Преразказваме историите, в очакване на съвременното съживяване на още една творба.

„Игра на сляпа баба“

Представена е за първи път на 18 декември 1878 в театър „Ан дер Вийн“. Имало само 16 представления. След шест месеца – през юни оперетата била играна и в Будапеща. През 1935 г. във виенското радио е изнесена концертно „Игра на сляпа баба“ от Йохан Щраус.

„Сега сме ние със Софийската филхармония през 2019 г.“ – казва Дарио Салви. Ще направим и запис, защото „Наксос“ вече е издал дискове с всички творби на Щраус без „Блиндеку“ – „Игра на сляпа баба“ и „Валдмайстер“ – „Лесничеят“. Това са единствените творби на Щраус, които никога не са записвани. На 11 и 12 януари правим записа и мисля, че ще бъде издаден през лятото или есента“.

През 2017 г. Дарио Салви дирижира „Травиата“ в Русенската опера, когато Найден Тодоров е директор там. За концертното изпълнение в София освен СФ и НФХ са поканени солисти от различни държави. От Филаделфия идват Робърт Дейвидсън, Кирстен Кънкъл и Емили Бърн. „Препоръча ми ги Даниел Пантано – импресарио от Филаделфия, с когото съм работил. Мартина Бортолоти – с нея се върнахме скоро от едно шоу в Оман. Роман Пихлер е работил с Мартина и тя ми го препоръча. С Андреа Чудак записвах диск на Майербер. Тя пък ми представи Юлиан Роде и Даниел Шлива. За “Хубавата Галатея“ на Супе работих с Джеймс Пауърс“ – представя солистите Салви. Събират се тук в София. Сутрин репетирах с оркестъра, следобед със солистите. Оперетата е написана след  „Прилепът“ и преди „Една нощ във Венеция“. Беше чудесно изживяване за тези, които решиха да бъдат на 10 януари в зала „България“.

Дарио Салви познаваше добре партитурата. Той каза, че е открил ръкописа на Щраус в библиотека в Ню Йорк и е направил щимовете. Концертът беше приятна среща с бликаща от красота музика на Щраус. Хористите от капелата също се справиха блестящо с няколкото хорови сцени. Солистите бяха добри. Сред тях нямаше звездни имена, но биографиите им бяха впечатляващи. Много от тях бяха участвали многократно в оперетни постановки, така че имаха прекрасна възможност да се представят по най-добрия начин пред софийската публика. Пленителна беше Мартина Бортолоти като Валдине – свеж, открояващ се глас. Пяла е в няколко оперети, както и в оперни заглавия от Монтеверди до Вагнер. Певица с богата биография до тук. Много добро впечатление остави и тенорът Роман Пихлер – Хелмут. В репертоара му преобладават оперетните постановки и това веднага се усети. Гласът беше свободен, лек, той водеше действието не само по либрето. В екипа беше и младият тенор Юлиан Роде – Йохан, слугата, който също води интригата. Певец с добра техника и музикалност, която обещава добро развитие в бъдеще. Разбира се няма да правя оценка за всички певци, защото ролите са много, но те бяха подбрани добре и концертът се получи.

Дали Дарио Салви и Найден Тодоров ще продължат сътрудничеството и след това.

„Иска ми се, но ще говоря с Найден да направим два записа на Майербер – опери, които никога не са поставяни на сцена, не са и записвани – “Йефта“ – първата му опера, „Бранденбургската врата“ – комична едноактна опера и „Ромилда и Констанца“ – първата му италианска опера. На вторите две аз съм собственик на партитурите, така че ще се радвам да ги запишем тук. А защо не и „Лесничеят“ на Щраус“ – каза Дарио Салви, а разговорът ни продължи.

Играли ли сте на сляпа баба като дете?

Не си спомням добре, но със сигурност съм играл. Всички играят на сляпа баба.

Защо Щраус е нарекъл така оперетата си?

Това е една новела на Рудолф Кнайзел – австрийски либретист. Странно е, че е избрал тази история, защото това не е голяма история. По скоро е историйка. Но в този период Щраус загубва жена си Йети – през април 1878, а той се жени отново след шест седмици за Ангелика. Животът му се променя. Вероятно е имал нужда от пари, не знам и затова е решил да направи тази оперета. Тя е представена за първи път на 18 декември 1878 в театър „Ан дер Вийн“. Имало е само 16 представления. След това същият състав отива в Будапеща след шест месеца – през юни. И от тогава има само едно изпълнение във Виенското радио през 1935 г. Сега сме ние със Софийската филхармония през 2019 г.

Ще има запис за Наксос. Кога ще излезе?

Да, ще направим запис, защото от Наксос вече е издал дискове с всички творби на Щраус без „Блиндеку“ и „Валдмайстер“ Лесничеят. Това са единствените творби на Щраус, които никога не са записвани. На 11 и 12 януари правим записа и мисля, че ще бъде издаден през лятото или есента.

А другата оперета?

Още не съм започнал да работя върху „Валдмайстер“. Трябва да видя дали има ръкопис на Щраус. Така направих с „Блиндеку“. Взех ръкописа и подготвих дигитално издание. Имаше грешки, защото е трудно да се разчете почеркът. Оркестърът беше много любезен и полезен, за да поправим сбърканите ноти. Ще трябва да видя в библиотеката във Виена, защото те имат всичко на Щраус. Но например „Блиндеку“ беше в библиотеката „Морган“ в Ню Йорк. Във Виена пазеха материала от изпълнението през 1935 г. Ръкописът на Щраус беше в Ню Йорк.

Представете ни солистите. Работи ли ли сте с тях преди и за колко време подготвихте концертнотоизпълнение?

С някои съм работил. Те идват от Филаделфия – Робърт Дейвидсън, Кирстен Кънкъл и Емили Бърн. Препоръча ми ги Даниел Пантано – импресарио от Филаделфия, с когото съм работил. Мартина Бортолоти – с нея се върнахме скоро от едно шоу в Оман. Роман Пихлер е работил с :артина и тя ми го препоръча. С Андреа Чудак записвах диск на Майербер. Тя пък ми представи Юлиан , Даниел Шлева. За “Хубавата Галатея“ на Супе работих с Джеймс Пауърс. Така че съставът е интерконтинентален. Не сме се срещали преди София. Сутрин работех с оркестъра, след обяд със солистите с пиано. Певците учиха самостоятелно от една музикална основа, която им бях подготвил. Така можеха да чуят аранжимента, защото няма никакъв запис. Така че това, което направим ние ще бъде първият запис изобщо – световна премиера.

Учили сте саксофон, работили сте с джаз състави и биг бендове. Защо променихте посоката?

Не съм я променил съвсем. Започнах да свиря на 8 години – сопран саксофон. След това в армията свирих на саксофон, а след това започнах да уча бас китара. Но винаги ми е харесвала класическата музика, без да се отказвам от поп и джаз музиката. Така че продължавам да изпълнявам и двете. Сега работя с един американски музикант Диси Лару – дискомузика от седемдесетте – Дона Съмър и други. Правим аранжименти и ги изпълняваме. Аз съм басиста. Но това е за забавление. Правя го, защото ми харесва. С класическата музика си изкарвам хляба. Не съм свирил отдавна на саксофон от десет години. Но сега се местя в Шотландия, защото имам предложение да поема един военен оркестър – Шотландския Кралски военен оркестър, така че май ще се върна към саксофона.

Къде отивате след София?

Ще се върна за малко в Шотландия, след това отивам в Прага ще дирижирам чешкия камерен оркестър също за запис за Наксос. Ще запишем Даниел Обер. Правим 12 диска на които ще бъдат всички творби на Обер – около 40 творби. Преди двd месеца направих диск, който ще излезе през лятото – увертюри, прелюдии и други. Така че продължаваме докато не свършим. За сега записваме цялата оркестрова музика, без певци. След това ще започнем оперите. Първата ще бъде “Военният престой“ (Le séjour militaire). Ще я запиша в Ню Йорк с един нов оркестър „Матаморфозис“ съставен от музиканти от оркестрите на МЕТ, Линкълн център. Оt Матиа Клазерн подготвихме „Церлина“ на Обер с Дженифър Лармор-мецосопраното. Операта е много трудна, ролята е голяма. Мисля, че е по-трудна от Кармен.

След Прага отивам в Загреб, за един концерт с фадо музика. Нали виждате. Аз никога не правя нормални неща. Предпочитам вместо да правя 50 пъти Травиата, да направя 50 различни неща. Правя Моцарт, но и Супе, Хумпердинк. Предстои да запишем диск с творби на Хумпердинк, които никога не са записвани – например „Венецианският търговец“. Ще работим по този проект с оркестър от Моравия от Оломок. Работих и с един оркестър от Берлин. Но всичко зависи от Наксос. Аз предлагам, те решават.

А за нашия оркестър?

Иска ми се, но ще говоря с Найден да направим два записа на Майербер – опери, които никога не са поставяни на сцена, не са и записвани – “Йефта“ – първата му опера, „Бранденбургската врата“ – комична едноактна опера и „Ромилда и Констанца“ – първата му италианска опера. На вторите две аз съм собственик на партитурите, така че ще се радвам да ги запишем тук. А защо не и „Лесничеят“ на Щраус.

Разкажете за обществото Йохан Щраус в Англия.

То е на може би 60 години. Обединява хора, които обичат виенската музика – не само Щраус, но и Мильокер, Жене, Цибулка, Лехар, Супе. Това май е най-голямото общества в света. Дори виенската са по-малки. Какво прави това общество? Освен че пропагандира тази музика, финансира записи – дори и нашия запис тук, помагат ми да намирам музика, дават ми идеи. Като им кажа например – Искам да направя диск с музика на Цибулка – Те казват. Добре ще ти намерим музика. За първи път работих с тях за една оперета на Супе “Пътят към Африка“ (Die Afrikareise), която е поставена през 1883 г. играна е още около 60 години и след това е изчезнала. Много е хубава. Видяха, че съм достатъчно луд и съм готов да продължа да правя подобни неща. Защото всъщност животът ми е – дирижирам, пътувам, подготвям музиката, коригирам, дирижирам, отново подготвям музиката и така безкрай.

А сега да поговорим за вашия оркестър.

Импириъл виена оркестра е съставен от полупрофесионалисти – от преподаватели по музика, пенсионирани професионалисти. Базиран е в Норфолк източна Англия. Създадох го, за да експериментирам как звучи тази музика, която никога не е изпълнявана. Този оркестър е експеримент или тест за аранжиментите. Така разбирам – да, това е добре, това не е, това трябва да се преработи, това не. Ние сме единственият оркестър в Англия, който изпълнява само виенска музика и който прави Виенски балове – свирим на тях за балерините. Само ние сме в Англия и имаме голям успех. Имаме поне по седем, осем концерта през годината. Правим и записи и така спасява музика, която ще изчезне. Дори записахме „Хубавата Галатея“, „Пътят до Африка“. Записахме и арии, които никога не са записвани от „Нанон“ (Nanon на Жене), „Морският кадет“ (The Sea Cadet на Жене), „Розина“(от Уилям Шийлд).

„Орфа“

Втората среща на българската публика с Дарио Салви беше на 14 април 2022 за първото изпълнение на балета „Орфа“. Това е предпоследен от балетите на Адолф Адам, плод на дълги години работа като оперен и балетен композитор. До 1860 г. балетът се радва на 51 представления в Париж. Историята описва конфликта между старите и новите богове, настъпващ при смяната на поколенията. Сценарият дава поле за романтично приключение с митологични оттенъци и възможност за сценичен спектакъл, особено пресъздаването на сцените в снега в Исландия.

„Гризелдис или Петте сетива“

Балет-пантомима в три действия, пет картини от Адолф Адам и либрето от Филип Франсоа Пинел Дюманоар, с премиера на 16 февруари 1848 г. в театъра на кралската музикална академия в Париж с хореографията на Жозеф Мазилие. В тази постановка участва Мариус Петипа като принц Ерфрид, който се влюбва в сънувана любима. Чува гласа й и изживява вълненията си. Финалът е щастлив, а музиката много красива. В балета има солиращ сопран и хор. Солист в концерта на филхармонията ще бъде Мария Йелич.