са пиесата на баща ми, Казанджиев, Веселин Стоянов. За мен беше не особено удобно да се прибера за по-дълъг период от време, фирма Бьозендорфер ми предложиха и предоставиха техния шоурум. Това е невероятно пространство със невероятна акустика, за която допринасят вероятно и всички двайсет, трийсет пиана.

За връзката ви с Бьозендорфер да разкажете. Специално за концерта в София пристигна роял на тази фирма.

Когато им казах, че ще бъда солист на Софийската филхармония, че концертът е голям и сериозен, че това е най-известната и най-реномираната реално институция в България. Те ме попитаха какви инструменти има там. И така аз им казах, че има и нови инструменти и по-стари. Те отвърнаха, че ако искам могат да изпратят един концертен роял от новата им серия. Цялата логистика беше малко сложна, но рояла е тук от вчера и звучи прекрасно. Това беше оценено и от оркестъра.

Друг път случвало ли ви се е така? Често пристигат инструменти. Помня, че специално фирма докара рояли, когато бяха тук Евгени Божанови марта Аргерич.

Тогава мисля, че проблема беше че те просто нямаха два концертни рояла, които да отговорят на изискванията. На мен ми се е случвало и друг път за концерти в Австрия и в Германия Там е малкто по-лесно, защото в Австрия почти навсякъде или в някакъв радиус от около трийсет километра има техен инструмент, който е добър и всъщност транспортът там е много по лесен. Те имат и техни акордьори и техни хора из цяла Австрия, които винаги могат да се отзоват.

Така беше и в радиото, когато Аглика Генова и Любен Димитров записваха.

Ами хората се грижат. Става въпрос за изключително скъпи инструменти. Всеки има индивидуален номер, който се знае, знаят се характеристиките на всеки роял и всъщност те поискаха да изпратя колко е голяма залата, колко публика побира, и инструмента, който изпратиха се оказа, че бил изключително харесван също от Даниил Трифонов, който го избрал за следващи негови концерти.

Какво би ви се искало да представите на следващия си диск?

Мисля по въпроса. Дори вече съм започнал работа по една от моите концепции. Ще видим какво ще бъде всъщност. Имам доста идеи, които са програмни, което винаги е добре и един ден могат да бъде обединен, както и за концертна програма. Да, това също допада на публиката има една тема, да има една концепция, която да държи цялата програма заедно. Имам доста такива идеи специално за диск, които бих могъл да реализиран в най-близко бъдеще. Но всичко е свързано с много планиране. Започнал съм да работя по една от тях. Не знам кога ще намеря време да довърша проекта.

За един композитор ли говорите или по някаква избрана тема?

По-скоро тематични, фокусирани върху романтична музика, както и други комбинация от музика на 20 век с романтизъм.

Докторянтурата ви е върху Стравински? Какво открихте в клавирните преработки на балетите на Стравински?

Е, музиката на Стравински е абсолютно невероятно. Тя всъщност е една от най-анализираните, от най-високо ценените произведения на 20 век. Да не говорим, че „Пролетно тайнство“ е посочено като повратна точка. Много от последвалите произведени на следващите композитори черпят вдъхновение от творчеството на Стравински, от неговия хармоничен език, от неговия начин на представяне на нещата, от това как той смело променя много от основополагащите принципи в музиката. Има страхотни неща, не само така хармонически но и чисто формално, които открих, но и всъщност самата работа между пиано и оркестър.

Но какво различно открихте в клавирните преработки, което да е по-специално от оркестровата версия?

Мощта.

Клавирните версии, са много по-компактни, дали за две или за едно пиано, може да се случат много повече неща в момента, докато при оркестъра говорим за, дори не знам колко човека са в оркестъра. Например при „Петрушка“, когато това, което е репетирано, трябва да се случи на сцена, защото става въпрос за изключително сложни ритми, за изключително сложни полифонични линии. Много неща се случват едновременно, музиката е изключително предизвикателна дори за самите оркестранти, за пианистите също. Всъщност версиите, които са за пиано са изключително трудни.

Изпълнявали ли сте го на сцена?

Свиря го само на сцена и всъщност имам един много интересен проект. Да изпълня два от балетите на Стравински – „Петрушка“ за соло пиано, която съм свирил много пъти на сцена и „Пролетна таинство“ за две пиана, като аз ще свиря сам със себе си. Този проект може да се изпълнява в малко зали, тъй като трябва да има роял, който да запише звука и след това да го възпроизведе. Иска ми се да има актриси/танцьори и кукли.