Събитието е наречено „Музика в природа“ и ще се състои на 21 май. Диригент ще бъде Владимир Кираджиев, а солисти баритонът Кирил Манолов, пианистката Капка Найденова и Светлин Христов – орган и пиано. Ще участва и Националният филхармоничен хор.

 

 

Ще бъдат изпълнени три творби на Константин Илиев

„Седенкарски песни“;

„Селска песен“ – кантата по стихове на Асен Разцветников;

„Гората и птиците“ – кантата без текст за женски хор и ударни;

Освен това ще прозвучат:

„O, sacrum convivium“ от Оливие Месиен,

„Адажио (“Агнус дей”) за хор и орган от Самюел Барбър,

„Буря“ от Ерик Уитакър

„Пролет“ – кантата за баритон, смесен хор и оркестър оп. 60 за Сергей Рахманинов.

В програмата на този концерт са включени творби, някои от които отдавна не са били изпълнявани в София.

За програмата: (от сайта на СФ)

O, sacrum convivium (1937) – Анди Палиева: (О, свещен празник!) е кратък мотет върху латински текст, възхваляващ Светото причастие, написан  по молба на абат Брун като част от литургията. Завършен е в първите месеци на 1937 и веднага е публикуван от издателство „Дюран“. Месиен е отдаден католик през целия си живот и композира много произведения с религиозна тематика, но никога не създава друга сакрална творба, предназначена за изпълнение в рамките на католическата литургия. Първото прозвучаване е било на 17 февруари 1938 в концерт на обществото „Приятели на органа“ в парижката църква „Sainte-Trinité“,  където Месиен и други композитори изпълняват собствени композиции. Тази творба от само 35 такта, с характерната за неговия почерк тонална свобода и неопределен размер, е сред най-често изпълняваните опуси на Месиен.

Седенкарски песни (1966)

Селска песен (1965) представена на 29 май 1970 г. с диригент Георги Робев, от хоровата капела и СО на БНР.

Гората и птиците (1976)

Адажио (“Агнус дей”) (1967) – Анди Палиева: Едночастната хорова композиция AGNUS DEI e авторски аранжимент на Адажиото за струнни, което Барбър превръща през 1967 в творба за смесен хор с акомпанимент на орган (или пиано), като въвежда автентичния латински текст на традиционната част Agnus Dei (Агнец Божи) от католическата Меса, със съвсем леки промени в оркестровата партитура. Музикологът Греъм Олсън (Graham Olson), описвайки в сп. „All Music“ будещата асоциации за скръб, носталгия и страдание музика на Адажиото, подчертава: „Барбър извeде на преден план усещането за духовност в произведението“. Той намира и известна прилика с вокалната музика на ренесансовите творци Палестрина и Габриели, в ясната фактура, изградена с пестеливи средства и много изразителна, силно въздействаща мелодика.

Буря (1995) – Анди Палиева: 21-годишният композитор Ерик Уитакър започва да пише CLOUDBURST (Буря) през 1991 по молба на диригентката Джоселин Дженсън за нейния гимназиален хор, а окончателната версия е публикувана през 1995. Текстът е из стихотворението на мексиканския поет Октавио Пас El cántaro roto (Счупената стомна). Творбата съчетава алеаторно движение на гласовете със звукови и шумови ефекти, създаващи асоциации за гръмотевична буря и дъжд. Сloudburst е част от албума на камерния хор Polyphony на Стивън Лейтън с творби на Уитакър, номиниран за „Грами“ през 2007.

Пролет (1902) е изпълнявана на 7 юни 1973 в един концерт посветен на 100 годишнината на Сергей Рахманинов заедно с други негови творби. Дирижирал е Дмитрий Китаенко. След това отново в юбилейна за композитора година е прозвучала на 19 април 2019 г. в изпълнение на съставите на БНР с диригент Марк Кадин и солист Атанас Младенов. – Анди Палиева: по стихотворението на Николай Некрасов (1821 – 1878) „Зелен шум“ (1862) е написана през пролетта на 1902. Може би създаването на тази изпълнена с жизнерадост творба е свързано и с преживяванията на композитора около сватбата му по това време с Наталия Сатина. Премиерата на 11 март в Москва под палката на Александър Зилоти, както и изпълнението през януари 1905 в Петербург с участието на самия Шаляпин, е прието възторжено от публика и критика, а Рахманинов получава Глинкинска премия от Почетния съвет за поощряване на руски композитори и изпълнители. Едночастната кантата се разгръща в три дяла. Началото, започващо чисто оркестрово, сякаш илюстрира постепенното пробуждане на пролетта, в следващия контрастен монолог на измамения съпруг, желаещ отмъщение, вътрешните му чувства са съзвучни с бурята в природата, но настъпващата пролет носи радост, прошка и просветление.