„Лоенгрин“ ще бъде осмото заглавие от Вагнер, което ще влезе в репертоара на Националния оперен театър.

Постановката е на Пламен Карталов, диригенти ще бъдат Константин Тринкс на 13 юни и Евън-Алексис Крист на 23 юни, сценограф е Ханс Кудлих в сътрудничество с Кристиян Стоянов, Нела Стоянова, както Свен Йонке и Гудрун Гайблингер, костюмите са на Марио Диче, художественото осветление ще бъде на Зак Блейн, а лазерните ефекти ще сътвори Микаел Золингер. Диригент на хора е Виолета Димитрова. За постановката е поканен и мъжки състав от хора на Българското национално радио с диригент Любомира Александрова.

На среща с журналисти Пламен Карталов представи постановката и сподели, че „Мисията Вагнер“ на Софийската опера продължава с „Лоенгрин“. В целия свят за постановките на Вагнеровите творби се канят различни солисти, но за него е важно, българските певци да изпълняват у нас този репертоар.

В режисьорската си концепция той тръгва от Парсифал, бащата на Лоенгрин и загатна, че е направил интересна връзка между двамата рицари – рицаря на Граала – Лоенгрин и рицаря на кръглата маса – Парсифал. Акценти в сценографските решения са „свещеното и съдбовно дърво на живота – дъб…, но разядено физически от зли сили на тъмнината, от неразбирателства и интриги“. Следват два основни компонента – „амфитеатрални трибуни, на които ще бъдат разположени двата хора – брабантци и саксонци,… както и главната арена, върху която ще се извеждат всички актьорски  задачи на основните персонажи… В последното действие, снежнобялата брачна постеля, е обградена от поле с увехнали и бодливи тръни, символ на тъмните сили, на завистта и проклятието на Ортруд и Телрамунд, целящи унищожението на светлината, озарило силата на любовта и щастието на Елза и Лоенгрин.“

Диригентът Константин Тринкс вече девет години работи със Софийската опера, първо само с певците като пианист. А ето че преди година брилянтно представи цели шест заглавия в рамките на вагнеровия фестивал – премиерната постановка на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“. Сега работи и върху новото заглавие. Тринкс от най-ранна възраст е влюбен във Вагнер. Дирижирал е всички десет опери, които се изпълняват в Байройт. „Всеки ден следях програмите по радиото и веднага щом видех, че има музика на Вагнер я записвах на ленти. Събирах и плочи. Мога да кажа, че бях обсебен от Вагнер. Слушах само Вагнер и нищо друго… Първата постановка на негова опера, която видях на сцена е „Лоенгрин“. Беше през 1987. И до този момент обожавам тази музика“.

Пламен Карталов:

„Зрителят влиза в залата да слуша и гледа представление, често претоварен от ежедневието на деня си, след не малко лични проблеми, стрес от улицата, и нормално е да изисква и очаква преминаване в друг свят на емоции и преживявания с изкуство, на което да се наслаждава и обогатява с ценностите му на духовно въздействие.“

Той сподели, че отдавана се търсят възможности да се включи и хорът на БНР в постановки на Националната опера. Генералният директор на БНР Милен Митев каза:

„За нас е чест да бъдем част от премиерата на операта „Лоенгрин“ и да работим съвместно със, смея да твърдя – най-престижния културен институт в България през последните години. В последните години операта не само пълни своите зали, операта излезе на открито, операта излезе в чужбина, операта е един блестящ пример за българска културна дипломация, която носи добри новини за България по целия свят. За нас също така е удоволствие и да отразяваме успехите на операта, тъй като това е изкуство, което остана неопетнено във времето и смятам, че работата на колегите от Софийска опера и балет винаги е източник на престиж.“

Със стилистичната подготовка на артистите отново е ангажирана камерзенгерин Анна Томова-Синтова – изключителен специалист по отношение на немския репертоар. Тя започна интензивна работа с певците още в края на миналата година, като провеждаше своите сесии чрез видео връзка от дома си в Германия. На 4 юни по време на пресконференцията тя се включи чрез аудиозапис, пожелавайки успех на премиерата

„Лоенгрин“ е позитивно произведение, поучително в една друга сфера. Страдание има винаги, но светлината изгрява над тъмнината, победата на позитивното над негативното. В днешно време минаваме през тези препятствия. Минаваме през пъкъла. Това е истината и без това не става. Това Вагнер много дълбоко, много истински го е засегнал… И произведението завършва позитивно. Светлината остава над тъмнината… Позволявам си да споделя това, което много силно усещам. На добър на всички! И най-вече на моите скъпи певци!“

В главните роли ще бъдат солистите на Софийската опера Костадин Андреев като Лоенгрин, Цветана Бандаловска и Радостина Николаева като Елза фон Брабант, Габриела Георгиева и Мариана Цветкова като Ортруд, Бисер Георгиев и Стефан Димитров като крал Хайнрих Птицелов, Венцеслав Анастасов като Фридрих фон Телрамунд и Атанас Младенов като Кралския вестител. Гости за постановката ще бъдат Томас Вайнхапел в ролята на Фридрих фон Телрамунд и Саймън О’Нийл в ролята на Лоенгрин. Своя дебют в опера на Вагнер ще направят Габриела Георгиева и Венцеслав Анастасов.

Радостина Николаева, която до този момент е била Брюнхилде в „Зигфрид“, Изолда в „Тристан и Изолда“ и Сента в „Летящият холандец“:

Моята героиня е изпълнена с чистота, със светлина, с един блян към рицаря, който ще дойде да я спаси и защити от незаслуженото обвинение, което хвърлят срещу нея

Цветана Бандаловска, вече пресъздала Зиглинде във „Валкюра“ и Гутруне в „Залезът на боговете“:

Лоенгрин е опера-притча, опера за вярата. Героинята ми Елза е метафоричен образ на човешката душа, душа, която е бойното поле, на което се развива драмата, битката между вярата и съмнението, между божественото и примитивното, между бялата и черната магия. Каня ви да откриете къде се крие силата на човешката душа, защото Вагнер ни я разказва по най-вълшебния, приказен начин.

Габриела Георгиева:

Щастлива съм, че имам възможността да вляза в света на Вагнер с една емблематична роля. Ортруд е символът на злота в този сблъсък между доброто и злото. Това всъщност е вагнеровата лейди Макбет. Тя е двигателят на действието. Тя е в основата на преобразяването на Готфрид – брата на Елза в лебед. Тя е жената, която непрекъснато подстрекава съпруга си Фридрих. Тя е жадна за власт и не подбира средства. Тя е изключително ловка, хитра и пресметлива

Мариана Цветкова, изпълнявала ролите на Брюнхилде  и на Фрика в „Пръстенът на нибелунга“:

Ортруд е интересна, предизвикателна, различна, много обаятелна жена. Образът е създаден от самият Вагнер, защото му е била необходима една такава движеща, може би злобна, а аз я наричам реакционна дама, която обръща всичко наопаки…харесвам такива героини, защото са изпълнени със страст, с темперамент, с огън.

Костадин Андреев, Ерик в „Летящият холандец“, както и първият изпълнител на Зигфрид и Парсифал от едноименните опери:

Лоенгрин е друг Космос. Имах огромното щастие да работя интерпретаторски с Анна Томова-Синтова. С нея съм пял много на сцената – и тук, и в Стара Загора. Но сега е друго. Тя ме въведе в тази роля. Това е роля без аналог. Лоенгрин идва отнякъде и пак там отива, това е Божествената сила, пазителят на Граала. И всичко това трябва да се усети на първо място в пеенето. Вече поставихме цялата опера с Маестро Карталов и спектакълът е невероятен. При артистите винаги е така – да преминеш от Каварадоси в Дон Хозе, Герман, Зигфрид, Лоенгрин. Това държи артиста млад, да е винаги във форма. Това е нашият живот.

Бисер Георгиев, изпълнявал джуджето Алберих от „Пръстенът на нибелунга“, Курвенал в „Тристан и Изолда“, Даланд в „Летящият холандец“:

Хайнрих Птицелов иска за обедини племената за предстоящата война с унгарците. Трудна задача заради големи смутове, препирни. Той иска да стигне до истината. Както във всяко произведение на изкуството става дума за борбата на доброто и злото, между духовно извисените хора и егоистичните натури… Как ще се развият нещата ще се разбере по време на премиерата.

Стефан Владимиров, бил е Фазолт от „Рейнско злато“ и Холандеца в „Летящият холандец“:

Крал Хайнрих е историческа личност, обединител на германските херцогства. Той трябва да отсъди правилно в Божията воля в спора между Лоенгрин и Фридрих фон Телрамунд.

Венцеслав Анастасов:

Фридрих фон Телрамунд е подлъган от съпругата си Ортруд и попада в капана на лъжата. Наказан е в честна битка с Лоенгрин. Тогава се е вярвало, че ако ти имаш право Бог ще те защити. Бог застава на страната на Лоенгрин и Телрамунд губи. Така започва негово падение.

Самата Анна Томова-Синтова е една от всепризнатите интерпретаторки на Вагнерови опери. „Бойното“ й кръщение е точно с „Лоенгрин“ през 1976 г. на Великденския фестивал в Залцбург под диригентството на Херберт фон Караян. Следват постановки във Виенската държавна опера, в Миланската Скала, в Кралската опера в Лондон, както и в Метрополитън опера, Ню Йорк.

Историята на Вагнеровите постановки в Софийската опера започва още през 1930 г. с „Летящият холандец“ до този момент всички певци участвали в различните премиерни спектакли, както и през сезона са бъли българи, и то едни от най-обичаните интерпретатори.

Това ще бъде третата постановка на „Лоенгрин“ в историята на Софийската опера и балет.

На 5.10.1934 г. е първата постановка в София. Диригент е Мойсей Златин, режисьор Драган Кърджиев, художник Александър Миленков, костюми Евгени Ващенко. В ролята на Хайнрих Птицелов се е представил Евгений Ждановски, Лоенгрин – Константин Каренин, Елза – Цветана Табакова, Фридрих фон Телрамунд – Събчо Събев, Ортруд – Констанца Кирова

На 15.01.1939 е осъществена възстановка на постановката, като този път диригент е Емил Купер. Хайнрих Птицелов е Михаил Кюпев, Лоенгрин – Константин Каренин, Елза – Сийка Петрова, Фридрих фон Телрамунд – Събчо Събев, Ортруд – Констанца Кирова.

На 19 април 1968 г. в София отново има премиера. Диригент е Асен Найденов, режисьор – Михаил Хаджимишев, художник – Ана Хаджимишева. Ролите изпълняват Юлия Винер – Елза, Надя Афеян – Ортруд, Любомир Бодуров – Лоенгрин, Стоян Попов – Фридрих фон Телрамунд, Николай Стоилов – крал Хайнрих Птицелов.

Особено интересна в историята на Софийската опера е 1939 г., когато има три премиери на опери на Рихард Вагнер – на 15.01 е възстановена постановката на „Лоенгрин“, на 24.05 е била премиерата на „Танхойзер“, а на 24.11 е имало премиера на „Летящият холандец“.

Фестивалът продължава с тетралогията „Пръстенът на нибелунга“.