След като пресъздаде в балетна постановка безсмъртния роман „Ана Каренина“ на Лев Толстой, хърватският хореограф Лео Муич в момента поставя друга вечна класика – „Великият Гетсби“ на Франсис Скот Фицджералд. Вече повече от година едно от най-търсените заглавия в репертоара на балета на националната опера е „Ана Каренина“. Възторжените отзиви на публиката продължават след всеки спектакъл. Много от зрителите не само са гледали всички състави, но и многократно са посещавали спектаклите.

„За мен най-голямото богатство във всичко това, което се случва на трупата е работата с човек като Лео Муич. Той има много високи изисквания, няма лимит за даден танцьор и иска още и още. Дори в моменти, когато съм оставала с впечатление, че нещо е минало добре, той ме е карал да вярвам, че мога и още. Наблюдавам след работата по „Ана Каренина“ много сериозно израстване на състава, затова решихме да продължим сътрудничеството с него, защото много от колегите сериозно вдигнаха нивото си като танцьори. Установихме, че сме изключително добра балетна трупа, но такъв тип по-неокласични спектакли се оказаха предизвикателство за нашите танцьори и именно подобни  срещи с такъв тип постановки качва качеството и в класическите заглавия, защото хората се обогатяват, започват да се движат и да усещат тялото си по различен начин. Когато започнахме с „Ана Каренина“ беше по-трудно, защото повечето от нас за първи път сменяха техниката и начина си на движение. Сега „Великият Гетсби“ върви с лекота “ – споделя художественият ръководител на балета Марта Петкова

Подготовката за новия спектакъл е на финала, а в деня, когато се състоя официалното представяне на постановъчния екип и солистите беше и първата репетиция на сцената.

„Не само съм вдъхновен от гениалната история, но искам да направя модерен прочит, който се изразява в смяната на изразните средства. Искам да направя препратка към движенческия, невербалния език, с който общуваме в балета, като използваме красивата американска музика от различни автори“ – споделя хореографът.

Драматург на спектакъла е Балинт Раушер, самият той , който не работи за първи път с Лео.

„Като танцьори усетихме, че е много важно да имаме сериозен драматургичен фокус на сцената. Проучихме задълбочено двайсетте години, както и самия роман. Фокусираме се върху разкриването на всеки един от героите в дълбочина, което е доста необичайно за балетно представление. Получава се динамично, почти като на филм. Така даваме истинската картина на епохата.“

Допълнение към тази картина е плейлистата, в която са включени някои от най-популярните пиеси на американските композитори Филип Глас, Ленард Бърнстейн, Джордж Гершуин, Бени Гудман, Самуел Барбър, Джордж Уайтфийлд Чадуик, Глен Милър.

„Времето в романа е това на джаза, когато го откриваме дори в класическата музика. Развитието на музиката в Америка, която преди това е създавана само от бели, започва да се свързва и с музиката на афроамериканците, докарани в Щатите като роби. Тяхната музика става извор на вдъхновение… И ето го джазът! Той тръгва от юг и стига до Ню Йорк“ – допълва Муич, който разказа, че им е отнело почти девет месеца, за да прослуша и избере най-подходящата музика.

В тази постановка костюмите са на Мануела Паладин Шабанович. Те са великолепни, всеки един изработен за танцьора, който ще го облече, съобразен с фигурата му, както и дали цветът ще е подходящ. Материите са много скъпи – кадифе и фина коприна. Изработват се в ателиетата на Софийската опера, а Муич обърна специално внимание на майсторството и всеотдайността на шивашките ателиета на операта.

Стефано Катунар е сценограф, който каза, че е вдъхновен от арт деко.

„Двайсетте години на 20 век са ново време, в което и архитектурата и дизайнът, всичко става ново, различно, златно. Всички знаят „Шанел №5“, перлите. Има голямо развитие и в строителството. Така че декорите ни са вдъхновена от американския Арт деко, комбиниран с това, което в историята на изкуството и архитектурата се нарича „Чикагско училище“. Сцената символизира това, което се случва и в наши дни.“  

Лео Муич продължи да разказва за работата си като хореограф, който работи само с жестове.

„Не третирам образите като солистични. Мисля за тях като за характерите, които Фицджералд е описал. Не търся солистът, който ще  изтанцува солото. Искам да постигна усещане за общност… Имаме много, много роли, много хора, които са на сцената, както е и в живота. Това са хора, които живеят заедно и за мен е интересно да работя с отделните групи танцьори. Обществото е нещо, което ме интересува. Нищо не е по-силно от една група, която се движи през цялото време в ритъма на музиката. Именно това създава усещането за общност.“

В тази постановка всеки един от балетната трупа има по две задачи. Всички казват, че в началото, когато са започнали репетициите е било трудно, но сега вече всеки е изработил спецификата на всеки образ. Изключение прави само Марта Петкова, която ще бъде Дейзи Бюканън.

Марта Петкова: За първи път се сблъсквам с такъв типаж, което е поредното предизвикателство за мен като артист, защото колкото по-различна е палитрата ми от роли, толкова повече ме обогатява като танцьор. Ролята на Дейзи е много специфична. Тя е съвсем различна от мен – капризна е, самовлюбена. Това е най-интересната ми задача в този спектакъл – актьорски да пресъздам тази роля, която е в абсолютен контраст с мен в живота.

Никола Хаджитанев – Джей Гетсби, Том Бюканън

Ролята на Том Бюканън не е непозната за мен. Сега освен Том правя и ролята на Джей Гетсби. Задачата е доста по-сложна. Двамата герои са много различни и това е предизвикателство за мен. Трябва да покажа какъв е всеки един. Тъй като не ми е за първи път, се нагаждам, но физическата работа е много, тъй като и двамата имат много за танцуване.

В спектаклите на Лео Муич намирам много свобода и се чувствам много комфортно.

Катерина Петрова – Дейзи Бюканън и Джордан Бейкър

Не ми се случва за първи път да имам две роли в един спектакъл. В тази постановка имам две роли – Дейзи и Джордан. И двете са много интересни. Те са приятелки. Те имат различен натюрел – едната е по-лична, другата е по-шармантна, по-флиртуваща. Но като работен процес е много трудно, защото има моменти, когато двете са едновременно на сцената. Така трябва да си фокусиран в повече от едно нещо.

Ролята на Джей Гетсби е поверена на още двама премиер солисти – Цецо Иванов – Джей Гетсби, който ще бъде и Джордж Уилсън и Фредерико Пинто – Джей Гетсби. Той пък подготвя и Том Бюканън.

Фредерико Пинто – Много ми харесва да работя с Лео. Той иска да мислим за характера на героя. Аз съм Гетсби, който е важен човек и е много интелигентен.

Подготвям и Том. Той е по-първичен, има любовници, той е човек с власт, с пари. Това са два различни характера и е много добре за нас, защото се развиваме като актьори.

Преди да започна да танцувам класически балет играех бални танци, латиноамерикански танци, така че много ми харесва. За публиката също ще бъде много интересно да чуе другата музика. И издавам, че ще има голямо парти на сцената.

Цецо Иванов – И в двете роли и на Гетсби и на Джордж се набляга повече на ансамбловото танцуване. Това ми харесва и се радвам, че ще ги направя. Тук има Гершуин, Бърнстейн и други композитори, които са по-съвременни. Стилът не е много променен спрямо предишната постановка, защото всеки хореограф има своя стил, който поддържа. Стилът е запазен, но хореографията е съвсем различна. Има всички онези характерни движения и танци за онова време, към които предразполага и самата музика.

Специално внимание Марта Петкова отдели на младия Симеон Атанасов, носител на първа награда от конкурса „Сара-Нора Нова“ в Бургас, за когото това ще бъде първата голяма роля. Той ще бъде разказвачът на историята Ник Карауей.

Симеон Атанасов – Моят персонаж е разказвачът на цялата историята. С него започва балетът – със срещата му с психиатъра. Той започва да пише и се връща назад във времето. Ник няма нищо общо с хората около Гетсби. Той попада в ситуации и не може да повярва какво му се случва.

Работата с Лео е уникална. Много се изисква от нас. Това за нас е обогатяване. Бил съм в САЩ четири години и неговият стил не е нов за мен. Като репертоар това е голямо предизвикателство и много се радваме на новата среща с него.

Според Лео Муич „Великият Гетсби“ е вторият най-четен роман. Но в него не е описана само историята на един човек. Книгата разкрива цялата история на времето, отношенията между хората, отношенията в държавата, възходът и крахът на мечтите. Той казва, че и днес познава хора като Гетсби, това са новите богаташи с парите, луксозни автомобили, яхти, вили и къщи, с жените и любовниците си.

„Когато избрахме темата с художествения ръководител на балета Марта Петкова, говорихме за ситуацията тук. Знаех, че все още не е правено подобно нещо. Интересно ми е да мисля пазарно. Ситуацията, в която се намира България, както и всички бивши източни страни, е един голям преход, който включва развитието на мафията, развитието на държавата, връзката на мафията с държавата, но и отношението към ценностите, които претърпяват огромна трансформация. Мисля, че Гетсби е твърде актуален и днес.“

Напрегната, но творческа е атмосферата в балетната трупа на Софийската опера. Подготовката за премиерата върви успоредно с репертоарните спектакли, които са винаги разпродадени. Премиерите ще бъдат на 12 и 13 април от 19:00 и на 14 от 16:00, а до края на сезона ще има само още само четири представления – 25, 26, 27 април от 19.00 и на 28 от 16.00.

„Когато публиката дойде да гледа спектакъла, трябва да бъде разтърсена. Ние, хората на сцената, които правим този спектакъл, които танцуваме този спектакъл, си задаваме въпроса дали даваме достатъчно емоции на публиката. Ние сме производители на емоции. А когато има емоции и нещата са направени перфектно, това е математически свършена работа.

Мисля, че публиката ще бъде привлечена от този сюжет във всичките му аспекти. Хората, които не го харесват, ще дойдат, хората, които го обожават ще дойдат, хората, които се разпознават в Гетсби – също ще дойдат. Познавачите ще дойдат, както и любопитните. Мисля, че това е нашият шанс“ – смята Лео Муич.

На финала на срещата с журналистите Марта Петкова обяви, че заглавие за следващия сезон, което ще представи балетната трупа на Софийската опера е „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев с хореограф Калоян Бояджиев.