На 14 април и на 16 юни на голямата сцена на Доходно здание ще бъде представена премиерната постановка на вечната класика на Имре Калман „Графиня Марица“.
Режисьор е Александър Мутафчийски, самият той един от обичаните интерпретатори на Жупан. На пулта ще бъде Димитър Косев, сценографията е на Денис Иванов, костюмите на Яна Дворецка, хореограф е Наталия Осипова, диригент на хора Стелияна Димитрова-Хернани. На 17 април спектакълът ще гостува в Попово.
На 28 февруари 1924 във виенския Театър Ан дер Вийн Антон Паулик дирижира световната премиера на „Графиня Марица“, която е последвана от 374 спектакъла. В следващите няколко години тя е представена в Ню Йорк, където са отбелязани 321 представления. Играе се в Париж, Парма.
Българската премиера е през 1925 г. в Кооперативен театър, София
Теодора Чукурска: Необходим е опит, за да изпееш Графиня Марица – роля, в която дебютирам на русенска сцена. Изпях почти всички централни оперетни персонажи в Русенска опера като започнем от “Веселата вдовица”, след това Силва в “Царицата на Чардаша”, после Розалинда в “Прилепът”… Графиня Марица се оказа една много тежка оперета – певчески, емоционално и физически! Нямах време да разсъждавам върху ролята и да анализирам персонажа, защото наистина се впускам от една в друга творба… Графиня Марица носи буйния си характер от детството, когато израства сред природата във фамилното имение, отивайки в града за нея е мъчително да не проявява истинската си същност… Дали има нещо общо с мен като жена?! Надявам се, защото аз обичам да проявявам и да достигам до крайности… Да използвам полярностите и цветовете в драмата и радостта, да изживея всяко едно чувство в тази творба, тук, където настроенията се сменят постоянно!
Петър Костов: Това е вторият ми дебют в оперетния жанр! Сега вече играя сериозен персонаж като граф Тасило – благородник с потекло, бивш бонвиван, който всъщност наследява едно разорено имение заряди комарджийския навик на баща си. Всъщност той няма вина за тази ситуация, но излиза от нея като мъж. Започва да работи като управител на имението на графиня Марица, но съдбата му се усмихва и в нейно лице, той открива голямата любов! Така че за мен ролята е изключително интересна първо в театрален аспект, но в певчески също е предизвикателна – с повече страст, с повече наситеност, в по-ниския регистър. Граф Тасило има една прословута реплика “Да, тук е моето място.” Всъщност той се чувства непривично в това, което прави, но е достатъчно интелигентна личност, за да се опита да се впише в средата… Но същината му, ядрото, което той запазва, привлича графиня Марица към него… Двамата на практика са много сходни като натюрел. Марица е изживяла моментите на чист флирт и търси нещо стойностно. Дошло е времето и за графът да уседне и да потърси същината на нещата… Голямо щастие в оперетата е нappy end-ът, който гарантира доброто настроение на зрителите! Това е спектакъл изпъстрен с много енергия, с много комични, а също така и драматични театрални моменти, както и с много забележителни танци, костюми и настроение!
Даниела Караиванова: Когато за първи път участвах в „Графиня Марица“ изиграх циганката Маня. Защо казвам, че тук има пръст съдбата? Преди 43 години, когато в Пазарджик се е поставяла „Графиня Марица“, майка ми, известната оперетна артистка Стефка Караиванова, е била бременна с мен. По него време спектаклите са се репетирали по три месеца и когато започват работа по оперетата, тя е била в шестия месец на бременността си. Затова, когато изчислява събитието на моето раждане, разбира, че няма как да изиграе Лиза, защото ролята има много танци и движение, а тя ще бъде вече в деветия месец. Тогава решават тя да пее циганката Маня. В първата част на спектакъла майка ми получава контракции докато пее и се притеснява да не роди на сцената…Тогава никой не е обявявал, че предстои 20-сет минутен антракт, както е сега. Своевременно тя казва на директора на театъра да не правят антракт, защото може да роди на сцената… Той излиза и обяснява, че паузата ще е само 5 минути, защото има спешен случай! Все пак успяват да довършат спектакъла и мама буквално както е с костюма, с грима, маха черната перука и ме ражда. Години по-късно тя все пак успява да изиграе Лиза и ето че сега аз, след като вече съм изпяла Маня, дойде ред да вляза и в ролята и на Лиза. Лиза е много близка до Щаси от “Царицата на Чардаша”. Много забавна, шантава роля! Аз обичам такива роли, защото те не те натоварват по никакъв начин. И все пак моята истинска страст остават драмите…
Иван Пенчев: За мен ролята на Жупан е истинско забавление, купон , цвят и удоволствие. Тя е огромно предизвикателство за всеки един млад артист, тъй като смятам, че не е хапка за всяка уста – ти или си Жупан по душа или не! Ако я нямаш тази лудост по рождение, няма как да се получат нещата. Така че аз ще разгърна своята лудост и танцувалност максимално и съм готов с моята половинка контеса Лиза да подпаля салона и с нашите вихрени танци да вдигнем публиката на крака и да им доставим истинско удоволствие с прекрасната музика- шедьовър на Калман. Имахме изключително дълги и нелеки репетиции на танците ни, тъй като те са едно от най-важните неща за оперетата и за субретната двойка! Ние се постарахме да ги направим на ниво, защото русенската публика заслужава само и единствено висока класа! През 2018-та година беше моят дебют в тази роля под режисурата на Марио Николов, а сега отново ще се превъплътя в барон Жупан, но този път под режисурата на прекрасния Александър Мутафчийски, с когото е истинско удоволствие и забавление да се работи . Когато работата е радост, смях и прекрасно настроение, тогава няма начин да не пожънем успех, сигурен съм в това! Този път обаче аз ще изпълня две роли, а тази на граф Тасило, в която при следващ спектакъл се надявам да се превъплътя и за която отдавна мечтая, смятам, че ще направя великолепно! Но нека сега се съсредоточа върху бомбастичния барон Жупан, защото “чардаш, вино и гулаш и светът е наш”!