На 18 февруари 2021 г. на сцената на зала „България“ в концерт на Софийската филхармония солист беше една изключителна пианистка – Елизабет Леонская, която изпълни концерта на Бела Барток. Прозвуча и симфония №39 в ми бемол мажор, К 543 от Волфганг Амадеус Моцарт. Диригент беше Роберт Фаркаш, асистент на Иван Фишер в Оркестъра на Концертхаус – Берлин и Фестивалния оркестър в Будапеща.

Леонская се завърна отново в София за още един концерт (20.11.2022) с диригент Найден Тодоров, като изпълни ла минорните концерти на Едвард Григ и Роберт Шуман.

Пътят ѝ започва в Тбилиси през 1945 г. Там се установили родителите ѝ по време на войната след като напуснали Одеса. След успешното начало на кариерата си и след като става лауреат на едни от най-големите конкурси – „Джордже Енеску“ в Букурещ, „Маргарита Лонг“ в Париж, „Кралица Елизабет“ в Белгия започва успешната ѝ кариера. Продължава в Москва, а след това във Виена от 1978 г.. Носителка е на много престижни награди, както за своите записи, така и високи държавни отличия в Австрия и Грузия. Последната е наградата на „Опус класик“ в категория инструменталист на годината. През 2019 издаде ранните сонати за пиано на Франц Шуберт, през 2020 вариации и сонати на Роберт Шуман. а през 2022 интеграл с клавирните сонати на Волфганг Амадеус Моцарт, както и осем диска с всички сонати за пиано на Франц Шуберт. От 2023 на пазара вече са концертита за пиано и оркестър №3 и №4 от Лудвиг ван Бетовен записани с Националния оркестър на театър „Капитол“, Тулуза с диригент Туган Сокиев. През месец януари 2024 на разположение на меломаните вече са и клавирните концерти на Роберт Шуман и Едвард Григ записани по време на концерт със симфоничния оркестър на Люцерн, под палката на Михаел Зандерлинг.

„Изпълненията на живо на Леонская на концертите за пиано на Шуман и Григ са причина за чудо… Има и други начини за изпълнение на тези произведения, но тези интерпретации са напълно последователни и напълно просветляващи“ ще напише „BBC music Magazine“.

„Провереното във времето перфектно съчетание на клавирните концерти от Шуман и Григ идва не само от тяхната еднаква тоналност – ла минор и подобна структура, но преди всичко от тяхната емоционална директност, искрени изразителни качества и трайна мелодична привлекателност“ допълват издателите.

В списание „Диапазон“ Андре Букурещлиев пише за нея: „Пътят на Леонская е път от върхове. С надхвърляне на себе си, с взискателност, със страст и интелигентност, тя се нарежда сред най-великите, не само от днешния ден, но и в годините: нарежда се до Клара Хаскил, до Липати, плюс в допълнение модерността“.

За първата си срещата с българската публика избра концерт за пиано и оркестър №3 в ми мажор на Бела Барток.

„Много го обичам, но не го свиря често. Забележителен концерт. Напомня ми на този на Григ. Всяка от тези творби е паметник на поезията, природата и живота. Тези хорали в бавните части на Барток, които приближават са като болка, като прощаване с живота. Това е неговото последно произведение. Мисля, че трябва да звучи колкото може по-често.“, каза тя.

Срещата ми с тази невероятна жена, толкова благородна и величествена се състоя по време на първото й гостуване. Освен концертиращ пианист, с невероятно количество изяви, както и усилена звукозаписна дейност Леонская е известна и като много добър преподавател. А строга ли е?

„Да, но като строг приятел, защото смятам, че авторитетът е нещо други. Ако аз критикувам, трябва да обясня какво искам, за да стане ясно как трябва да се работи“.

Била съм на майсторски клас на Дмитрий Башкиров и той непрекъснато пееше на студентите си.

Да, разбира се, за да усетят фразата. Когато ни учеха, тъй като свирехме неритмично все повтаряха „Свири ритмично“ и брояха – раз, две три, раз, два, три, четири. Но ако така говорим: Сви-ри-рит-мич-но (разделя думите на срички), то това нито е говор, нито е музика. Затова е добре да изпеете мелодията.

Какво беше детството ви в Тбилиси?

Прекрасно, щастливо.

А кога започнахте да свирите на пиано?

Днес ми става тъжно като чувам, че например Марта Аргерич на четири години е изнасяла концерти. Детството ми беше по време на Съветския съюз, а там никой не смяташе, че децата трябва да учат от толкова рано. Така че аз започнах на шест години. Учителката ми искаше, когато станах на тринайсет да изнеса солов концерт. Майка ми много се вълнуваше и смяташе, че това е трудно за мен. Докато те спореха аз разбрах, че ми предстои нещо сериозно. Но въпреки това исках да го направя. Точно програмата вече не помня, но беше Шопен, нещо от Моцарт, Шуман.

Кои бяха учителите ви в Московската консерватория?

Там постъпих след конкурса Енеску. Постъпих в класа на Яков Милщайн. Той е продължител на линията идваща от Лист, Зилоти, Гумнов, Милщайн. Животът ми беше изпълнен с уроци, концерти. След това дойде срещата със Святослав Рихтер през 1969 г. Това е светлината в моя път. Голямата промяна в живота ми стана през 1978, когато се преместих да живея във Виена. Изживят тежки моменти, желязната завеса се затвори зад гърба ми и никой не предполагаше, че ще настъпят промени.

След тези промени връщате ли се за концерти в Русия?

Да, разбира се – в Санкт Петербург, в Москва, в Тбилиси.

Сравняват ви с Клара Хаскил например. Вие имате ли други кумири?

Изпитвам огромно уважение към всички колеги преди мен, както и към моите съвременници, които са на концертните подиуми – Раду Лупу, Марта Аргерич, Пьотр Андржевски. Това са невероятни музиканти.

А диригентите? Често сте работили с Курт Мазур.

Това е уникален творец, олицетворение на немската култура. Такъв е и Курт Зандерлинг. Какво щастие беше, да работя с тях. По онова време и Гевандхаус оркестър беше изумителен. Говорехме за фразите. Как само умееха те да изграждат фразите!

В свободното си време Елизабет Леонская обича да се разхожда. Живее във вилата си, далеч от града и суетата.