Детските години на Мария са щастливи. Баща й е звездата на „Италианския театър“ във френската столица, както и в светските салони. Майка й се грижи за образованието на детето – да чете, пише и смята.
Следват годините в Неапол, където бащата е поканен лично от краля. Мануел и съпругата му пеят редовно в театър „Сан Карло“, а Мария и брат й Мануел учат музика с Фердинанд Еролд, който ще напише „След Моцарт, до днес никога не съм виждал толкова силно изразено музикално призвание.“
Когато е на пет години участва в спектакъл и прави сценичния си дебют. Легендата гласи, че когато една вечер певицата се почувствала неразположена Мария изпълнила арията, за огромна радост на публиката. В Неапол Мануел се запознава със съвсем младия Джоакино Росини, с когото остават приятели за цял живот.
След края на френската империя през 1815 Бурбоните си връщат властта и Мануел Гарсия последва Росини в Рим. През тази година Росини композира „Севилският бръснар“ и първият граф Алмавива е Мануел Гарсиа.
След година семейството се завръща в Париж. Мануел създава школа по пеене, а популярността му привлича ученици сред които и един от следващите велики тенори Адолф Нури. Бащата се опитва да преподава на Мария, но гласът на дъщеря му е непокорен. Двамата често стигат до остри конфликти. Той й налага строга диета, забранява й да се разхожда, да се забавлява с приятелки – тя трябва изцяло да се посвети единствено на пеенето.
Идва Лондонският период в семейната история. Бащата е ангажиран в Кралския театър да изпълнява оперите на Росини. В Лондон е грандиозният дебют на Мария. На 7 юни 1825 г. прочутият кастрат Джовани Батиста Велути дава концерт. В програмата е включен и дует на Ромео и Жулиета от Дзингарели. Никой сопран не приема да се изправи до великия певец. Директорът търси съдействие от Гарсия, а той предлага своята седемнайсетгодишна дъщеря. По време на концерта Велути, майстор на „canto fiorito“, изкуството да се украсяват по невероятен, пищен и ефектен начин ариите, блести с майсторството си. Когато идва ред на Мария тя надминава неговата виртуозност. Публиката е очарована и я изпраща с френетични аплодисменти, а според мълвата ревнивият кастрат ядосано я ощипва по ръката и я нарича „briccona“. Възхитен от представянето й директорът на театъра веднага я ангажира за ролята на Розина в „Севилският бръснар“, роля която й носи все повече популярност, колкото повече стават представленията. Следва турне с трупата на баща й в Лондон, Манчестър и Ливърпул с операта на Джакомо Майербер „Кръстоносецът в Египет“, където тя е Фелиция.
От Ливърпул същата 1825 г. семейство Гарсиа и трупата им заминава за Ню Йорк. Там Стивън Прайс, либретистът Лоренцо Да Понте и милиардерът Доминик Линч – почитател на операта, организират това пътуване, за да запознаят американците с тази опера. Триумфът е главозамайващ, а трупата печели три милиона долара. В следващите месеци те представят в Ню Йорк още Росиниеви шедьоври – „Танкред“, „Отело“, Пепеляшка“ и „Турчинът в Италия“, „Жулиета и Ромео“ от Дзингарели, както и две опери на самия Гарсиа „Упоритият любовник“ и „Дъщерята на въздуха“. Финалът на този грандиозен гастрол е на 23 май 1826 г. с „Дон Жуан“ от Моцарт.
Прелестната Мария спечелва сърцата на американците, и много младежи я ухажват. Но бащата зорко бди и намира недостатъци у всеки. В живота на девойката се появява Йожен Малибран, който е около петдесет годишен. Той никога не забравя да донесе цветя, шоколадови бонбони и други лакомства. Така стопява леда и след четири месеца Мария решава да се омъжи за него. Според сина й, най-вече, за да се спаси от непрестанния бащин контрол. Родителите в началото са против, но после приемат. От 23 март 1826 г. Мария Гарсиа вече е Мария Малибран. За жалост се оказва, че финансовото състояние на господин Малибран не е никак цветущо и за да осигури семейството си Мария създава своя трупа. Вместо италиански опери тя започва да представя леки френски и английски комедии, които имат огромен успех. За да подържа контактите си в неделя Мария пее в църквите. Скоро я наемат във Филаделфия. Делата на съпруга й отново вървят зле. Мария го напуска и на 28 ноември 1827 г. се завръща във Франция.
Новото начало за певицата е свързано с благотворителни концерти, които я правят много известна. Посещава едни от най-популярните салони по онова време и най-вече този на своята приятелка графиня Мерлен. Там среща Жорж Санд, Оноре дьо Балзак, Проспер Мериме, Джоакино Росини. Получава покани да пее и в дома на херцогиня дьо Бери в Тюйлери.
Голямото признание става на 14 януари 1828 г. по време на бенефис в операта на певеца Гали. Тя участва в едно действие на „Семирамида“ с контраалта Бенедета Пизарони, в едно действие на „Жулиета и Ромео“ с Хариет Смитсън и на финала с Хенриета Зонтаг. Публиката е завладяна от изпълненията й. Веднага получава покана от Операта, но Малибран отказва, защото не обича голямата френска опера. Идва и предложение от „Италианския театър“, което певицата приема. Кашето е 75 хиляди франка за новия сезон. Към нея се присъединява и брат й Мануел Гарсиа. Първата роля е Семирамида, а триумфът е светкавичен. Следват „Отело“, „Пепеляшка“ и „Жулиета и Ромео“.
По време на гастрол в Белгия тя среща Шарл-Огюст дьо Берио, концертмайстор на краля на Белгия, с когото започва връзка. На 2 юни 1832 г. умира баща й, а Мария кани майка си и малката си сестра Полин да живеят във вилата, която дьо Берио построява за нея. През цялата тази година Малибран е на турне в Италия – Рим, Неапол и Болоня.
По време на турне в Лондон през 1833 г. тя се запознава с Винченцо Белини.
В кариерата на певицата има и още една много любопитна случка. През 1835 г. по време на турне във Венеция тя прави огромен жест към венецианците. След като приключва ангажиментът й в театър „Ла Фениче“ Мария прави благотворителен концерт за възстановяването на фалиралия театър на фамилия Гримани. Към събраната сума тя добавя и хонорара си от „Ла Фениче“. В нейна чест театърът е наречен „Малибран“, а след спектакъла на „Сомнамбула“, в който участва публиката я носи на ръце.
След като се омъжва за дьо Берио семейството се установява в Брюксел. През 1836 г. по време на езда тя пада от коня. Отказва да се лекува и продължава концертите си в Лиеж, Париж и на фестивала в Манчестър. Там изпада в кома и умира на 29 септември. Погребението е в Белгия. Изпращат я много почитатели, а процесията съпровождат три оркестъра.
Под името Гарсиа дьо Берио пише няколко романса. Има филми за нея: на италианеца Гуидо Броньоне от 1943 г.; на французина Саша Гитри от 1944; на испанеца Луис Ескобар Къркпатрик от 1951; на германеца Вернер Шротер от 1971 и на белгиеца Мишел Жакар от 1984 г.
През 1982 г. Джоан Съдърланд й посвещава рецитал във Венеция. През 2007 г. Чечилия Бартоли записва албум наречен „Мария“ представящ най-ярките й роли, последван от голямо турне и запис на DVD за 200 годишнината от рождението й. През 2008 DECCA издава „Сомнамбула“ на Белини с Чечилия Бартоли, която изпълнява каденците използвани от самата Малибран. През 2013 правят същото и с „Норма“, като отново Чечилия Бартоли изпълнява заглавната роля, а Суми Йо е Адалджиза.
На гроба й са стиховете на Алфонс дьо Ламартин:
„Красота, гений, любов бяха имената й,
Гравирани в очите й, в сърцето й, в гласа й.
В три форми тази душа принадлежеше на небето.
Плачи, земя! А вие, небеса, я приветствайте три пъти!
Мария-Фелисиа Гарсиа е родена в Париж. Баща й е прочутият тенор Мануел Гарсиа. Майка й Хоакина Сичес също е певица, сопран. По-малката й сестра, родена тринайсет години след нея е също толкова известната Полин Гарсиа известна като Полин Виардо.
Прочута с големия диапазон на гласа си Мария Малибран изпълнява и сопранови и мецосопранови роли. Тя пее в „Жулиета и Ромео“ от Николо Дзингарели, в „Жулиета и Ромео“ от Никола Вакаи и в „Капулети и Монтеки“ от Винченцо Белини.
Мария Малибран е първа изпълнителка на ролята на Мария Стюард от едноименната опера на Гаетано Доницети.
За Мария Малибран и за нейния съпруг цигуларя Шарл-Огюст дьо Берио Феликс Менделсон пише ария със съпровод на цигулка.
В Париж се запознава с ирландския композитор Майкъл Балф, който създава за нея операта „Момичето на Артоа“.
Винченцо Белини пише нова версия на „Пуритани“, за да я адаптира към нейния мецосопранов глас и дори обещава да напише нова опера специално за нея, но умира, преди да успее да го направи.
Библиотеката на Кралската консерватория в Брюксел притежава голяма колекция от партитури, документи, скици на костюми и предмети на примадоната, събрани във фонда на Мария Малибран.
Мария Малибран – 23.03.1808 – 23.09.1836, оперна певица