С музикалното ръководство е ангажиран Диан Чобанов, режисьор е Джандоменико Вакари и художник Салваторе Русо. Това е съвместна продукция на Държавна опера-Стара Загора и Teatro Politeama Greco Lecce /Театро Политеама Греко-Лече, Италия, където „Норма” ще бъде представена със същите сценография и костюми през 2025 г.

В певческия състав са поканени известни и обичани от старозагорската публика певци. В ролята на Норма зрителите ще видят Тамара Калинкина и Таня Иванова, Полионе – Михайло Малафи и Борис Тасков, Адалджиза – Даниела Дякова и Емилия Джурова,

в ролята на Оровезо – Ивайло Джуров и Любен Байчински, Клотилде – Лиляна Ходжева и Сарай Диас, Флавио – Милко Михайлов и Стоян Буюклиев. Хормайстор Младен Станев, хореограф Пенка Димитрова, концертмайстор Анна Иванова. Участват оркестъра, хора и балета на Държавна опера-Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване Бага-Тур.

Джандоменико Вакари:

„Очевидно Норма е трябвало да бъде недостижимата и недостъпна върховна жрица, водеща галите, окупирани и потиснати от римското робство, но според вкуса и концепцията на Александър Суме, автор на драмата, на която се основава произведението, и след това на Феличе Романи, който пише либретото, Норма е нормална жена, която обича, мами, ядосва се и се губи като повечето от нас и дори не може да бъде ужасяваща като Медея, тя се опитва да убие децата си, за да нарани Полионе, но не успява. Драма, която от митична се превръща в почти дребнобуржоазна.
Задачата на режисьора в този момент е да разкаже историята на „Къщата от карти” (политически трилър на Майкъл Добс) на жрицата, като следва и рисува неуравновесените психологически състояния и необузданите желания на главните герои. На заден план е непримиримата омраза между два народа…”

Салваторе Русо:

„Подхождам към „Норма” абсолютен респект към музиката и либретото на Винченцо Белини! Спектакълът започва с репродукция от 19-ти век на долината с вулкана Етна, в знак на почит към Катаня и Винченцо Белини. След като сцената се отваря към гората, където в средата стои голям дъб, свещен за друидите, от който – като се отвори, изплува цялата драма на „Норма”! В края на операта, докато Норма и Полионе отиват на кладата, вулканът Етна отново се появява в дъното изригнал в пламъци! Костюмите са интерпретирани по традиционен начин, използвайки тонове на светлосиньо – цветът, с който населението на Галия е боядисвало лицата, косите и дрехите си! Изключенията са костюмите на Норма, Адалджиза, Полионе и Флавио, като последните двама са облечени като Римляните на Империята, докато Норма и Адалджиза са облечени със стил, който бих нарекъл PRIMA DONNA, свързан с традицията на дивите от 19-ти век, които са си позволявали известна свобода по отношение на стил и цвят!”

От операта в града под липите припомнят и кратката история на операта на тяхна сцена. За огромно мое щастие била съм пряк свидетел и на двете предишни постановки, ръководени от Божидар Бонев. Първата вдъхновена от диригента Димитър Димитров, който беше избрал точно тази опера, за да даде път на своите млади артисти и диригент. На първата премиера се пази запис в Българското национално радио и съвсем отговорно мога да кажа, че е едно от прекрасните свидетелства за творческата инвенция и вдъхновение на екип, който след това продължи с още много други успешни изяви на същата сцена. Забележителен Симеон Симеонов като Полионе, невероятна Офелия Христова като Норма, майсторски изваяна партия на Адалджиза от Петя Балджиева и величествен Александър Марулев като Оровезо. Хорът и оркестърът на Старозагорската опера са на световно ниво. Да, силни суперлативи, но напълно заслужени. Признавам не помня декора и костюмите нито на тази, нито на следващата. Но много добре помня магията на откритата сцена на Античния форум „Августа Траяна“. И отново един фантастичен екип: Офелия Христова и Соня Маринова – Норма, Даниела Дякова и Петя Цонева – Адалджиза, Стоян Даскалов и Мартин Илиев – Полионе, Александър Марулев и Даниел Димитров – Оровезо.

А за да спазя информацията, която получих ето и екипите на двете предишни премиери:

Първата постановка е на 2 февруари 1989 г. – диригент Божидар Бонев, режисьор Евгений Платов, художници Вячеслав Окунов и Ирина Пресс, хормайстор Богдана Попова.

Втората постановка е на 2 юли 2006 година в рамките на 39-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Диригент отново е Божидар Бонев, режисьор Стефан Донев, художник Димо Костадинов, костюми Лили Костадинова, балетмайстор Алида Бонева.

Днес екипът отново е многообещаващ и със сигурност ще предложи на публиката незабравими музикални преживявания.

На добър час!

Снимките на Рад Димитров са от генералната репетиция на 14 май.