На 24 февруари 2022 г. за първи път Себастиан Рулан дирижира Софийската филхармония с програма: Клод Дебюси – Рапсодия за алтова флейта и оркестър, Карл Райнеке – Концерт за флейта и оркестър в ре мажор, оп.283 със солист Статис Карапанос и Шарл Гуно – Симфония №2.
Преди да дойдете тук дали прослушахте изпълнения на нашия оркестър, за да се запознаете с него?
Да, прегледах какво има в интернет с господин Найден Тодоров и неговия оркестър. Така че бях нетърпелив да дойда, да започнем работа, и да се запозная с тези музиканти. Очарован съм да бъда тук.
Как съставихте програмата?
Разменяхме дълго мейли с г-н Тодоров. Програмата се променяше няколко пъти. Така стигнахме до тази толкова хубава програма.
А флейтиста познавахте ли?
Не, срещнах го тук, но той е забележителен артист. Той не само е превъзходен в техническо отношение, но е и невероятен музикант. Вдъхновяващо е да работя с него.
В биографията ви има забележка, че предпочитате операта.
Не, не зная защо се получава така. Може би защото съм директор на оперен театър и правя много опери. Обичам музиката с голямо М. Дирижирам много симфонични концерти. Но обичайно е на всички хора, които се занимават с музика, да се слагат етикети. Когато някой прави добре опера, значи е оперен диригент и сякаш нищо друго не може да прави. За щастие дирижирам и много симфонични концерти, така че съм много щастлив.
Ръководите театъра в Саарбрюкен. Как подготвяте един сезон?
Не аз подготвям програмите. Това го прави интендантът. Аз съм генерален музикален директор, артистичен директор. Интендантът и бордът избират екипите и заглавията. Разбира се и аз участвам в дискусиите. За Германия, и то в един регионален театър, е характерно предпочитанието към модерната режисура. Публиката не винаги харесва това, което се представя и често е изненадана. Но всички постановки са направени талантливо и интелигентно. Аз не съм против модернизма, не съм и за класицизма. Обичам да е качествено.
Освен това постановката може да бъде модерна, но много добра, уважаваща музиката и вижданията на композитора, а може да бъде класическа и много скучна, в която нищо не се случва.
В театъра има ли постоянна трупа?
Да, имаме певци на постоянен договор, също каним певци за определени постановки, но те пеят и другаде. Те са за постоянно в Саарбрюкен, и имат опреден брой постановки, които трябва да направят, но са свободни да поемат и други ангажименти.
Аз също не съм вързан за Саарбрюкен. В щата на театъра има и балет, оркестър, хор, актьори и певци.
Програмата тип стаджоне ли е?
Не, смесена е. Правим новите постановки тип стаджоне, защото за тях трябват много репетиции – с оркестъра, италиански. След това я играем целият сезон.и разбира се я слагаме в афиша и в следващи сезони.
Как избирате певците за различните постановки? Каните ли звезди?
Да канят звезди е привилегия на по-големите театри като Берлин, Хамбург. Ние сме сравнително голям театър, но не на това ниво. Впрочем там също има постоянна трупа и певците от нея поемат следващите постановки, тъй като премиерите са запазени за звездите. При нас има много млади певци, които правят своите дебюти и подготвят ролите си. За нас е важно нашите певци да могат да се изявяват. Ето ние имаме няколко много добри тенори и можем да си позволим избор на репертоар. Единият е много добър в Моцарт, другият във Верди. Имаме и за Пучини или Вагнер.
Как избирате коя опера да поставите?
Събираме се около една маса и всеки казва какво иска да направи. Правим компромиси. За щастие театърът е голям имаме и капелмайстор, така че имаме богат избор. Стараем се изборът да бъде разнообразен.
А имате ли гастроли?
Да, често свирим на различни места – в Люксембург, канени сме в театър „Шан з`Елизе“ в Париж, във Ватикана. Имаме и други различни проекти. Направихме и концертна версия на „Пръстенът на нибелунга“ за двореца „Версай“ в Париж. Представяте ли си – Версай! Това беше подготвено преди пандемията, така че го възобновихме сега.
Самият аз, тъй като нямам други постоянни ангажименти, след като приключи сезонът през юли, и тъй като новият започва през август, предпочитам да бъда малко по-спокоен. да отпочина, да бъда със семейството си. Музиката е прекрасна, но има и други неща извън нея. Правя и някои концерти, но нямаме фестивал. Може би някой ден ще се замисля и по този въпрос. Някога. Но не в Саарбрюкен. Договорът ми там е до 2026. После ще видим.
Има ли място, където се чувствате най-добре?
Засега се чувствам добре навсякъде, където мога да работя с добри музиканти. Както тук например. Разбира се, че е много добре да имаш твой оркестър, с който да работиш и да правиш дългосрочни планове, детайлно, и да правиш това което искаш, като така непрекъснато повишаваш нивото.
Никога не съм планирал нищо досега в кариерата ми. Вземам това, което ми се предлага сега. А и видяхме какво се случи с всички планове по време на тази драматична ситуация, която ни застигна. Така че искам да правя в момента най-доброто, на което съм способен.
Избрахте да бъдете диригент и оставихте виолончелото.
Да, то остана в кутията си. Бях добър виолончелист, но когато започнах да дирижирам, не ми оставаше време да поддържам нивото си. Когато си дадеш сметка до какво ниво си бил преди и започнеш отновода свириш, и видиш по-лошите постижения, правиш своя избор.
Имате ли нови проекти?
В Саарабрюкен започваме голям проект за четири години и това е „Пръстенът“. Аз имам различни проекти. Имам и цял симфоничен цикъл в Сарабрюкен – Шостакович, Стравински, втората на Рахманинов. Имаме и гостуващи диригенти – Марк Минковски ще прави Брукнер.
Себастиан Рулан е генерален музикален директор на театъра в Саарбрюкен. Въпреки добрите си възможности като виолончелист още от най-ранна възраст той е запленен от дирижирането и след 2002 г. се налага като един от най-вдъхновените млади диригенти. Дирижирал е оперни продукции в Берлин, Щутгарт, Висбаден, Есен, Париж, Лион, Марсилия, Страсбург, Виена, Люцерн, Берн, Лисабон, Тел Авив, Мексико и на още много места.
През 2015 дебютира в Парижката опера с „Алчеста“ на Глук.
Запомняща се е постановката на „Вилхелм Тел“ на Росини, с която е открит сезонът през 2017 в Саарбрюкен. Продукцията специално е записана от телевизия „Арте“.
Кариерата му като симфоничен диригент също е много успешна и получава покани от Хенделовия фестивал в Хале, оркестъра на Норвежкото радио, Камерата Цюрих, Музикантите на Лувъра, Филхармонията на Люксембург.
Други великолепни негови продукции са „Лулу“ на Берг в Копенхаген, „Така правят всички жени“ в Хамбург, „Кармен“ в Есен, „Пощальонът от Ланжюмо“ в Опера комик Париж, „Хофматови разкази“ в Токио, „Манон“ в Хамбург, „Дъщерята на Мадам Анго“ в Париж.
Има издаден на DVD „Парижки живот“ с Лионската опера, „Пощальонът от Ланжюмо“ и „Дъщерята на Мадам Анго“.