Първата ми среща с него беше през 1994 г. на концерт в рамките на фестивала в Монтрьо. Заедно с Марта Аргерич той изпълни концерта на Шостакович под диригентството на  Кент Нагано.

„Това беше първият път, в който свирих с нея този концерт. Истинско щастие за мен беше, че пътищата ни от тогава често се пресичаха, дори нееднократно записахме този концерт“ – каза Сергей Накаряков по време на гостуването си в София.

 

Накаряков идва за първи път в България през 1989 г. на фестивал на духовите оркестри. „Дойдох тук с младежкия оркестър на Съветския съюз. Придружаваше ме голямата ми сестра, защото родителите ми не искаха да ме пуснат сам. Свирих „Венециански карнавал“ от Арбан“. По-късно през 2014 г. той за първи път е солист на Софийската филхармония. Изпълнява Концерта за пиано, тромпет и струнен оркестър на Дмитрий Шостакович заедно с пианистката Мария Меерович и „Рококо“ вариациите на Пьотр Илич Чайковски с диригент Мартин Пантелеев.

През 2018 г. отново гостува у нас, този път в Пловдив на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“. В пролетното издание той свири заедно с камерния ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на Пламен Джуров, а любопитното беше, че тогава гостува и Аркадий Шилклопер със своя алпийски рог. Накаряков изпълни вариациите на тема от операта „Норма“ на Белини от Жан-Батист Арбан.

На 13 май 2021 г. под диригентството на Найден Тодоров той изпълни концерта за тромпет и оркестър от Александър Арутюнян.

Следващата изява на чудесния тромпетист е на 9 април 2023 г., а на пулта застана Саша Гьотцел, за да представят концерта за флюгелхорн №4 от Волфганг Амадеус Моцарт и Рококо вариациите на Чайковски в транстрипцията на Накаряков за флюгелхорн.

Започва от шестгодишен да учи музика. „Тръгнах по стъпките на голямата ми сестра, но не свирех толкова добре, като нея. Родителите ми разбраха, че това не ми харесва. Не свирех лошо, но не се получаваше“. След инцидент, той си чупи гръбнака. Лежи дълго в болница, а след това за половин година лекарите му забраняват да седи. „Оказа се, че не мога да свиря на пиано и бях много щастлив“.

Баща му предлага да свири на тромпет. Първия си концерт с оркестър изнася на десет години. В родния си град Горки, днес Нижни Новгород изпълнява концерта на Арутюнян. Познава се лично с композитора и смята, че това е един от много хубавите концерти.

„Малко по-късно отново татко разбра, че пътят по който трябва да вървя е този. Беше по време на Общоруския конкурс за изпълнители на духови инструменти в Ленинград. Изпълних програмата за първия тур за възрастни. Мина много добре. Татко видя реакцията на музикантите и разбра, че всичко е сериозно“ – разказва Накаряков и се смее. Разбира се аз не си спомням тези неща. Знам ги от неговите разкази“.

Първият му учител е баща му – Николай Накаряков, пианист и учител по пиано.

„Успехът идва след много свързани неща. На първо място работата с баща ми и това, че той ме научи да работя, да бъда безкомпромисен. Щастие беше да работя с големи музиканти, да свиря с големи музиканти. Така нещата са комплексни“.

Репетира по един, два часа на ден. Репертоарът за тромпет е много богат, но освен това той изпълнява и много транскрипции. Обикновено когато има покана за гостуване сам избира какво да свири. Свири и на тромпет и на флюгелхорн. Шегува се, че има два гласа. „Все едно съм и тенор и баритон или виола и виолончело“. Може да избира както от класическите, така и от съвременните пиеси.

А има би написани специално за него?

Веднага се сещам за Йорг Видман – знаменит съвременен композитор, сам той известен кларинетист. Той написа концерт за тромпет и оркестър Ad absurdum. Често го свиря, дори предложих на господин Тодоров при следващо гостуване да го изпълня тук.

Защо е избрал да представи у нас концерта на Арутюнян?

Много обичам този концерт. Свиря го често и затова го предложих.

Обикновено моля инструменталистите да ми разкажат за инструментите си. Вие колко тромпета имате?

Не са много, въпреки че напоследък пробвах много, защото започнах сътрудничество с един италиански майстор. Пробвах много негови модели в моментите когато нямах концерти. Тук съм с един от неговите тромпети. На този инструмент още не съм изпълнявал концерта на Арутюнян. Фирмата се казва „АR resonance“, а майсторът Антонио Рапачуоло.

Нося и флюгелхорн – свиря отдавна на него, френски инструмент е на фирма „Антоан Куртоа“. У дома имам друг тромпет, на който свиря отдавна.

Какво означава да пробваш инструменти?

Инструментът е средство за изразяване, защото музиката не се появява в инструмента. Тя дори не е в човешкото тяло, нито в устните или в дробовете ни. Музиката е това, което ние си представяме и понякога е твърде абстрактна. Ние можем да си помислим за някоя музика и тя ще зазвучи в главата ни. Така че това, което искаме да кажем трябва да можем да го изразим чрез даден инструмент. Инструментът това е нашият глас. А добрият инструмент, при добро стечение на обстоятелствата ни помага да изразим възможно най-добре, това което чувстваме.

Дискографията на Сергей Накаряков е много богата. Записал е големите концерти за тромпет, както и много и различни транскрипции. Заедно със сестра си Вера Накарякова регистрират „Елегия“ с транскрипции на романтични пиеси за глас и пиано. Записал е цигулковите концерти на Хайдн, Менделсон и Хофмайстер в транскрипции за тромпет и флюгелхорн. Високо са оценени и албумите No Limit“, From Moscow with love…“ и „Echoes from the past.

Следващият му проект е свързан с Моцарт и Бетовен изпълнени само на флюгелхорн. Ще включва две цигулкови сонати на Моцарт, вариациите на Бетовен на тема от „Вълшебната флейта“ на Моцарт и „Пролетната“ соната на Бетовен. Ще му партнира пианистката Мария Меерович, с която го свързва дългогодишно партньорство. Записите ще издаде собствената му компания. „Не е голяма фирма, но това е възможност да запишеш каквото искаш и когато искаш без да искаш разрешение или одобрение от никого. Това е мой личен проект. Компанията се нарича „Луиза рекърдс“. Издали са вече диск наречен „Widmung“ (Всеотдайност) заедно с Мария Меерович..

По време на локдауна е имал концерти в зала без публика излъчвани он лайн. Свирил е и в камерен състав и с оркестър. „Странно е. Чувстваш се като на запис за радиото. Не е същото усещането, но бях щастлив, че ги имаше, защото иначе щях да бъда без музика“.

През 1991 г. заедно с родителите си се премества да живее в Израел. След гостуване на Залцбургския фестивал заедно с Литовския камерен оркестър и легендарния Саулюс Сондецкис светът започва да говори за него. След година излиза и първият му самостоятелен диск „Trumpet Works“ записан с пианиста Александър Маркович и светът се влюбва в петнадесет годишното момче. Сътрудничеството му с „Телдек“ продължава над двадесет години, като през първите десет всяка година излиза негов нов диск.

Интервюто е публикувано и в портал „Култура“