Джеймс Леонард пише: Първо, разбира се, слушателите трябва да се приспособят към античния звук. Записан на живи изпълнения на операта през ноември 1950 г., звукът може би не е толкова античен, колкото добре запазен. След това, разбира се, слушателите трябва да се приспособят към факта, че операта се изпълнява на италиански. И накрая, разбира се, слушателите трябва да се приспособят към идеята, че звездата на операта в това представление не е главният герой, а Кундри, герой, който се появява за кратко в първо действие, обширно във II действие и почти никак в III действие. Но независимо дали слушателите могат или не могат да се приспособят към античния звук или италианския език, слушателите ще се приспособят към Кундри, защото тази Кундри е младата Мария Калас и тя издухва почти всички останали винаги си отвори устата си. В последната си вагнерианска роля младата, но въпреки това непоколебима Калас ужасява Парсифал на Балдели, плаши Клингсор на Джузепе Модести и дори се доближава до това да взриви Борис Христофв. Единственият човек, над когото тя не доминира, е мъжът на подиума, Виторио Гуи, майсторски диригент, който държи твърдо контрола над оркестъра, независимо от това, което се случва на сцената. Не може да се отрече, че Калас изпява страховито ролята. Каквото и да иска Вагнер от невероятна сила до непоносима страст и чиста вокална издръжливост, Калас го има. И също така не може да се отрече, че Калас пее ролята не по начина на Вагнер, а по нейния начин. Тя не представя само характера на Кундри. Тя влиза дълбоко под кожата на героинята си. Нейната Кундри не е просто прелъстителка. Тя е жена с копнеж и изгаряне вътре в себе си. Нейната Кундри не е просто фатална жена. Тя е от типа жена, заради която един глупак би пожертвал всичко, включително Светия Граал, за да я има близо до себе си. Дори с всичките му несъвършенства, този Парсифал си заслужава да бъде чут – не непременно от всеки, който обича Вагнер, но със сигурност от всеки, който обича Калас.

Още един интересен цикъл продължава през месеца. На 6 февруари Венета Неинска избира за своите Концерти с история да разкаже Фредерик Шопен. Прелюд към Шопен е нарекла срещата, и освен историите, които има да сподели с публиката тя ще изпълни Прелюдии от оп.28. Написани във всяка от 24-те съществуващи тоналности, Прелюдите на Шопен са кратки произведения за пиано с изключително мощен емоционален заряд. Една от най-любимите творби на публиката, изпълнявани вече почти 200 години по сцените из целия свят, ще прозвучи в две вечери – на 6 и 7 февруари.

Преди това на 2 февруари ще гостува Щефен Хартман и той с монотематичен концерт – Лудвиг ван Бетовен – сонати за пиано… и въпросите за съдбата.

Йосиф Герджиков с асистент Гиргина Гиргинова по традиция провеждат концертите на участниците в майсторския клас „По стъпалата на барока“ в дома на Борис Христов. Младите любители на барока ще изпълнят творби от  Антонио Калдара, Доменико Скарлати, Андре Кампра, Хенри Пърсел,

Георг Фридрих Хендел, Йохан Себастиан Бах, Антонио Вивалди, Волфганг Амадеус Моцарт. Концертът е на 12 февруари.

На 16 февруари „Вокални нюанси“ ще потърсят сопраните Тамара Ангелова и Теодора Маркова, баритонът Божидар Пеев, тенорът Теодор Иванов и пианиста Марио Йоцов в оперните арии и песни от Георг Фридрих Хендел, Волфганг Амадеус Моцарт, Джакомо Пучини, Модест Мусоргски, Франческо Паоло Тости, Енио Мориконе, Агустин Лара, Ролф Ловланд.

На 19 и 20 февруари DERIDA DANCE CENTER организират Първа среща на Балканската платформа за съвременен танц MOVING BALKANS

21 февруари учениците по пиано от класа на Мария Симеонова разкриват музикалното вълшебство в пиесите от Барока до Джаза – Шопен, Елиза Милн, Марта Миер