2020 г.

Често попадах най-вече в социалните мрежи на името на младия български диригент Боян Виденов и все се надявах някой ден да го срещна в София. Но тъй като това не се случваше, реших да го потърся. Открих го в Белгия, подготвящ оперния галаконцерт на Симфоничния оркестър на Антверпен със солист Соня Йончева, както и представянето на една нова платформа – Еnote, за дигитализиран нотен материал.

Боян живее със съпругата си в Берлин, защото градът е космополитен, но другата важна причина е подготовката на тази платформа. Сред партньорите е Берлинската опера, а идеята е да се дигитализират всички ноти, които съществуват. „До този момент музиката не е дигитализирана в истинския си вид. Не говоря за снимка на партитурата, както се прави в днешно време. Истински да се дигитализират партитурите, така че един компютър да може да следи нотите, което би помогнало много на оркестрите, на театрите. При тези дигитални ноти музикантите могат да увеличат текста, автоматично да обръщат страниците. Събрахме специалисти от Силиконовата долина, специалисти по изкуствен интелект, програмисти и водещи музиколози.“

Този проект е много скъп, сигурно имате много стабилно финансиране.

Имаме късмет, че един от големите немски предприемачи и меценати на класиката ни подкрепи с няколко милиона евро и за първи път се появи шанс най-накрая да се дигитализира всичко. Това е добре и за оперите, защото в бъдеще всичко в операта, цялата техника, светлините и пр., ще бъде синхронизирано с партитурата и ще се случва напълно автоматично. След като вече има „умни къщи“, в бъдеще ще имаме и „умни театри“.

Да не би тези „умни театри“ да отнемат работата на музикантите и персонала?

Наистина човек трябва да внимава за какво използва технологията. Ние вярваме, че тя може да помогне много на музикантите. Винаги съм наблюдавал колко е трудно да се намира нотен материал, особено в Източна Европа. Свири се от стари ноти. Когато всичко го има дигитално, това дава възможност на музикантите, които не могат да си позволят да плащат хиляди за модерен, нов текст, да получат това, което им трябва, срещу невисок месечен абонамент, както и достъп до писма и други материали. Толкова е важно да можеш да прочетеш писмата на Бетовен, за да разбереш до каква степен е бил недоволен от някои решения. Това ни обогатява като личности, обогатява ни като интерпретатори. Затова технологията помага, ако се използва по правилния начин.

В тази дигитална библиотека освен ноти и писма ще има и статии за различни композитори?

Целта ни е да съберем всичко – от подписа до първите публикации, до днешните знания за историческите изпълнения, но и есета, писма. Искаме да съберем всичко разпространено из целия свят в един дигитален архив, който чрез едно приложение и десет евро на месец ще бъде достъпен за музикантите.

Това е грандиозен проект с дълъг срок на работа. Той вече функционира ли?

Направихме първата стъпка и имаме идея да представим официално този продукт в Берлин. Първоначално ще започнем с app store, а следващата година ще пуснем и за Андроид.

Значи вече са дигитализирани определени творби?

Да, в първата версия ще бъдат всички солистични произведения, камерната музика на всички композитори, които са починали преди седемдесет години.

Които нямат авторски права?

Да. Изданията ще бъдат висококачествени. След това постепенно на всеки две седмици ще се добавя нов репертоар – оперен, оркестров. Надяваме се скоро да имаме възможността да представяме и композитори, които са с авторски права, но ни предстоят преговори с издателски къщи. Имаме желанието да дадем възможност и на композитори, които нямат издателски къщи, да публикуват произведенията си директно при нас.

Поддържате ли контакти с някои от българските композитори?

Не, но много ще се радвам, ако осъществим контакт.

Колко души работят по този проект?

Общо тридесет и пет, но големи специалисти, програмисти и един диригент (смее се).

При дигитализирането на различни творби открихте ли нещо, което не сте знаели?

Да, непрекъснато се откриват различни неща. Например не знаех, че Вивалди е имал десет концерта за фагот или че Телеман е създал над хиляда и петстотин произведения. Във всекидневието и репертоара, с който се занимаваме, човек не забелязва такива подробности. Срещаме голям интерес у всички музиколози и изследователи, които смятат, че ще могат да открият репертоара от друга гледна точка. За жалост в света засега няма основна база, в която да са всички композиции. Има много различни архиви. Ние работим с Баварската библиотека, за да се създаде единна база данни с всички композиции и те да бъдат представени по един и същи начин. Това ще ни даде големи възможности. Дотам, че ще можете да изсвирите един мотив и да откриете как той се явява при различни композитори. Тази програма ще може да ви го покаже. Ето, Шуберт го използва тук, а Рахманинов там, дори и при Шостакович го има. Така ще можете да търсите репертоар, да откривате връзки между композитори. Понякога ще се чувствате като детектив и ще намирате неща, които другите не са видели.

2021

Всеки музикант нееднократно е преживял стреса и трудностите, когато реши да си осигури ноти за някоя пиеса, която иска да изпълни. Обикновено на концертите изпълнителите свирят от ксерокопия. Често щимовете в оркестрите са изписани на ръка от кописти или отново са ксерокопия, за които не е плащано на издателство. Съвсем скоро това може да се промени. В момента върви тест период на нова платформа за дигитални нотни издания. Още известно време всеки може да се регистрира и за няколко месеца съвсем безплатно да ползва качените около две хиляди произведения. Това е новата революционна идея наречена enote.com. Отваряйки сайта може да натиснете бутона „Beta“ и след като изпишете своя мейл получавате възможност за достъп и за тестване. Могат да се изпробват заложените функции. „Ще разчитаме да научим какво се харесва, какво не – казва Боян Виденов, който е един от създателите на компанията. Всеки може да се регистрира. Целта е да се открият некоректни функци, може да получим и още идеи от музикантите, които да предложат и нещо, което може да се подобри“.

След като приключи тест периода ще бъда пуснато приложение, в което срещу месечен абонамент от 9.99€ може да се ползва цялата база данни.

Идеята се ражда преди шест години, когато в разговор със своя приятел Йозеф Туфан решават да започнат дигитализация на нотни издания. Колкото повече навлизат в материята толкова повече установяват, че до този момент дигитализацията предлага почти същото каквото сто или двеста години. Можеш да ги разпечаташ, да пишеш върху тях, да ги разчетеш, но нищо повече. „Ако погледнем в други области на живота всичко е дигитално, като Word документите, върху които можем да променяме шрифтове, големина, да коригираме. Или например Google maps. Не се разхождаме с телефоните, на които има снимка на дадена местност и ние да издирваме мястото. Вече имаме истинска дигитална карта и дори он лайн следим къде сме. Тези възможности от другия свят ни вдъхновиха, да започнем, защото това липсва в музиката. Така повярвахме, че ако започнем да правим нещо, то е първо да дигитализираме материала, а после да се отворят нови възможности за работа“.

За осъществяването на подобна идея трябват както много средства, така и изключителни специалисти. Към делото е привлечен е д-р Манфред Фукс, един от големите немски предприемачи, който е собственик на най-голямата компания за индустриални лубриканти. Той е голям почитател на изкуствата и на музиката. Познава се с Боян Виденов още от времето, когато младият студент в консерваторията в Манхайм създава своя студентски оркестър, който след това става Манхаймска филхармония. Сезоните, който младият човек организира довеждат в града едни от най-големите музиканти като пианистката Марта Аргерич, виолончелистът Миша Майски, цигулярат Максим Венгеров и др.

„Представихме му новата ни идея. Много му хареса и реши да инвестира. До сега е вложил четири милиона евро. Нормално е да вложиш такава сума в прохождащ бизнес“.

Следващият голям проблем са специалистите. Подобен проект не би могъл да се осъществи преди четири, пет години. С напредването на технологиите резултатите започват да придобиват завършен вид. Към компанията се присъединяват Евгений Митичкин, който става главен технолог. Преди това е работил с Силициевата долина. С него идва и Селим Сефербеков – един от тримата най-добри програмисти в областта на изкуствения интелект. Преди няколко месеца той спечели конкурса на Facebook, като създаде най-добър алгоритъм за разпознаване на лъжливи видеа.

„Те двамата, заедно с още няколко колеги успяха да направят голям пробив в тази технология, който се нарича оптично разпознаване на музиката (OMR). Върху тази технология се работи отдавна, но резултатите не бяха много добри и не се постигаше голяма точност в превръщането на снимката в дигитален текст. Ние успяхме да качим до 99.9%“.

Освен дигитални партитури и ноти Enote предлага възможност когато с свири едно произведение компютърът да следи изпълнението и автоматично да обръща страниците. Ще може да се чуе дадено произведение по дигитализираните ноти, дори да не е известно.

Още по-сложно е когато към нотите ма и текст – това са песни, опери, оратории. Вече и този проблем е решен, макар и не изцяло. За певците ще бъде много полезно, че ще могат да променят тоналността, веднага да транспонират текста, което отнема секунди. „В плановете ни влиза да добавим и смяна на езика. Предвиждаме и възможност за фонетично произнасяне на текста. Тази идея ни я даде големият баритон Томас Хемпсън. Да натиснеш върху една дума и да ти дойде преводът и произношението и това да се случава директно разчитайки даден нотен текст. Ние работим с една технология „natural audio synthesys“, която ще даде доста близък до истината звук. Той няма да бъде толкова хубав, колкото ако е изпълнен от човек, но ни дава идея за произведението. Това, комбинирано с технологията, която слуша ще позволи и да имаме акомпанимент. Идеята е музикантите да получат подкрепа в ученето и да им улесни живота по време на репетициите. Всичко е направено от музиканти за музиканти“.

За осъществяването на тази грандиозна идея се включват Amazon и Nvidia, които са много известни за точно такъв вид технологии. Amazon предоставя много мощни сървъри, на които може да се тренират моделите, а Nvidia ги подпомага с хардуер, който е много скъп – един компютър може да струва по осемдесет, деветдесет хиляди евро. Те подкрепят избрани млади компании, които осъществяват важни търсения.

„Ние бяхме избрани от тях. Това е огромна помощ, щом можем да вземем няколко от тези компютри. Тук в нашата стая със сървърите, когато всички проработят човек има чувството, че излита самолет“.

Следващата среща през същата година е с диригента Боян Виденов.

През 2006 и 2007 г. сте дирижирали концерти във Варна, а през 2011 г. сте участвали в една поредица на Софийската филхармония – „Млади музикални дарования“. Какво се случи след това?

Да, пазя много топли спомени, защото във Варна бяха първите ми стъпки. Иска се голямо доверие от страна на ръководството да даде възможност на един 19-годишен младеж да дирижира. След това се смениха директорите и връзките не продължиха.

През 2009 г. създавате вашия оркестър в Манхайм. Защо?

Бях студент в Манхайм, учех пиано. Този град е с традиции, силен икономически. Това е важно, защото ако искаш да правиш нещо, ти трябват спонсори.

Но когато се преместихте в Берлин, не преместихте и оркестъра.

Защото оркестърът вече е много важен за града. Свирим с Марта Аргерич, Миша Майски, Максим Венгеров. Правим турнета. И оркестърът остава там. Той е като мое дете, което аз създадох и ще остане в сърцето ми.

Какъв е съставът му? Конкурс ли обявихте, или поканихте студенти и музиканти от града?

Създадох оркестъра по две причини. Първо, защото млади музиканти ми казваха колко е трудно да спечелят място на конкурсите в оркестрите, как нямат възможност да придобият опит от свиренето в оркестър. Аз също бях млад, нямах опит като диригент и наивно реших да създам оркестър. Но в тази наивност имаше и сила. И при тази младежка мотивация се намериха спонсори, които подкрепиха идеята. С всяка изминала година тя ставаше все по-важна и се стигна дотам, че сме може би най-важният оркестър в града и в района. За началото направихме прослушвания. Всеки музикант от цяла Европа може да изпрати документите с видео. Винаги сме избирали хора с талант и потенциал да се развият, и сме вярвали в тях. После много музиканти са спечелили места на концертмайстори в най-престижни състави в Берлин, Лугано, Милано.

Значи ли това, че имате възрастово ограничение?

Да, казваме, че е желателно да бъдат под тридесет и две години, когато започват да свирят в Манхаймската филхармония, но повечето са в двайсетте. Разбира се, ако някой е свирил няколко години при нас и иска да продължи след тази възраст, не забраняваме, но са редки случаите.

Кога беше първият концерт? Каква беше програмата?

Започнахме на 31 октомври 2010 г. с Дворжак, Симфония №9 и Петия концерт за пиано на Бетовен. Солист беше един професор от университета в Манхайм. Беше в голямата зала, която беше разпродадена, имаше над хиляда и петстотин зрители. Беше триумфално начало.

Днес (2020) как стоят нещата?

В епидемията нещата не стоят добре, защото музикантите са от цяла Европа. Има някаква подкрепа от държавата, но не е голяма. Ние плащаме залата, която е доста скъпа, а не можем да я напълним, защото ако по света регламентът е залите да се пълнят наполовина, в Германия е много по-малко. Например при зала от две хиляди и петстотин места може да има само четиристотин души.

Смятате ли, че скоро ще можете да направите концерт в Манхайм?

Надяваме се от януари. Поканили сме Аркадий Володос, Сергей Бабаян, Максим Венгеров, Миша Баренбойм и се надяваме. Това е малка част от програмата с всички концерти, които планирахме, и се надяваме поне тези да спасим.

Изброихте много имена на прочути солисти. Видях, че в края на миналата година сте дирижирали Марта Аргерич. Обожавам тази пианистка. каква е тя, когато я срещнеш на живо, за да работиш с нея?

Марта е великолепен човек! И аз съм от нейния фен клуб. Никога не съм си мислил, че един ден ще мога да работя с нея. Освен това с Концерта на Шуман. Според мен няма по-добър интерпретатор на този концерт от Марта. Запознах се с нея преди много години първо чрез Миша Майски, след това чрез Сергей Бабаян. Те вече бяха работили с мен и ѝ казваха: „Трябва да отидеш в Манхайм“. Тя е много скромен човек, фокусиран. Аз не познавам друг човек на осемдесет години, който след концерта и след вечерята да седне за още три, четири часа на пианото и да си изработва пасажите. Тя е голям пример за всички нас, младите.
Колкото до процеса на работа, винаги когато имаме гостуващ солист, се опитвам да подготвя оркестъра по такъв начин, че когато дойде солистът, той да се чувства свободен, да може да прави каквото иска. С Марта беше така. Имахме една репетиция. Изсвирихме го от начало до край. Тя ни погледна и ни каза, че е много доволна. На генералната не беше доволна от пианото, не ѝ харесваше как звучи. Но по принцип моята цел е винаги един оркестър да знае всички части от солистичната партия и да може да се пригажда на всякакъв вид интерпретация, да слуша внимателно и да прави камерна музика със солиста. Така много приятно се работи, слушат се взаимно, обикновено при нас репетициите са кратки.

Видях, че на един майсторски клас през 2008 г. Густаво Дудамел е предоставил своя оркестър „Симон Боливар“ да работите с него.

Бях избран с още двама колеги. Човек няма често възможност да дирижира Петата симфония на Бетовен с оркестър от над сто музиканти. Оркестърът свири с огромна енергия. А самият Густаво е много харизматичен човек. Беше хубав опит и изживяване! Майсторският клас беше в Лудвигсхафен. Там има една голяма химическа централа, която прави културни серии и подкрепя подобни проекти. Беше съвместно с фестивала в Люцерн.

Започнали сте да учите цигулка, вероятно заради майка ви, след това сте свирили на пиано. А пеене учите заради баща ви, който беше обичан български певец?

Ами аз тайно си пея (смее се). Имал съм уроци с татко и мога да работя с певци, знам какво да поискам и как да го изработя, което за един диригент е може би най-важното. Голямо щастие е за мен, че съм израснал в такова семейство – майка ми е концертмайстор и професор по цигулка, баща ми оперен певец. Това е семейство с големи традиции, които ми предаде.

Вашите учители?

Отдавна работих с Йорма Панула, но истинският ми учител е Джанлуиджи Джелмети. Дължа му много. Фантастичен човек в най-истинския смисъл на думата, а като диригент и музикант всичко, което съм научил в моята професия, дължа на него. Той идва директно от традицията на Челибидаке, Ферара и Сваровски, които защитаваха трите големи диригентски традиции навремето. От операта – начина на дикцията, на репетирането, на работата с певците, на интерпретацията на партитурата, това го дължа на него. Вниманието за детайлите. Той гледа всяка една малка точка в партитурата. Винаги ми казваше: „Свободата да интерпретираш, каквото пише, е твоя, но задължението е да интерпретираш, каквото виждаш“. Беше много педантичен, но в добрия смисъл. Да не допусне нещо да бъде случайно.

Дирижирате ли опери?

Само галаконцерти, но цял спектакъл все още не. Много ми се иска. Много обичам операта, може би най-много от всичко. Кариерата ми тръгна в симфоничния път. За жалост в музикалния бизнес всичко се развива по схеми. Малко хора, които са в този бизнес, истински го разбират. Така че често оперни диригенти за дълго остават симфонични или обратното. Надявам се това да се промени.

Коя опера ви се иска да бъде първа? Баща ви беше един великолепен Фигаро на Росини. Не зная дали сте имали възможност да го гледате.

Виждал съм го в „Тоска“, в „Риголето“. Но вие казвате, че татко е бил голям Фигаро, и ето, признавам, че чувствам Росини много близък. Аз никога не съм го виждал да пее Росини, но ето че някак тази връзка я има.

Когато правите програма за ваш концерт, съобразявате ли се с вкуса на публиката? Или искате да я образовате, да ѝ предлагате нещо, което не познава?

Много ми е важно публиката да чуе композитори, които не познава. Важно е да предложиш в един град творби, които дотогава не са се чували, композитори, които имат нещо да кажат, което ще даде нерв, ще бъде интересно. В Манхайм имаме и резидентен композитор. Тази година трябваше да бъде Карим Рустем, сирийски композитор, който прави фантастични композиции. Даниел Баренбойм му е поръчвал много неща. Той пише с леки арабски влияния. То е като филмова музика. Винаги се опитвам да представям нови композитори. Иначе вярвам в драматургичната линия на програмите.

Българските творби намират ли място в програмите ви? Например има две много известни български композиторки – Добринка Табакова и Албена Петрович-Врачанска, които са много тачени, едната в Англия, другата в Люксембург.

Не, не съм правил подобно нещо, но това е добра идея, мога да помисля за осъществяването ѝ.

2023

На 5 февруари Боян Виденов застана начело на Софийската филхармония, с програма посветена на Лудвиг ван Бетовен – увертюра „Кориолан“, първи концерт за пиано със солист Симеон Гошев и симфония №3.

На 23 април 2023 г. Боян Виденов направи своя дебют на сцената на Софийската опера в операта „Травиата“ от Джузепе Верди. Целият състав на операта при младия музикант с отворени обятия. В ролята на Виолета беше Станислава Момекова, Алфред – Валерио Борджони, Жермон – Йонуц Паску.

2024

На29 февруари и на 2 март под диригентството на Боян Виденов отново в Софийската опера се състоя българския дебют в спектакъл на Соня Йончева. Долгоочакваното събитие събра ценители и почитатели на певица, а билети за двете представления свършиха за броени дни. Партньори на Соня Йончева бяха Станислава Момекова – Мюзета, Липарит Аветисян – Рудолф, Веселин Михайлов – Марсел. Възторг и безкрайни аплодисменти следваха след всяка ария, дует и ансамбъл.

„Толкова съм щастлив отново да се завърна тук. Чувствам този театър толкова близък. Всички ме спират, разказват ми истории и случки с моя баща, който е бил водещ солист тук“.

Текат преговори за следващи гостувания в Софийската опера.

Сигурно е, че в София Боян Виденов ще бъде отново на 29 април, когато ще дирижира оркестър „Кантус фирмус“ в концерт от програмата на „Европейския музикален фестивал“. Пианистът Сергей Бабаян ще изпълни концерта за пиано и оркестър №1 от Лудвиг ван Бетовен. Ще прозвучат още увертюра „Хибридите“ и „Италианската симфония“ от Феликс Менделсон.

Боян Виденов е роден в София. Майка му е известната наша цигуларка Дора Бръчкова, а баща му е оперният певец Любомир Виденов, един от ярките солисти на Софийската опера през 80-те години на ХХ век. От най-ранно детство живее първо в Италия, а след това в Германия, тъй като там са ангажиментите на майка му. Учил е в музикалната академия в Манхайм. Там през 2009 г. съдава Манхаймската филхармония. Преподавателят му Йорма Панула говори за него като за „много музикален диригент с изразителни жестове и добра памет“. Другият голям маестро, Генадий Рождественски, казва, че „младият диригент има всички необходими качества за много успешна професионална кариера“. Друг музикант определил пътя на младия диригент е Джанлуиджи Джелмети.

Части от тези интервюта са публикувани в портал „Култура“ и списание „Мениджър“