Това е рецитален запис на Партита за лютня в ми мажор, Първата цигулкова соната, Прелюд, фуга и алегро и Шаконата от партита за цигулка в ре минор.

На сайта си китаристът подробно разказва за предварителната работа по избора на произведенията, както и споделя защо се е спрял точно на тези творби, кой е направил транскрипциите и екипа който е осъществил регистрацията:

„Репертоарът, който записах в този албум, описва голяма част от моето изследване в света на музиката през годините, които прекарах в Грац под ръководството на моя учител и ментор, Паоло Пегораро, на когото бих искал да посветя този албум.Той оказва най-голямо влияние върху мен и има решаваща роля в развитието ми като музикант.Бих искал този запис да остане свидетелство за това, което научих от него.Надявах се, че като използвам тази възможност, дадена ми от Европейската награда за китара Бах и „Наксос“, ще мога да разкажа много лична история за моето собствено поглъщане на света и следователно моето възприятие замузика на един от най-великите композитори в историята.Трябваше да изпълня произведенията на Йохан Себастиан Бах по начин, по който крайният продукт на записа да въплъти моето собствено пътуване към откриването на тези шедьоври.Записвайки музиката на Й. С. Бах, имах възможността да споделя с обществеността една много важна част от моите усилия да сбъдна една обща мечта на проф.Пегораро и мен, за да доставим нещо отвъд физическото, музикално изживяване, което може да има потенциала да погълне ума и душата на човек и което е отвъд ограниченията на мисълта за материя или инструмент.За да се случи това, трябваше да променя подхода си към китарата.Исках да създам звучност, която може да пресъздаде богатството и, ако мога да кажа, смирението, което притежават бароковите инструменти.Моето мнение е, че спонтанното движение на фразата има естествена близост до човешката природа, толкова много, че вдъхновява творчеството при този, който го изпълнява.Ето защо е необходимо да се направят някои корекции, за да се намалят естествените обертонове на китарата и да звучи по-камерно и интимно.За целия запис настройката е зададена на 426 Hz – много ниска настройка, която не е съвместима с повечето съвременни инструменти.Късметлия съм, че китарата ми го позволяваше.Конкретен бях с избора на бемолни тоналности, поради по-малката способност на китарата да резонира. Ако бях избрал тоналности, които са по-типични за моя инструмент, резултатът щеше да е много по-„китарен”.Сюитата за лютня ми мажор BWV1006a и прелюдията, фугата и алегрото BWV998 са аранжирани от Тилман Хопсток. Реших да използвам аранжимента на Маестро Мануел Баруеко за цигулковата соната BWV1001, защото е запазил оригиналната тоналност, вместо да избере по-удобния ла минор.Единствената тоналност, за която не се замислих, беше тази на Шаконата BWV1004 в ре минор, за която използвах аранжимента на моя учител, Паоло Пегораро, в който слушателят може да се наслади на балансирано с вкус количество допълнителни гласови линии, за да надхвърливродената способност на инструмента да звучи полифонично богато и все пак не пищно.

През годините, в нашите интерпретации на музиката на Й. С. Бах в този албум проф. Пегораро и аз внедрихме орнаменти и композирахме допълнителни линии, повлияни от света на историческите барокови инструменти (барокова лютня, клавесин, барокова цигулка и др.). По този начин искахме да внесем ефирната свежест, творческата спонтанност, която изобразява тази музика, както е документирано в трактати за свирене на барокова музика от композитори и изпълнители, живели през този период. Намерението ми никога не е било да променям великите произведения на Йохан Себастиан Бах, а по-скоро да претрансформирам моя инструмент чрез изследване на качеството на звука, намаляване на обертоновете и, доколкото мога, барокова изобретателност, за да се отдалеча от обемните тенденции на нашето съвремие. Моята скромна надежда е, че до ушите на слушателя тези интерпретации ще го отдалечат максимално от физическата мисъл и ще го пренесат в безвремието на музиката на Бах, която е пълна с надежда, любов и живот.

За мен е чест, че имах възможността да работя с невероятния звуков инженер Норберт Крафт, който създаде такава гостоприемна и вдъхновяваща атмосфера. Трудността да се запише цял компактдиск, освен това с музиката на Бах се превърна в изключително приятно изживяване, поради способността на Норберт да изгради страхотна работна среда (понякога също имитирайки преминаващите влакове отвън, които спираха процеса на запис). Благодарен съм му за майсторското улавяне на звука, несломимия професионализъм и грижата за крайния продукт.

Бих искал да посветя този диск на още един велик човек. Моят най-скъп кръстник, покровител, дарител на изкуството, приятел на семейството ми, Берт Карел, който щедро ми предостави инструмента, който чувате в този запис – китара, направена от лютиера Карстен Кобс.

Като цяло повечето ми интерпретационни решения се основават на идеята за избор на подходяща тоналност за всяка творба и в следващото описание говоря много за това.

Търсех интимна и „немодерна” звучност. Първата стъпка към това беше да се отклоня от вече успешните опити за аранжименти-асимилации на музиката на Бах от майстори на китарата преди мен. Лекотата и непретенциозност бяха моята цел. Има много мнения относно „Лютневите сюити“ и инструмента, за който са предназначени, тъй като някои от произведенията представляват толкова големи предизвикателства, че не могат да се свирят на барокова лютня. Най-вероятната теория е, че те са били написани за клавишен инструмент, наречен Lautenwerck, направен да имитира звука на лютнята, и знаем, че Бах е притежавал два от този вид. Въпреки това, оригиналната тоналност на сюита за лютня № 4 BWV 1006a е ми мажор, което прави невъзможно изпълнението на барокова лютня. Когато се транспонира в ми бемол мажор, пъргавината и виртуозността на това произведение са по-лесно постижими. Осъзнавайки тази ключова промяна, си позволих свободата да транспонирам сюитата във Фа мажор, за да избегна тежестта и типичния „китарен” звук на Ми мажор. Според мен това помага да излетим от земята и по-високо, сякаш достигайки до Бога с мощта на Прелюдията, възхвала към Него, че е дал на живите още един ден на този свят. Имах подобен подход към Прелюдия, Фуга и Алегро BWV998, които изпълнявам в оригинал. Бях научен да гледам на това произведение като на Химн на радостта и благодарността. Самата Фуга е една от малкото, които Бах е написал в структура „да капо“, и вплитайки се в целия цикъл, се открива присъствието на мотиви от нейната тема и в трите части, символизиращи единството и целостта на този триптих. (Да капо фугите на Бах са перфектен модел за разбиране на процеса на припокриване на музикални жанрове през 18 век и като средство за осветяване на процеса на музикална рефлексия по отношение на личните предпочитания, трансформацията и кондензацията на структурата.) Сонатата в сол минор за цигулка е една от най-предизвикателните технически композиции в каталога на музиката на Бах, която може да се изпълнява на китара. Неудобната му тоналност не дава почивка на лявата ръка през по-голямата част от времето. В хаоса на постоянното движение Сицилианата приканва към много по-пасторален пейзаж, който създава най-уединения, самотен момент сред тези творби. Спокойствието на това движение е затишие пред бурята на Престо. Дължа много на маестро Пегораро и на маестро Оскар Гилия за тяхното просветляващо прозрение. „Колкото повече музиканти в света, толкова по-голямо е разнообразието от интерпретации“ е приложимо за всяка композиция, но нито едно произведение не съответства на разнообразието от възгледи на Шакона от BWV1004. Изпълнявам го във френски стил на нотиране с точки, с няколко декоративни подобрения, вдъхновени от майстори на клавесина като Робърт Хил, Пиер Антаи.“

Георги Димитров-Жожо е завършил Софийското музикално училище, а след това Университета за изпълнителски изкуства в Грац. Продължава след това в Кралския музикален колеж в Лондон