Разбира се в интернет има и много записи, от които всеки може да направи своите изводи. Това отново не е меродавно, защото едно е да слушаш, друго е да гледаш спектакъл. Безспорно е, че е била много красива. Начинът й на пеене, ако съдя по записите не е сред моите предпочитани, но с това не искам да отрека безспорните й успехи навсякъде по света. Както и несломимия й дух, борбеност и умение да контактува. Не зная дали може някой да си представи какво означава в четиридесетте години на миналия век да попаднеш във Виена, без да знаеш език, с минимални средства, но с огромен талант и желание да бъдеш на сцената. В това интервю журналистът я пита за името й. „Значи, Люба означава любов, а Велич означава голяма“, а тя отговаря „Измислиха го в Грац, защото там никой не можеше да произнесе Величкова.“
Началото

Родена е през 1913 г. Първите си опити на сцената прави в Шумен, в началото на миналия век – град с огромни музикални традиции и активен музикален живот. Там я чува Георги Златев-Черкин и я съветва да замине за София, за да учи оперно пеене. Дори се заема и когато тя все пак пристига в столицата през 1932 г. й преподава уроци по пеене. Явява се в операта и веднага е приета в хора с опции за малки роли. Във въпросния разговор за австрийската телевизия певицата разказва:

„Аз съм родена в с. Борисово, това е малко селце на Черно море с прекрасен въздух. И може би оттам съм получила гласа си. Никой в семейството ми не пееше. А после винаги съм искала да ходя на театър, на опера. Видях в един вестник снимка на една певица от Софийската опера с нож, тя се беше пробола и си казах, че това е страхотно, аз също трябва да го направя, трябва да пея опера. Но нямах никаква представа за операта … След това отидох в гимназията в Шумен, а после отидох в София и без да се бавя потърсих директора. Беше доста нахално. Отидох при портиера. Беше краят на август и си помислих, че започват през септември, и че сега трябва да ме наемат. Попитах къде е директорът, а човекът обясни, че е лятна ваканция и директорът не е тук. Аз казах, че искам да пея и тогава зад гърба си чух: „Аз съм директорът, какво искате?“ Обясних, че искам да ме прослуша. Той веднага намери пианист и ме наеха за малки роли и в хора, и така започна всичко.“

През 1936 г. дебютира в София в малка роля в „Луиза“.
Пее и в хора на храм-паметника „Св. Александър Невски“. По това време диригент на хора е Апостол Николаев-Струмски, който намира гласа й „наистина за ангелски“ и й поверява сола.

„Изучавах теология и философия в София в продължение на два семестъра, докато бях ангажирана в Държавната опера и по същото време бях солистка в хора на „Александър Невски“, който беше много известен, така че гласът ми е звучал в храма. Ако я познавате, той е много голям, и гласът ми звучеше прекрасно, а там долу седяха цар Борис с жена си. Аз бях на горния етаж и пеех. Беше такава омагьосваща атмосфера и много, много колеги ми казваха: Знаеш ли, ти ще имаш голяма кариера? И така стана, но сигурно съм работила много“.
Първи роли

Следващият период в живота на Велич е обучението й във Виена. Сам Черкин е завършил там и решава да изпрати някои свои възпитаници там, за да продължат образованието си във Виенската консерватория. Неговият професор е Тео Лилхамер, който поема талантливите ученици на Черкин. Уроците са безплатни, а професорът дава на Люба по пет шилинга седмично за храна. Вместо шест години тя остава в консерватория две и получава диплома. По това време записва в радиото песни от Черкин и Добри Христов. Получава предложение и от Виенската опера и от Грац, но професорът я съветва да отиде в Грац.

На 20.09.1937 е дебютът й като Неда от „Палячи“.

„За първи път имах пари, купих си рокля и куче“ – смее се Люба, а в студиото до нея стои едно кученце. В забавния разговор водещият я пита „Нали кучето не е родено с червена коса?“ „Не, не, фризьорът ми каза, че майката е червенокоса, дъщерята също трябва да е червенокоса. На две години е, тийнейджърка е, това е моята Буболина. Хората непрекъснато я заглеждат по улицата …“

За три години в Грац тя създава трийсет роли в 29 опери – Мими и Мюзета от „Бохеми“, Манон, Дездемона от „Отело“, Розалинда от „Прилепът“ и др. Толкова е атрактивна, освободена и великолепна на сцената, че става любимка на публиката.

Начало на бляскава кариера

Името й бързо се разчува и след 1940 започва да гастролира в различни театри в Австрия и Германия. Дори е поканена спешно във Виена за премиерата на операта „Ариадна на Наксос“. В същата опера, но в Берлинска постановка я чува самият Рихард Щраус и иска тя да представи неговата Саломе в новата продукция на операта във Виенската фолкс опера, за да се отбележи неговата 80 годишнина. Това се случва през 1944 г. Щраус работи усилено с певицата, за да я подготви.

„Той идваше всеки ден в продължение на шест седмици от 9 до 13 часа и ми показваше всичко – и езика, и музиката. Дълго обсъждахме. Беше невероятно, имам и прекрасни негови снимки и прекрасни писма“ – разказва Велич.

След края на войната Люба Велич остава в Австрия и получава гражданство. Тя е част от групата на мениджъра Франц Салмхофер, който през 1947 получава покана от Ковънт Гардън. Велич вече е пяла тям под диригентството на Джон Барбироли в 9 симфония на Бетовен и в Реквием на Верди. В кралската опера Люба Велич предизвиква сензация с изпълненията си на Донна Анна и Саломе. Участва и в две излъчвания на операта „Електра“ от там, на които присъства самият Щраус, а диригент е сър Томас Бийчъм. Директорът на операта Дейвид Уебстър осигурява ангажименти за певица между 1948 и 1953, като тя пее в „Аида“, „Бохеми“, „Саломе“, „Тоска“, „Дама Пика“. След нейната Мюзета, един критик казва, че операта трябва да се казва Мюзета. Но в Лондон по това време всички опери се изпълняват на английски, така че това прави и тя. Велич се шегува, че почти всяка роля, тя е изпълнявала най-малко на три езика – немски, италиански, английски.

Метрополитън опера

През 1949 г. Люба Велич дебютира на сцената на Метрополитън опера като Саломе.

„Пристигам на летището в Ню Йорк, пълна лудница е, аз нямам нито един долар, нямам и пени, нищо. И си легнах в леглото с палтото и си правих  гаргара само с коняк. В понеделник в 9 часа Едуард Джонсън ми се обажда: „Мадам, готова ли сте за репетиция?“ Пристигам в 10 часа, като взех пари назаем от рецепцията. И няма никой.  Стоя в центъра на сцената като войник, дисциплинирана както винаги. И изведнъж, след 20 минути, се приближава един мъж и казва: Извинете вие какво правите тук? Аз казвам: „Извинете, кога е репетицията?“ „ В 10 часа“ отговаря той. „Но сега е 10.30“ и много се ядосах, а той реши, че съм опасна“, смее се на този спомен Велич.
Кенет Морган за „Саломе“ с Велич:

„Това наистина беше един от най-славните дни в историята на Метрополитън опера, тъй като представлението беше посрещнато с петнадесетминутни овации, което беше почти безпрецедентно в историята на компанията. Подобни аплодисменти не са чувани в Мет за едно поколение, а за въздействието на тази продукция се говори години наред след това“.

След края на кариерата си, Люба Велич се завръща в МЕТ за спектакли на „Дъщерята на полка“ и изпълнява ролята на Херцогинята.

Когато изучавахте ролите, едновременно с това изучавахте ли и интерпретацията или само музикално?
Не, започвах със забавното, една фраза, музикална фраза, музикален тон, които ми даваха нещо от образа на героя, който трябваше да бъде изграден … Създавах много от образите сама. Много малко режисьори се занимаваха с мен. Казваха, „ами тя и без това е страхотна, просто така й е писано, прави всичко както трябва“. Но аз вероятно наистина имах тази дарба и имах някаква представа за ролята, която изучавах. Нощем седях с часове и си мислех: как можеш да направиш това? Какъв е този мотив, как ще се обърнеш? А на следващия ден го правех и се получаваше.“

Между 1953 и 1976 Люба Велич се снима и в над двайсет филма.

Дискография

Кариерата на певица приключва твърде рано и затова не са запазени много записи на цели опери с нейно участие. Единственият студиен запис е „Прилепът“ от декември 1950 г. Пълният запис на „Саломе“ пропада заради липса на средства. Но все пак има два документални записа от 1949 и от 1952 г. Последната сцена на Саломе е записвана и студийно и документално, като най-разпространен е студийният запис от 1949 г. с диригент Фриц Райнер. Има и от 1944 г. от Виена с диригент Ловро фон Матачич.

От 1947 е цялостният запис на „Електра“ за Би Би Си, „Бал с маски“ от Глайндбърн от 1949, „Аида“ от МЕТ от 1949, „Дон Жуан“ от Залцбург от 1950 с диригент Вилхелм Фуртвенглер, с Шварцкопф като Донна Елвира, Ирмгард Зеефрид като Церлина, Тито Гоби – Дон Жуан и Люба Велич като Донна Анна. Два са записите на „Кавалерът на розата“ единият с диригент Херберт фон Караян, другият от 1957 с диригент Артур Родзински.

През 1946 продуцентът Валтер Леге, който търси таланти във Виена подписва договор с Люба Велич за EMI. Така са регистрирани Татяна, Аида, Тоска, Мюзета, Агата и др. Соркестъра на БЕТ тя записва сцени от „Дон Жуан“ през 1949, както и арии от „Прилепът“, „Цигански барон“, „Тоска“ от 1950. Същата година с Рудолф Моралт и оркестъра на Виенската държавна опера са осъществени записи на арии от Лехар, Чайковски, Верди и Мишльокер.

Има издаден СД с песни с пианиста Пол Улановски, записани в Ню Йорк от Рихард Щраус, Шуберт, Шуман, Брамс, Даргомижски и Малер.

Люба Велич Ljuba Welitsch (10.07.1913 – 1.09.1996)1 оперна певица, сопран