На срещата с журналисти на 23 април бе представен екипът на постановката – диригент Даниел Орен, режисьор Пламен Карталов, сценография и костюми – Алфредо Троизи.
Международен солистичен състав ще изпълни главните роли в двете вечери.
Марианджела Сичилия, която ще се представи като Мими, отива в Салерно след огромен успех в „Ла Скала“ като Магда в операта „Лястовичката“ от Пучини. Джовани Сала – Рудолф също участва в „Лястовичката“ в „Ла Скала“, а в следващите месеци му предстоят спектакли във Валенсия, Париж, Бусето и Филаделфия. Сабина Пуертолас, която ще изпълни ролята на Мюзета, идва от Билбао и Мадрид, а баритонът Марио Каси, в ролята на Марсел е носител на редица награди от международни конкурси и пее в най-големите театри в Европа. Предстоят му представления в Генуа, Мачерата и Болоня.
Сценографията и костюмите са на Алфредо Троизи.
Ето какво сподели Пламен Карталов за италианската преса в разговор с Клаудиа Чанчули.
Маестро, откривате оперния сезон 2024 и се заемате с режисурата на едно от произведенията на композитора от Лука, което е от най-известните в целия репертоар и е сред най-изпълняваните в света. Какви са отношенията ви с „Бохеми“?

Обичам шедьовъра на Пучини, с който композиторът гледа към късния Верди, очертава реалистична, ярка и в същото време силно поетична обстановка, която разкрива младите бохеми, борещи се с неумолимата мимолетност на времето. На сцената ставаме свидетели на съдбите на четиримата герои, преливащи от идеали, надежди и мечти, които се разбиват, когато се сблъскват жестоко с много по-грубата реалност, която включва най-лошата истина: смъртта. Но това е смърт която, води до възвисяване на живота и която прави незаменима нуждата да се наслаждаваме на всеки миг и да го изпълваме с красота, радост и любов.

Каква е вашата режисура на „Бохеми“?

Моят режисьорски прочит следва един единствен възможен наративен път: визуализиране на музиката и характера на вокалните образи в естествена сценична среда, правене на сценичния персонаж реален и жив и разкриване на страстите на героите в динамично действие, изпълнено с емоции. За мен като режисьор езикът на композитора е изключително важен, тъй като той създава и образа на представлението. Богатството е в изобразяването на линиите на вокалната и оркестровата партитура. Всяко изречение е мисъл и опора, ориентир за сценичното действие.

„Бохеми“ е изключително модерна творба, всъщност, въпреки че се развива през 1830 г., тя може да бъде вечна и безпространствена история, не мислите ли?

Абсолютно да, във всяка поставена сцена ставаме свидетели на частици от живота, които докосват струните на чувствата и ги карат да вибрират, именно защото се идентифицираме с историята на четиримата млади бохеми. Във всеки един пасаж от повествованието има описани човешки моменти, на които публиката може не само да симпатизира, но и да се идентифицира с героите.

В плътния разказ от чувства и емоции, които изпитвате с „Бохеми“, има ли персонаж, с когото чувствате по-голяма емоционална хармония?

Всички те са незаменими и необходими персонажи в повествователната тъкан, животът им е неразривно свързан и неделим в мозайката от преплетени съдби.

Има ли момент или драматичен пасаж, който предпочитате в тази творба?

В драматургичния сюжет има множество ситуации, богати на драматично напрежение, но не може да има по-силен и наситен момент от третото действие, когато в последната среща Мими и Рудолф осъзнават, че животът свършва и за двамата.

Снимки: Масимо Пика