В програмата:

Йохан Себастиан бах – Концерт за пиано и оркестър №1 в ре минор BWV 1052

Франц Шуберт – Стабат Матер
В навечерието на най-светлия християнски празник Великден Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР ще представят специална програма. На 26 април от 19 часа в зала „България“ под диригентството на маестро Георги Димитров те ще изпълнят „Стабат Матер“ от Франц Шуберт за първи път в този състав.

Един от най-великите композитори на западната класическа музика написва своята “Stabat Mater” във фа минор, D. 383 през пролетта на 1816 г., едва 19-годишен. Посвещава я на брат си Фердинанд, който по онова време е директор на сиропиталище. Жизнените преживявания на композитора намират отражения със специална дълбочина в музиката му, която я прави толкова неповторима. Използваният текст в произведението е немска парафраза на латинския, написан от немския поет и драматург Фридрих Клопщок, който поставя Иисус Христос в центъра на съзерцанието, а не Мария. Творбата е красиво въведение в хорово-симфоничната музика на Шуберт и разгръща цялата дълбочина на Великденското послание чрез хоровите партии.  Гостуващите солисти в нея ще бъдат даровитите певци със стремителна кариера – сопраното Стефани Кръстева, тенорът Михаил Михайлов и басът Виктор Кръстанов.

В програмата ще прозвучи и прочутото Адажио за струнни и орган в сол минор на италианския бароков композитор Томазо Албинони. Съществува любопитна история за това, че Адажио в сол минор всъщност не е точно на Албинони, а на биографа му Ремо Джазото. След смъртта на композитора личните му архиви се озовават в държавната библиотека в Дрезден. През 1945 г., по време на бомбардировките на града, повечето от архивите са унищожени. По това време, 200 години след смъртта на Албинони, италианският музиколог Джазото решава да напише биографията на композитора. Музикологът се захваща да проучва архивите му и така открива в Дрезден неизвестен фрагмент от творчеството на Албинони. Едва шест такта на две тематични идеи и басова партия, от които възкръсва възхитителното Адажио. Това се случва през 1958 г. Историята около произхода на Адажиото и до днес поражда повече въпроси, отколкото отговори, но музиката му продължава да се възприема от света с особено възхищение.

В концертната вечер ще прозвучи и Концерт за пиано и оркестър №1 в ре минор от Йохан Себастиан Бах. Създаването на клавирните концерти на великия немски композитор, автор на над 1000 произведения, майстор на органа и клавесина, датира приблизително от 30-те години на 18 век. От 1729 г. Бах оглавява Студентското музикално дружество (Collegium musicum) към Лайпцигския университет и участва в неговите концерти като диригент и солист. Именно за тези събития той създава Концерти за един, два, три и четири клавесина с оркестър. По-голямата част от тях са авторски адаптации на предишни произведения за други инструменти (главно Концерти за цигулка). Най-популярен в съвременния клавирен репертоар се счита Концерт за пиано и оркестър №1 в ре минор, двете части от който са включени в една от кантатите на композитора. Концертът е изключително органичен и красив в своята клавирна фактура, а според справедливата забележка на музикалните критици той „най-малко напомня за своя „цигулков“ произход“.

На 26 април клавирния концерт ще изсвири пианистът Веско Стамболов, който има голям опит в интерпретацията на Баховото творчество.

Репертоарът му включва над 40 концерта за пиано и оркестър, сред които са: двата на Шопен, Шуман, Григ, Чайковски – № 1, Равел – Сол мажор, Рахманинов – № 3, Прокофиев – № 3, Шостакович – № 1, както и рядко изпълнявани концерти от Йохан Кристоф Фридрих Бах, Карл Филип Емануел Бах, Йохан Кристиан Бах, Леополд Кожелух, Хенрик Гурецки и други, с които е солирал в множество концерти на всички оркестри у нас и в чужбина.

Стамболов е осъществил редица проекти, свързани изцяло с Й. С. Бах: рецитали във Виена и Барселона и на престижни фестивали в България. Реализира първото в България интегрално изпълнение на 8-те концерта на Бах за соло клавир и оркестър, както и концертите за 2, 3 и 4 клавира. Германската звукозаписна компания Metarecords издава два компактдиска на Стамболов с интеграл на соловите клавирни концерти на Бах със струнен квартет. Специализираното издание за клавирно изкуство Pianonews отличава първия му Бахов диск като „Диск на месеца“ за май и юни 2004 измежду 20 CD-та на световноизвестни пианисти.

Той е носител на редица награди от наши и международни конкурси, Кристална лира на СБМТД за 2004 и Националната награда за принос в музикалното изкуство „Акад. Марин Големинов“ за 2020. От 2012 г. живее в Каталуня, където преподава камерна музика и пиано във Висшата Консерватория „Лисеу“, Барселона.

Диригентът ГЕОРГИ ДИМИТРОВ започва музикалното си обучение с цигулка при Б. Розенберг. Завършва Държавната музикална академия в София (1971) със специалности цигулка при Михаил Балкански и оркестрово дирижиране при Влади Симеонов. Специализира при диригентите Евгений Мравински и Арвид Янсонс през 1976, а през 1985 участва в курс по оперно дирижиране в Миланската Ла Скала.

Между 1972 и 1982 работи като диригент в Пловдивската филхармония, след което е назначен за главен диригент на Русенската опера (1981-1985). От 1985 до 1990 паралелно е директор на Русенската опера и диригент в Софийската опера. За периода 1990 – 1995 е постоянен диригент на Симфоничния оркестър на Република Сан Марино. Награден е с най-високото отличие на Републиката – Кавалер на ордена „Санта Агата“. За сезона 1995/1996 ръководи отново Пловдивската филхармония като музикален директор и главен диригент и с нея реализира редица проекти, национални и задгранични турнета, в това число и откриването на Европейския месец на културата, предавано директно по Евровизия. Впоследствие дирижира в Русе, където от 2000 е директор на Оперно-филхармоничното дружество. От 2005 до 2009 е директор на Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив и от 2009 до 2018 е главен диригент на ОФД-Русе, след което преминава на свободна практика.

Гостува на всички български симфонични оркестри, гастролира в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания и др. Внушителният му репертоар включва симфонични произведения, оперни заглавия, кантатно-ораториални творби.

Немската преса му дава заслужена оценка: „Трябва да споменем българския гост-диригент Георги Димитров, който поставя себе си и своето превъзходно дирижиране винаги в служба на процъфтяващата под неговите ръце музика. С деликатни движения той създава със своя „инструмент” – оркестъра, светове от звуци и потапя слушателите в едно нереално удивление”… („Зюдкурир“ – Баден Вюртемберг).

Ръководи майсторски класове по дирижиране и участва като жури на международни конкурси.