Постановъчен екип

Диригент Франческо Роза,

Режисьор Марко Гандини,

Сценограф Андреа Токио,

Костюми Марио Диче.

Още в края на миналия сезон се състоя първата среща на постановъчния екип със солистите. През есента в ателиетата на националната опера пристигнаха авторите на костюмите и на декора, за да започне подготовката за тази мащабна продукция, която обогатява репертоара с едно от най-трудните оперни заглавия.

Маестро Франческо Роза отдавна работи със състава на националната опера като дирижира едни от най-атрактивните заглавия – „Лакме“ от Делиб, „Жената от езерото“ и „Севилският бръснар“ от Росини.

Марко Гандини е от новото поколение талантливи италиански режисьори. Бил е асистент на Франко Дзефирели и Греъм Вик, а последните му постановки са за едни от най-престижните сцени – Миланската Скала, Хамбург, Каракас, фестивала в Сполето и др. Преди десет години започва неговото пътуване към Медея, първо с ново балетно произведение в Естонската национална опера в Талин по трагедията на Еврипид.

Последните ангажименти на сценографа Андреа Токио са за Римската постановката на „Кайзерът на Атлантида“ на Улман, както и за „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт за Естонската опера.

Модният дизайнер Марио Диче подготвя костюмите за тази впечатляваща продукция, които се изработват в ателиетата на дизайнера в Италия. Освен това той участва в седмицата на модата в Милано. Там на 20 февруари ще бъде представена неговата дамска колекция за есен/зима. Миналата година колекцията му е била вдъхновена именно от Медея.

Певците

Ролята на Медея е мечта за всеки сопран, което споделиха и трите солистки на операта, които подготвят партията – Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Диана Ламар. Язон – неверният любим на магьосницата ще бъде пресъздаден от Даниел Острецов и Даниел Дамянов, а като царя на Коринт Креон ще се превъплътят Петър Найденов и Стефан Димитров. Един от важните образи в оперната интрига е Нерис, вярната придружителка на Медея, която ще представят Виолета Радомирска и Цвета Сарамбелиева. Ролята на нежната Глауче, която трябва да се омъжи за Язон, но става жертва на отмъщението на Медея е поверена на Станислава Момекова и Диана Василева.

Габриела Георгиева – „Никога не съм си представяла, че ще изпея Медея. Не защото не съм искала. Тя е изключително интересна партия, много представителна, много предизвикателна и като драматургия и като актьорско присъствие, и много трудна като вокално присъствие. Но това е заглавие, което много рядко се поставя. Доволна съм от този шанс.

Другото е, че работим с такъв режисьор. Всичко е важно, защото Медея е многопластов образ. С това не я оправдавам. На първи план тя е изключително силна, интелигентна жена, много интуитивна. Когато мисля за Медея, четейки езотерична литература, виждам как когато човек е обладан и е влязъл в тъмната страна трябва да плати цена. Сякаш децата й са жертвоприношение, цената която плаща, защото е с тези свръхестествени сили. Има и още един аспект. Тя си дава сметка, че в онзи свят е изключително важно да имаш наследници, да се продължи родът ти. Най-страшното отмъщение към Язон е да отнемеш наследниците му. Медея е оскърбена от неговото предателство, защото минава през трупове, разчиства пътя му с всички възможни средства. Тя е минала през ада. Тя е навсякъде изгнаник, заради него. Останала е без дом. Никъде не може да отиде, защото е прогонена отвсякъде. Използвана е по много брутален начин. Изведнъж той решава, че се е изморил от нея, защото е силна, умна жена“.

Лилия Кехайова – „Преди три години в едно интервю, на въпроса какво бих искала да изпея отговорих, че мечтата ми е за Турандот, Брюнхилда и Медея. Тогава никоя не знаеше, че в Софийска опера ще се поставя „Медея“. Ето така се сбъдва една моя мечта. Разбира се отново древногръцка драма, на мен ми върви на такива героини след Електра, много красива музика, драматично-драматургично пеене, каквото обичам. Темата за отмъщението е водеща и при Електра и при Медея. Те са обсебени, защото някъде там любовта е изчезнала от живота им. Електра губи баща си и с това любовта, която е изпитвала. Медея губи любовта на любимия, нещо което дори една съвременна жена не може да прости, а какво остава за жена в онези времена. Това е жена, която със своите сили му е помогнала да открадне Златното руно, която е била безумно влюбена в него, родила му е две деца. Когато той я изоставя тя за жалост му отмъщава чрез децата, което е голям грях. Хората никак не са се променили“.

Диана Ламар – „Когато започнах прочетох много неща, както и за Електра. Това са митологични роли, жени, характери. Целият митологичен език е изпълнен със символи. Като певица имам нужда да усетя енергията на жената, която трябва да пресъздам, не мога спра само на етапа на символиката. Интересно ми е какво става психологично в този момент. Четох много, гледах и филма на Пазолини с Калас, нищо, че тя там не пее.

Коя е Медея, какво иска, какво търси, защо така реагира? И тя и Електра се възприемат като жената-звяр. Едната убива майка си, брат си – това го разбирам при Електра. Но Медея убива баща си и брат си заради любовта си към мъжа си. Когато се явява в началото тя силна, горда жена, която трябва да се снизи толкова, че да отиде пред Язон и да му каже: „Моля те, върни се при мен“. Това е толкова човешко, толкова женско. Следващият момент е труден – да защитя факта, че тя си убива децата аз вярвам. Като жена не мога. Но Медея е силен медиум. Дори в трето действия я виждам на планината как вика всички най-тъмни духове. Всъщност тя не убива децата си. Духовете в нея извършват това. Така аз като нейна интерпретаторка си обясних как е възможно подобно нещо да се случи – майка, която убива децата си.

Виолета Радомирска – „Нерис е ако мога да кажа поддържаща роля на фона на чудовищната партия на Медея. Нерис е много по-лирична. Тя е контрапункта на Медея. Тя е олицетворение на болката. Керубини не представя Медея през болката. Тя вече е във фазата на гнева, отмъщението и фрустрацията. Болката от загубата на децата, от предателството, от унижението, от изгнанието е илюстрирана чрез образа на Нерис. Всичко е концентрирано в нейната ария. Красива, недълга ария, трудна с това, че трябва да е изключително овладяна, в легато и много наситена емоционално“.

Историята на Медея

Историята на митичната магьосница Медея претворена в музика от Луиджи Керубини е по либретото на Франсоа-Беноа Хофман създадено по едноименните трагедии на Еврипид, Сенека и Пиер Корней.

Действието се развива в древния град Коринт, години след като Медея е помогнала на Язон да вземе Златното руно. Трагичната развръзка на тяхната история ще се случи точно в тази сценична творба. След като Язон отказва да се върне при Медея, дори и след заплаха да убие децата им, тя изпраща отровни дарове на новата му съпруга Глауче, пронизва с нож двамата им сина, проклина Язон, подпалва храма и отлита сред пламъците.

Премиерата на „Медея“ е на 13 март 1797 г. в Париж и няма благосклонен прием. Интересът към творбата се възражда през 20 век, най-вече след интерпретациите на Мария Калас.

Луиджи Керубини е създал изумително красиви арии и дуети за главните герои, както и ефектни хорови сцени, които допълват оперната интрига.

Въпреки, че едва тази година операта ще има своята премиера у нас много българи са участвали в различни постановки по света през годините. На първо място това са нашите прочути баси – Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Димитър Петков, чийто интерпретации на образа на Креон са сред всепризнатите оперни образци. Великолепни изпълнителки на Нерис са мецосопраните Маргарита Лилова и Александрина Милчева, както и Виолета Радомирска. Виолета ще бъде Нерис и в София, но през януари тя беше поканена за постановка на „Медея“ в Берген, Норвегия. В последните години Соня Йончева добави към богатата си творческа биография и ролята на Медея, като получи най-ласкави отзиви.