Двамата с Джелмети се познават отдавна. Заедно работят със студенти в Академия Киджана в Сиена, концертират по цял свят. Отново заедно са представили Концерта на Брух през лятото на миналата година в Монте Карло, в лятната концертна серия, а през февруари тази година са гостували в Япония и в Сидни. Говорят един за друг с огромно уважение, а в отношенията им личи безкрайно доверие и приятелство. „По възможност свирим често заедно, казва Борис Белкин. – Май още не съм му омръзнал. Той е забележителен диригент. Днес останаха малко такива музиканти. Той дирижира и опера, и симфонични концерти. Харизматична личност“.
На срещата с журналисти те са усмихнати и отзивчиви. Белкин е пътувал цял ден, но слиза официално облечен, поздравява всички. Казва, че спи по четири часа на ден и това му е достатъчно. При появата на Джелмети двамата си разменят дружески шеги.

„За първи път съм в България. Не зная как се случи така, но чак сега идвам в София. Но аз не съм свирил и в Прибалтийските републики, дори когато бяхме в една държава. Иначе съм обиколил света“, казва Борис Белкин.

И на тези години, той продължава да прави много неща за първи път. Едва преди година научава Шотландската фантазия на Макс Брух. Свирил я е в Москва, Санкт Петербург, Холандия, Италия. „Според мен е шедьовър.“

Борис Белкин обича да се шегува със себе си и често омаловажава постиженията си. Няма любими концерти. „Всичко, което свиря, ми е любимо, а това което не е, не го свиря.“ Рядко изпълнява съвременни творби. „Все още не съм изпълнил всичко, което е написано от гениалните композитори от миналото.“

Спомня си за някои знакови срещи в своя живот, като тази през 1975 г. с Ленард Бърнстейн и Концерта за цигулка на Чайковски. „Това беше първият ми концерт на Запад. Исак Щерн ми даде цигулката си няколко дни преди концерта. И така стана, че свиря на нея до ден днешен. Чрез една фондация го уговорих да ми я продаде. Тя сама свири.“ Цигулката е от 1754 г., произведена от Джовани Батиста Гуаданини. Поръчал е цигулка и на един съвременен лютиер в Болоня – Роберто Регаци, която е дал на свой студент. Смята да му поръча друга. „Много са добри инструментите му. Той според мен е най-добрият майстор днес. В момента е златният му период.“

Борис Белкин се смята за щастлив човек, защото по пътя си е срещнал големи музиканти като Исак Щерн, Ленард Бърнстейн, Лорин Маазел, Зубин Мета, Йехуди Менухин. „За последен път свирихме с Владимир Ашкенази през ноември 2019 в Барселона. А след няколко седмици се обади и каза, че приключва с кариерата, защото е записал всичко, издирижирал е всичко. Уморен е. Тръгва си като крал. Той е един от най-легендарните музиканти на нашето време“.

Друга знакова личност, с която се е срещал, е Яша Хайфец. Изпълнил пред него Концерта на Брамс. Спомня си и за големите имена в руската цигулкова школа – Давид Ойстрах, Леонид Коган, забележителния Михаил Вайнман. „Мисля, че не съм се родил в правилното време. Трябваше по-рано да се родя, когато са живели Йожен Изаи, Фриц Крайслер, Миша Елман. Но все пак засякох някои от великите.“

Първият концерт на Борис Белкин е на 9 години, под диригентството на Кирил Кондрашин. Изпълнява Концерта на Менделсон и е обявен за дете чудо. „Не, никога не съм бил дете чудо. Написаното в биографията ми не е съвсем точно. Дори си падах малко хулиган. След този концерт захвърлих за дълго цигулката, свирих на пиано… Бях нормално дете. А да свириш на роял беше по-лесно.“ Към цигулката се връща на шестнайсет години. „Много обичам Артюр Грюмио, особено когато свири сам на пианото, а след това наслагва партията на цигулката. Уникално е! А той свири невероятно на пиано. Обожавам Юлия Фишер – абсолютен талант! Смятам, че е необходимо да можеш прилично да свириш на пиано, за да не си вторачен през цялото време в четирите струни.“ Спомня си и за Стойка Миланова, която е слушал на конкурс. „Тя свиреше много хубаво. Беше малко по-голяма от мен.“ Самият той ненавижда конкурсите. „Седят единадесет убийци в залата (смее се). Смятам, че времето на конкурсите отмина. По-рано в журито бяха забележителни музиканти. А днес се организират семейни конкурси.“

Казва също, че е учил по времето, когато е бил ренесансът на цигулковата катедра в Московската консерватория. Днес много от преподавателите са в чужбина. В своя клас има четирима студенти от Московската консерватория. Борис Белкин преподава в Академията в Маастрихт в Нидерландия и в Академия Киджана в Сиена. „При мен учат много студенти от цял свят, които излизат професионалисти, но малко от тях правят забележителна кариера. Сложно е с кариерата, а и аз не съм човекът, който може да им даде съвет. Аз свирих на няколко прослушвания и диригентите веднага започнаха да ме търсят.“
Какво е правил през месеците на изолация? „Повишавах майсторството си. Такъв благодат! Рядко се случва подобна пауза в живота. Шегувам се, разбира се, но си признавам, че не съм сред шампионите по брой концерти.“

Смятате ли, че бъдещето е в онлайн концертите?

Б. Белкин: Това е ужасно! Това е катастрофа! Работата е там, че днес деветдесет и пет процента от солистите свирят еднакво, по шаблон. Днес големите мениджърски агенции са завзели териториите и хората, които се занимават с артистите, нямат никакво отношение към музиката. Те натискат копчето: „А, ето този е готов, този не е, този е свободен. А за музика никой не говори. Затова всички свирят професионално. Честно изсвирват всички ноти срещу хонорара си. А това, което се нарича изкуство, липсва. Има мениджърски екипи, които решават кой артист да разработват, кого да скрият в сянка. Затова смятам, че ако много от големите мениджъри банкрутират сега, аз ще ръкопляскам. Днес се работи на конвейер. Как е възможно да изсвирите десет концерта на турне? Това е заблуда за публиката. Как свири артист, пътувайки от град на град? Физически и психически е невъзможно. Ако концертите са два, три, това е съвсем друго нещо. Самият аз поемам ангажимент за не повече от петдесет концерта в година.

Слушате ли записите си?

Б. Белкин: Ненавиждам. Това е ужасно!

Но защо тогава ги правите?

Б. Белкин: За децата.