Във Варненската опера, където сте в момента вие отговаряте за мюзикълите. Започнахте с „Исус Христос суперзвезда“, „Коса“, „Цар лъв“, „Калас и Онасис“, а между тях са „Котки“, „Евита“, „Зоро“, „Граф Монте Кристо“, „Любовта никога не умира“, „Тримата мускетари“, „Йосиф и пъстрата му дреха“, „Парижката света Богородица“, „Пея под дъжда“, „Чикаго“, „Кабаре“, „Чаплин“. Това са най-прочутите творби в жанра. Вече са над десет.

Доста набъбнаха. Правим по два на година, дори май по три. Да, на мен ги поверяват. Каним режисьори и основните са Борис Панкин и Петко Бонев, а аз съм музикален директор и диригент на постановките.

За първи път ви видях да дирижирате в летния театър. Беше репетиция. Вие дирижирахте, пеехте с актьорите, акомпанирахте им на йониката пред вас. Бяхте както се шегуваме човекът оркестър. Така ли се прави по света?

Да, това е един от начините да се правят нещата. Това е Бродуейската традиция – водещият пианист всъщност е и диригент на постановката. Връщайки се от Щатите аз пренесох този модел, който беше нов тук и до сега не знам да има друг колега, който така да подхожда. За мен така тръгнаха нещата още в Съединените щати. Така работя и тук. Но при нас нещата тръгнаха добре, получават се. Някои диригенти смятат, че трябва само да дирижират, но на мен ми е интересно и да пея, и да свиря, и да дирижирам. Така участвам по-пълноценно в спектакъла.

Работите с двама режисьори. А лесно ли се откриват певци за мюзикъла у нас? До сега зная, че винаги е имало прослушвания. Но искам да направя и разграничение. Малко са оперните певци, които подходящо се вписват в мюзикъла, такъв какъвто го познаваме от световните образци.

Да, налага се да правим прослушвания. Оперната традиция е много различна, а мюзикълът е отделен стил в сценичните изкуства, за който трябват подготвени кадри. Такива трудно се намират все още у нас, а преди пет години, когато започнахме почти нямаше подготвени изпълнители. Сега вече е друго. Това лято за нашите две постановки имаше страхотни млади изпълнители, които са ориентирани конкретно към мюзикъла като кариерно развитие. От тази есен ще започне първата в България и на Балканите програма за мюзикъл тук във Варна. Откриваме тази специалност. Орлин Горанов, Борис Панкин ще бъдат преподаватели, аз ще се занимавам с музикалната страна. Това е много хубаво нещо и талантливите деца ще имат възможност да се занимават, а след това да останат да се развиват във Варна. Това е бакалавърска програма на театралния колеж „Любен Гройс“ и бившето училище по мениджмънт във Варна, а тази програма ще бъде в колаборация с театрално-музикалния продуцентски център Варна, защото те ще получават роли в нашите постановки. Според мен мюзикълът е много бързо развиващ се жанр в България. Той и преди пандемията генерираше милиони в средства от билети. Интересът на публиката е огромен. Така че трябва да подготвяме хора, които да поемат щафетата

И още нещо важно. Има ли подготвени хора за танцовите моменти в постановките.

То това е спецификата, че изпълнителите трябва да са еднакво добре развити като актьори, певци и танцьори. Ние работим със София Неделчева, Боряна Сечанова, Ани Пампулова, Ана Донева – много талантливи дами

Търсите заглавия, а има няколко интересни български мюзикъли. Замисляте ли се за тях, или за нов български?

За български мюзикъли не сме говорили. Има предложение да се направи мюзикъл по един български филм – „Господин за едни ден“. Но там тепърва трябва да се пише музика. Да, за български автори не сме обсъждали.

Познавайки биографията ви не мога да се въздържа да не попитам защо се върнахте в България? Имахте кариера и възможности в Щатите точно с това, което сте учили.

Причините са разнообразни. Минаха вече почти дванадесет години. Тук имах възможност да прокарам неща, които бяха нови за родния ми град и които вече се утвърждават като посока на развитието на културните процеси в града. Не съжалявам. Навремето беше труден момент – световната финансова криза 2008 г. Тя започна от Съединените щати. Стана трудно за културата. Там тя не е субсидирана от държавата. Това се видя сега и при пандемията. Първото нещо което се случи е, че уволниха всички от Метрополитън опера, от големите им филхармонии. Ние независимо от това как виждаме нещата, дали артистите са добре платени или не, има някаква сигурност за артиста. Това е голям плюс.

Искам да ви върна и доста назад в годините. Каква си спомняте Варна и музикалния живот тук? Тогава имаше и опера, и филхармония, фестивалите бяха много с гостуващи големи солисти. Вие ходехте ли на концерти, на спектакли?

Да, точно така беше. Привилегия е за един млад музикант, от държава, която е малко в страни от големите световни събития, да живее в град с толкова богати традиции. Имах възможност да чуя големи артисти, оркестри. Почти всяка вечер бях на опера. Родителите ми работеха в операта. Това, което липсваше в онези години беше моята страст – джазът. Но пък него получих по време на престоя си САЩ. А и след това в работата си с мюзикъла, защото при него си колаборират класика, джаз, поп, латино. Разностилна е мюзикълната партитура. Диригентът трябва да умее да плува свободно в няколко вида музика.

Казвате често сте били в операта. Имате ли спомени от големите диригенти, които са работили във Варна?

Честно да си призная аз не си представях, че ще бъда диригент. Покрай уроците ми с Милко Коларов голямата ми мечта беше да бъда композитор. Но се оказа, че композирането от всичките ми дейности е най-недоходоносната. Може би се дължи на умение, талант или на времето в което живеем. Тогава си представях, че ще бъда изпълнител или композитор. Мечтата ми беше да пиша филмова музика за Холивуд. Стигнах до Холивуд. Кандидатствах и бях приет в училището, което е точно за филмова музика и където работиш с млади режисьори, които после стават световни имена. За съжаление таксата беше голяма и не можах да си я позволя. Така че там умря тази моя мечта, но не съжалявам.

А отказахте ли се да пишете?

Последната по-мащабна композиция, която създадох беше в рамките на „Пловдив, европейска столица на културата“ през 2019 г. Написах една балетна кантата „Приказки за Черно море“ за хор, оркестър и балет с латински текст и с етно музика. Но като цяло за новите произведения е трудно да имат следващи изпълнения. В България имаме фондове и системи, които подкрепят написването на  нова музика, но след това развитието на такъв проект става по-трудно. България не е голям пазар, особено за класическа музика. Не са много местата, където тя може да се представи.

Трябва да задам и този въпрос. Опитахте, влязохте в Парламента. Беше най-нещастният Парламент в цялата му нова история – 45-тия. Но не повторихте. Какво искахте на промените?

Може би наивно погледнах към отворената врата и предоставената възможност да се включа и да вляза в Парламента, защото мислех, че това ще ми даде шанс да помогна на културните процеси, да дам експертизата си, мнението си, да работя за подобряването на общата среда. Но това, което видях в българския парламент беше нещо ужасяващо. Беше под човешкото ми достойнство дори да продължа да присъствам на това нещо, което се разигра. Най-хубавото нещо на този парламент беше, че беше по-малко от месец. Беше чудовищно. След това нямах нито желание, нито намерение да участвам в българската политика. Реших, че мога да работя за културата с нещата които правя. Пожелавам на следващите парламенти разум и достатъчно човешка добрина, за да започнат някакви разговори, някакви диалози, защото различните партийни формирования на практика имат много сходни културни програми. Това открих с изненада по време на предишната кампания. За жалост няма диалог между отделните партии. И затова няма как да се постигне резултат. А все пак парламент идва от parlare – говоря. Но когато хората отказват да си говорят, а само си крещят няма как да стигнем до разговори за културата на нашата нация.

Страцимир Павлов е завършил Националното училище по изкуствата „Добри Христов” с кларинет, както и класа по композиция и оркестрово дирижиране на маестро Милко Коларов. Учи и в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. В САЩ завършва магистърски степени в University of Central Arkansas – пиано, композиция, оркестрово дирижиране. Продължава кариерата си в Америка като диригент и музикален директор в Wildwood Park for the Performing Arts, Arkansas Opera Theatre и като диригент и пианист на UALR University Choir, The Philander Smith Collegе Choir, SJMBC Gospel Choir. Дирижирал е над 40 заглавия (опери, мюзикъли и шоу програми). Води летни академии за млади оперни певци. Концертирал е в Карнеги хол – Ню Йорк, Сиатъл – Вашингтон, Лос Анджелис – Калифорния и др. През 2007 г., съвместно с Анн Котард, създава в Литъл Рок първото частно музикално училище за оперно и сценично майсторство. Свирил е на една сцена с легендата Рей Чарлз и бродуейската звезда – Лорънс Хамилтон. Създава серия иновативни музикални проекти като: LaMigra, Titanic Band 100, Gospel Chorale – Varna, The Beatles Tribute, V.S.O.P. – Varna Swing Orchestra Project, INDIGOrchestra. Дирижира камерния оркестър при НУИ „Добри Христов“ както и Варненска Филхармония, а от 2015 година е диригент и на Фестивален Оркестър „Варненско Лято“. Свири с популярни български музиканти като: Орлин Павлов, Васил Петров, Стоян Роянов – ЯЯ, Валери Ценков, Миро. Носител е на наградата на Община Варна за млад учител през 2010 година, награда “Варна”, за иновативни музикални проекти през 2012 година и голямата награда на фондация “Стоян Камбарев” за полет в изкуството през 2013 година за проекта си – Gospel Chorale – Varna. Отличен е с наградата „Най-талантлив млад автор” на Съюза на българските композитори.

Интервюто е публикувано и в Портал „Култура“