Когато Рихард Щраус написва своите „Четири последни песни“ той поверява тяхното първо изпълнение на Кирстен Флагщад, като я моли да избере „първокласен диригент и ансамбъл“. Тя избира Вилхелм Фуртвенглер, а двамата заедно Филхармония оркестър. Премиерата е на 22 май 1950 в Лондонската „Албърт хол“.

От 1958 до 1960 Кирстен Флагщад е първият директор на Норвежката национална опера.

В родния й град Хамар има музей на нейно име, където се пазят костюми и реквизит от спектакли, картини, предмети от живота на певицата, снимки, афиши и програми от постановки с нейно участие, аудио и видеозаписи. Има и малка концертна зала.

Нейният портрет е на норвежката банкнота от 100 крони.

Образът й може да се види и на опашната част на самолетите на Norwegian Air Shuttle.

Кирстен Флагщад е родена в Хамар, но е израснала в Осло в музикално семейство. Баща ѝ е диригент, а майка ѝ – пианистка.

Ранното си музикално образование получава в Осло. Сценичният й дебют е в Националната опера в Осло като Нури в „В долината“ от Ойген д`Албер през 1913 г. Първите ѝ записи са от 1913 и 1915 г. По-късно учи в Стокхолм при д-р Гилис Брат и решава да се отдаде на оперна кариера в Норвегия. През 1919 г. се омъжва за първи път за Зигурд Хол и година по-късно ражда дъщеря си Елза Мари Хол.

По-късно същата 1919 година започва работа в новосъздадената „Опера комик“ в Осло под ръководството на Александер Варнай (баща на известното сопрано Астрид Варнай) и Бенно Сингер. Способността ѝ да учи ролите си бързо е забелязана, тъй като често това ѝ отнема само няколко дни. Тя пее Дездемона, Мини, Амелия и други по-малки роли.

Между 1928 и 1934 Флагстад пее в „Stora Theater“ в Гьотеборг, Швеция. С нейно учестие е възстановена операта На Карл Нилсен „Саул и Давид“. През 1930 се омъжва за втори път за норвежкия индустриалец и търговец на дървен материал Хенри Йохансен, който ѝ помага да разшири кариерата си.

След като играе повече от десет години в оперетни и лирични роли, Флагщад решава да опита с по-тежки оперни роли като Тоска и Аида, които ѝ помагат да разгърне драматичния си талант. През 1932 г. поема ролята на Изолда в „Тристан и Изолда“ на Рихард Вагнер и така открива своя истински глас. След прослушване за фестивала в Байройт тя пее през 1933 някои малки роли, но през следващия сезон на 1934 получава ролите на Зиглинде във „Валкюра“ и Гутруне в „Залезът на боговете“.

Флагщад е забелязана първо от Ото Херман Кан, тогава в борда на директорите на Метрополитън опера, по време на негово пътуване до Скандинавия през 1929 г.

Дебютът на Флагщад в Метрополитън е на 2 февруари 1935 в ролята на Зиглинде във „Валкюра“ и е сензация. Представлението е предавано и по радиото и водещата, която е прочутата бивша звезда на театъра Джералдин Фарар емоционално заявява, че една нова звезда се е родила. Скоро след това Флагщад изпълнява ролите на Изолда в „Тристан и Изолда“ и Брюнхилде във „Валкюра“ и „Залезът на боговете“. В същия сезон тя пее Елза в „Лоенгрин“, Елизабет в „Танхойзер“ и Кундри в „Парсифал“. За една нощ тя се утвърждава като най-изтъкнатото Вагнерово сопрано на епохата. Участва и в постановките на опери в Сан Франциско и в Чикаго. Става изключително популярна в САЩ.

През 1936 и 1937 изпълнява ролите на Изолда, Брюнхилде и Сента в Ковънт Гардън под диригентството на Сър Томас Бийчъм, Фриц Райнер и Вилхелм Фуртвенглер, където също получава огромни овации. През 1938 прави турне и в Австралия.

През 1941 г. тя се връща по семейни причини в Норвегия. Тогава страната е окупирана от Германия и това създава на певицата известни проблеми от политически характер.

През 1947 г. Флагщад пее в Ковънт Гардън, като в периода 1948 – 1952 тя изпълнява всички свои Вагнерови роли. През 1948 прави турне в Южна Америка.

През 1950 – 1951 тя се завръща в Метрополитън опера. Въпреки че е вече над 50-годишна, тя е в забележителна форма като Изолда, Брюнхилде и Леонора.

По това време тя решава да приключи с оперната си кариерата. Прощалното ѝ участие в Метрополитън е в „Алцеста“ от Кристоф Вилибалд Глук. В Лондон тя се появява в ролята на Дидона в „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел.

След оттеглянето си от сцената Кирстен Флагщад продължава да дава концерти и да прави записи. Дори успява да направи и стереофоничен запис на откъси от Вагнер с Ханс Кнапертсбуш и сър Джордж Шолти с Виенската филхармония. През 1958 г. тя изпълнява ролята на Фрика в „Рейнско злато“ под диригентството на Шолти. Операта се записва и се пуска на LP от „Дека“. „Дека“ издава целия цикъл „Пръстенът на Нибелунга“ под диригентството на Шолти.

Флагщад води и майсторски класове.

На 7 декември 1958 г. тя умира и е погребана в Осло.

Снимките са от колекцията на музея Кирстен Флагщад

Кирстен Флагщад Kirsten Malfrid Flagstad (12.06.1895 – 7.12.1958) оперна певица, сопран