На 7 януари специален гост ще бъде цигуларката Ива Хьолц-Николова, концертмайстор на симфоничния оркестър на град Линц, Австрия. Иван Стоянов ще бъде на пулта, а в концерта ще вземе участие ни смесения хор при читалище „Априлов-Палаузов“ с диригент Елена Назърова.

Програмата включва пет Пемски танца от Франц Шуберт, Кратка меса от Шарл Гуно, пиесата „Братя“ от Арво Пярт и Концерт за цигулка и оркестър №2 от Йохан Непомук Давид. Творбата ще има своята българска премиера.

ИВА ХЬОЛЦЛ – НИКОЛОВА е родена в София. Завършва Националното музикално училище „Любомир  Пипков“ като ученичка на Трендафил Миланов и Александър Серафимов. Продължава образованието си във Виенската консерватория, където се дипломира при проф. Александер Аренков.

Лауреат е на много български, италиански и хърватски конкурси. Има изяви като солист на Симфоничния оркестър на Холандското радио и телевизия, Загребската филхармония, Симфоничния оркестър на Българското национално радио, Софийски солисти, Филхармонията на Сибиу, Щайер и други. Гостувала е в цяла Европа, Япония, Китай и Перу.

Понастоящем работи като водач на първи цигулки в „Брукнер оркестър“ – Линц /Австрия/. Има активна творческа дейност с много съвременни композитори, между които са Владимир Панчев и Волфганг Хьолцл – съпруг на цигуларката.

За своя кратък, 31-годишен живот Франц Шуберт създава повече от 1500 творби. Част от тях, особено песните са загубени, поради небрежността на автора към собственото му творчество. След неговата смърт са описани около 900, а днес са известни 1250 творби от всички жанрове. От тях до наши дни са запазени 15 струнни квартета, но вероятно и те са били повече. В последните години от живота си Шуберт престава да пише квартети по поръчка, а само за тесен приятелски кръг. То този начин той има възможността да експериментира в този жанр, като влага в музиката теми и емоции които лично го вълнуват. Така струнните квартети стават своеобразни „лични дневници“ на автора, в които той фиксира моменти от своя хаотичен, поетичен, романтичен, драматичен и депресивен живот.

Давид е роден на 30 ноември 1895г. в Ефердинг – един от най-старите средновековни градове в Горна Австрия. Изпратен е да учи в епископския колеж в град Линц. /Линц е града за който е написана Симфония № 36 на, Моцарт и е родно място на Адолф Хитлер/. През ученическите си години Йохан Давид пее и в прочутия манастир край Линц „Свети Флориан“ където е протекла младостта и е погребан видния късен романтик Антон Брукнер. След като работи малко като учител, Давид учи за кратко във Виенското висше училище за музика и Виенския университет. През 1922г. се завръща отново в Линц, за да стане отново учител в местното католическо училище. Творческият му път по нататък е свързан с ръководството на основания от него хор „Бах“ и работа като органист в протестантската църква в град Велс (близо до Линц). В продължение на 11 години (ноември 1934 – януари 1945) е професор по композиция във Висшето училище за музика в Лайпциг, след това в „Моцартеум“ -Залцбург и от 1948 до 1963г. е на същата длъжност във Висшето училище за музика в Щутгарт. В Щутгарт е и диригент на хор „Брукнер“ и камерен оркестър на Академията.

Йохан Давид е автор на редица оркестрови произведения включващи 8 симфонии, концерти за цигулка, орган и много хорови произведения. Стилът му се променя, като в последните си творчески години използва така наречената дванадесет тонова композиционна техника утвърдена от Арнолд Шьонберг в началото на 20 век.

Давид умира на 22 декември 1977г. в Щутгарт на 83 години. Синът му Томас Давид (1925-2006) също е композитор.

Йохан Непомук Давид е сред множеството на непризнатите приживе, а днес забравени композитори, въпреки очевидната стойност и дълбочина на музиката му.

КОНЦЕРТ ЗА ЦИГУЛКА И СТРУНЕН ОРКЕСТЪР № 2 е написан през 1957г. в Щутгарт. Музиката на тази творба е в духа на шестващия по това време в цяла Западна Германия след военен болезнен експресионизъм. В  излагане на мислите си композиторът си служи с огромни контрасти в силата на звука и остри звукосъчетания. Третата част е игрива и в нея могат да се доловят заемки както от старинните английски танци, така и от пародийните шеги на Дмитрий Шостакович. Този концерт все още не познат на широката публика в Европа, не е записван, а тази вечер ще има своето първо българско изпълнение.

Естонският композитор АРВО ПЯРТ e роден на 11 септември 1935г. в Пайда-Естония. Завършва е композиция в Талинската консерватория през 1963г., след което работи като тонрежисьор в Естонското радио. По това време пише предимно сценична музика и получава много поръчки за филмова музика. Още като студент той можел да се назове професионален  композитор, защото е спечелва Всесъюзния младежки конкурс за композиция. Пярт няма достъп до информация за това, което се е случва в съвременната западна музика, но независимо от изолацията, в която се намира е в авангарда на естонските композитори.

След като експериментира с различни композиционни техники в началото на 70-те години на ХХ век той се обръща към музиката на минали епохи – Грегорианския хорал, ХІV –ХVІ век -Гийом дьо Машо, Якоб Обрехт, Жоскен де Пре. Тогава пише няколко творби в духа на ранното европейско многогласие. Следва период на пет годишно мълчание, който завършва през 1976г. с радикална стилова промяна. Техниката, която Пярт измисля или открива е в орбитата на съвременния минимализъм. „Открих, че е достатъчно, когато една-единствена нота е красиво изсвирена. Тази една нота или момент на тишина ме разтушава. Работя само с няколко елемента с един или два гласа. Строя с примитивни материали”.

Арво Пярт емигрира със съпругата си и двамата им синове от Естония във Виена през 1980г. (Приема първо австрийско, след това немско гражданство и през 1981г. се заселва в Берлин) От тогава концентрира творчеството си върху религиозни текстове. Днес той е най значимият и най-изпълняваният композитор – минималист в света. Но за разлика от неговите американски колеги Джон Адамс и Стив Райх чиято мистична музика се опира на екзотични заемки от екваториална Африка и източна Азия, корените на вдъхновението на Пярт са в източно православната и западно европейската църковна средновековна и пред ренесансова култура. Статика, мълчание, тишина и красота извън времето – това излъчват композициите на религиозно екзалтираният естонски гений.

За своята музика “естонският отшелник” (така западната преса нарича Пярт ) казва: “Стилът ми на композиране е бягство в “доброволната бедност”. Моят идеал е да обвържа Времето и Безвремието. Мигът и Вечността се  борят в нас. Оттук е произходът на нашите противоречия, нашата упоритост, нашата грижа и вярата ни”.

Понастоящем Пярт живее в Талин – Естония и в Берлин. През 2011г. Папа Бенедикт ХVI го назначава за член на Папския съвет за култура.

„БРАТЯ” е едно от „хитовите” произведения на Арво Пярт. Създадено е през 1977г. в Талин и има варианти за различни камерни ансамбли.  Творбата е посветена на паметта на Едуард Тубин – приятел на композитора.

С името на ШАРЛ ГУНО е свързан значителен период на френската музика. Без никога да преподава и да има преки ученици, твочеството му оказва голямо влияние върху по-младите му съвременници, особено в музикалния театър. От Гуно се възхищават не само Жорж Бизе, Камий Сен-Санс, но дори и импресионистите Клод Дебюси и Морис Равел.

Гуно е роден на 17 юни 1818г. в Париж в артистично семейство (баща му е художник, майката – пианистка). От малък е солист в църковен хор, свири на пиано, съчинява кратки клавирни пиеси. Завършва Парижката консерватория през 1839г. и в следващите две години пребивава в Италия, пътува до Виена и Германия. Подобно на своя велик съвременник Хектор Берлиоз и Гуно е разочарован от съвременното италианско оперно изкуство. Затова започва да изучава старинната италианска църковна музика. И в ранните си духовни творби вплита възхищението си от изкуството на ренесансовия италиански гений Джовани Палестрина.

През целия си живот Шарл Гуно е разкъсван между големия си успех в операта, огромно му влияние в европейския музикален живот, дълбоката си религиозност и странна неудовлетвореност от себе си. В младостта си се лута между желанието си да приеме духовен сан и да се отдаде на църквата или да бъде оперен композитор. Светското начало обаче надлелява. Ако може да се вярва на писмените източници личният му живот е сложен, въпреки, че има прекрасна съпруга и две деца.

В различните му житейски периоди има дълго време на творческо мълчание и затваряне в себе си. За изграждането на ранния му творчески стил огромна роля изиграва музиката на Хектор Берлиоз, а по-късно срещата му в Лайпциг с Феликс Менделсон. От оперите му до днес остават шедьоврите „Фауст“ и „Ромео и Жулиета“. За популярността на „Фауст“ може да се съди от статистиката. Приживе само в Париж самият Гуно дирижира 500 спектакъла на операта си. По време на френско – пруската война, през 1870г. Гуно емигрира в Лондон, където популярността му е толкова голяма, че английските композитори го намразват.

Въпреки, че приживе получава всички възможни почести във Франция, след завръщането си в Париж Гуно отказва покани за заемане на престижни обществени постове. Въпреки, че е от друго поколение и не всичко му харесва в творчеството на младите композитори, той без ревност подкрепя Камий Сен-Санс, Габриел Форе, Жул Масне и Емануел Шабрие.

В последните години от живота си композира само духовна музика и пише своите спомени и есета. На 15 октомври 1893г., след като се връща вкъщи от литургия, където свири на орган той получава инсулт. По това време композиторът работи върху скиците на Реквием в памет на своя внук Морис, който умира в детска възраст. След тридневна кома Гуно умира на 18 октомври  1893 на 75 години. /Три седмици по-късно в Санкт Петербург умира колегата му Пьотр Илич Чайковски/  Френската държава организира държавно погребение, на което освен най-видните композитори присъстват бивши, настоящи и бъдещи президенти на страната. Диригент на траурната церемония е Габриел Форе.

КРАТКАТА МЕСА В ДО МАЖОР е сред най-популярните духовни произведения на Гуно и е достъпни за любителски хорове. Написана е през 1890г. в Париж.