На 8 февруари големият пианист ще гостува за първи пет в София, а младият диригент вече е един от любимците на българската публика. Първият му концерт е на 23 юни 2022 като солист на концерта на Менделсон. Същата година на 13 октомври се завърна като диригент. Отново като диригент откри настоящия сезон на филхармониците на 10 септември. Ето сега отново застава на пулта с една изцяло немска програма – Рихард Вагнер – увертюра „Фауст“ и любовната смърт на Изолда от операт „Тристан и Изолда“, Първия клавирен концерт на Лудвиг ван Бетовен и „Веселите шеги на Тил Ойленшпигел“ от Рихард Щраус.
Рудолф Бухбиндер – един изключителен музикант пристига у нас. Изпълненията и записите му на творби на Бетовен и Моцарт са еталон. Той е един от малкото пианисти, които някога са записали цялата част II на Vaterländischer Künstlerverein, която се състои от 50 вариации от 50 различни композитори върху валс от Антон Диабели. Записал е и вариациите на Диабели от Бетовен, които първоначално съставляват част I от тази антология. Отново през 2021 са издадени всички сонати за пиано, както и клавирните концерти на Бетовен. Сонатите са от изпълнението им в рамките на Залцбургския фестивал през 2014 г. Концертите са от цикъла в Музикферайн, Виена. В този цикъл заедно с Бухбиндер се включват Симфоничният оркестър на Баварското радио с диригент Марис Янсонс – концерт №2, Мюнхенската филхармония с Валерий Гергиев – концерт 3, Геванхаус оркестър с Андрис Нелсонс – концерт №1, Дрезденската филхармония с Кристиан Тилеман – концерт №4, Виенската филхармония с Рикардо Мути – концерт №5.
Друга важна част от творчеството му е интерпретацията на клавирните сонати и концерти на Волфганг Амадеус Моцарт. Обикновено концертите той и дирижира.
Последният албум на пианиста излезе през ноември 2022 г. под заглавието „Soirée de Vienne“ и включва музика от Бетовен, Шопен, Шуберт, Шуман и Щраус. В него той улавя изгубения свят на салоните и е почит към богатия културен живот на Виена от 19 век. „Всички имаме невъзможни мечти“, казва Бухбиндер. „И такава мечта беше произходът на този албум: бих искал да бъда гост на виенско соаре, където ще присъстват всички композитори на този запис.“
В интервю за Wiener Kurier пианистът отбелязва: „Моят пример за подражание по отношение на развитието винаги е бил Клаудио Арау. В края на живота си той беше на върха на кариерата си. Това е най-доброто нещо, което може да ти се случи.“
Рудолф Бухбиндер е роден на 1 декември 1946 г.
Бухбиндер е почетен член на Виенската филхармония и на Израелския филхармоничен оркестър и е първият солист, получил Златната значка на честта от Дрезденската филхармония. На 18 октомври 2020 г. той бе удостоен с ОПУС КЛАСИК за „оценка на делото на живота“. В своето признание той каза: „Животът ми е живот за музиката. … За мен е особено удоволствие да получа OPUS KLASSIK в годината на Бетовен.“
Емануел Чекнаворян е най-младият резидентен артист в историята на Музикферайн във Виена, а критиците го определят като изключителен талант. Той води предаването Der Klassik-Tjek по радио Klassik Stephansdom. Избран е за Изгряваща звезда на Организацията на Европейските концертни зали, за Голям талант на виенския Концертхаус и е протежиран от фондацията „Орфеум“ в Цюрих. Свири на цигулка „Антонио Страдивари“ от 1698 г., предоставена му от покровител на лондонското Международно общество за цигулки на Беар. Забележително е и музикалното семейно наследство на Еманюел Чекнаворян. Той е син на прочутия композитор и диригент Лорис Чекнаворян, автор на опери, балети, симфонични, хорови творби, музика за игрални филми.
Първото гостуване на младия цигулар у нас е на фестивала „Варненско лято“ през 2017 г. като солист на Виенската камерна филхармония „Веберн“ под палката на Владимир Кираджиев с Концерта на Бетовен. На 23 юни тази година в София Чекнаворян спечели сърцата на публиката в една изключителна вечер, посветена на музиката на Феликс Менделсон. Тогава под палката на Найден Тодоров Софийската филхармония изпълни два обичани инструментални концерта. Получи се вълшебна надпревара, в която блестяха изумителните интерпретации на Акико Суванаи и Евгени Божанов в Двойния концерт в ре минор, а след това беше и изпълнението на Еманюел Чекнаворян на Цигулковия концерт. Той благодари на български за аплодисментите и след това каза, че се чувства великолепно в България. Сподели, че макар да е роден във Виена, корените му са от Армения, а той знае, че тук има голяма арменска общност. Затова за бис поднесе арменска пиеса от Комитас. На 13 октомври очакваме и диригентския му дебют, когато ще представи Половецките танци от операта „Княз Игор“ на Бородин, три пиеси от „Арарат сюита“ от Лорис Чекнаворян и „Картини от една изложба“ на Мусоргски/Равел.
Забележителна е колекцията му от награди, но пътят към големите концертни зали се отваря пред него след конкурса Жан Сибелиус през 2015 г. Сред последните успехи на младия музикант е наградата от Международния цигулков конкурс Фриц Крайслер, както и поредица от концерти с Виенските симфоници, на тях той дирижира творби на Хайдн и Брамс. През този сезон той ще застане на диригентския пулт в Милано, Мадрид, Кьолн, Берлин. Има интересни проекти във Франкфурт и разбира се, във Виена.
За своята твърде млада възраст Чекнаворян има забележителна дискография. Първият му диск е солов рецитал с творби на Бах, Изаи, Енеску, Фелнер, Ернст. „Това е пътешествие в цигулковото изкуство на Европа. Исках да покажа колко различно може да звучи цигулката. Енеску представя музиката на румънските цигански цигулари, Ернст е най-висшата виртуозност, а Фелнер е народният цигулар на Австрия с алпийските песни, Баховата „Шакона“ е най-важната пиеса в цигулковия репертоар, Изаи представям с белгийски селски танц, Сонатата на Прокофиев въплъщава руската народност. Стараех се всяко произведение да звучи различно и да носи различно културно съдържание.“
В най-трудната за музикантите година – 2020, Чекнаворян прави и диригентския си звукозаписен дебют с „Шехерезада“ на Римски-Корсаков. „Обичам „Шехерезада“, защото тя позволява на всички музиканти да участват, има толкова ярки и красиви сола. Когато разбрахме, че оркестърът има възможност отново да свири, си помислих, че „Шехередзада“ е идеалното произведение, за да може всеки музикант отново да се почувства като солист. Много обичам руската музика, затова за дебюта си в София като диригент дирижирам руски репертоар – Мусоргски, Бородин, освен това и пиеса на моя баща.“