След средата на 19 век Полин Виардо грабва сърцата и на руските творци, като връзката й с Иван Тургунев е до края на живота му. Той я обожава, а и тя не е безразлична към него. Той я следва във всичките й концерти в Русия и в Европа, като накрая остава да живее постоянно с нея и съпруга й Луи Виардо. Слухове се носят, че едно от децата на Полин е от Тургенев. Странно нещо е съдбата – в една и съща година през няколко месеца първо умира съпругът й, а след това и Тургенев. От изпълненията й се възхищават е Фьодор Достоевски, Пьотр Илич Чайковски, Джордж Байрон, Чарлз Дикенс.

Освен главозамайваща кариера и всеобщо уважение както във Франция, така и в Англия и Германия, Полин Виардо е казано с днешни думи един от големите инфлуенсъри. Тя е вдъхновител, интерпретатор, пропагандатор и меценат, част от най-изисканото европейско интелектуално общество. Салонът на Полин и Луи Виардо в Париж събира артистичният елит на Европа. Освен споменатите творци от близкия приятелски кръг, чести гости са Цезар Франк, Жюл Масне, Хайнрих Хайне, Фредерик Шопен, Камий Коро, Клара Шуман.

Сред многото таланти на певицата е и страстта да композира, както сценични творби, така и инструментални и вокална камерна музика.

У нас оперната певица Ина Кънчева, пианистът Людмил Ангелов и режисьорът Марий Росен възродиха интереса към нея със серия от концерт-спектакли, филм и диск, издаден от английска компания на нейни творби обединени с общото заглавие „Полин Виардо – духът на една дива“. Известно време те издирват на различни места забравени пиеси на тази великолепна певица, а оказва се и добър композитор – Полин Виардо. Откриват нейни песни писани по стихове на големи руски поети. Добавят сърдечната кореспонденция между Виардо и Иван Тургенев. Попадат на текстове на Полин по музика на Фредерик Шопен и създават този невероятен проект като част от фестивала „Пиано екстраваганца“. В годините на доразвиване на идеите дори се създава общество със същото име „Духът на Дивата“.

„Свърза ни маестро Михаил Ангелов. Обмисляхме много идеи и стигнахме до Полин Виардо – значима фигура в музикалното развитие в исторически план. За мен като певица нейната фигура е много провокативна“, казва Ина Кънчева. Започват с дванайсетте мазурки на Виардо и Шопен, аранжирани от нея с неговата подкрепа. Допълват и нейни творби вдъхновени от контакта й с руските поети. Откриват пиеси, които никога не са записвани с помощта на частни колекционери и в библиотека в Санкт Петербург, както и на изследователски екип, който работи в музикалното училище и в академията в Хамбург. „В процеса на издирване попаднахме и на много други, които са абсолютно непознати, останали само като фактологичен материал. Тя е била много продуктивна. Доволни сме, че дискът е реалност, че получава ласкави отзиви. Това доказва, че сме на прав път и не сме сбъркали с този избор. Музиката е прекрасна“ допълва Людмил Ангелов. Първото представяне на диска, през 2015 г. е във Варшава, в Кралския дворец, като двамата успяват да изненадат полската публика с някои от своите открития. „Тя е била влиятелна личност, като се има предвид, че е жена от средата на 19 век. Жорж Санд, Клара Шуман, Фани Менделсон, колко още можем да назовем, които са започнали да пробиват мъжката стена владеела целия културен живот. Освен като невероятна изпълнителка, интересно е и всичко друга, което е правила и е поставила на нивото на всички тези мъжки фигури около нея, които не само са я допуснали, но и са я смятали равна с тях“, разказва Людмил Ангелов. Двамата откриват и публикуват за първи път и скици, които Полин Виардо е направила на Шопен и на сина на Жорж Санд. „Това се случи благодарение на Шопеновия институт във Варшава, които разрешиха тяхното публикуване – казва Ина, а Людмил се вмъква – „Освен всичко друго, тя е била и талантлив художник. Имах късмета, докато бях жури на предварителния кръг на Шопеновия конкурс да посетя музея на Шопен. Там в едно подземия се пазят оригинални манускрипти и някои нови неща, закупени от тях. Така съвсем случайно уредникът извади тези карикатури. Аз бях стъписан, защото ние току-що бяхме записали диска. Веднага поисках разрешение да ги публикуваме в буклета. Човекът беше много отзивчив, а и те станаха партньори в проекта.“

Баща й е знаменитият тенор Мануел Гарсия. За него Росини създава ролята на граф Алмавива от „Севилсикят бръснар“. Майка й Хоакина е оперна певица. По-малката й сестра е превърналата се в легенда Мария Малибран. Брат й е също забележителен оперен певец, а по-късно и преподавател Мануел Грасия, младши – баритон. Полин живее в Париж, Лондон, Ню Йорк, Мексико. Тя владее испански – семейният език, френският е родният й език, освен това английски и италиански. Учи пиано първо с баща си, по-късно с Ференц лист, в когото се влюбва като дете. Нейни преподаватели по хармония, композиция и контрапункт е Антон рейха, преподавал на Лист и Берлиоз. Уроците по пеене са при майка й. За Полин сбъдната мечта би било, ако стане пианистка.

За нея:

Чарлз Дикенс: „Най-невероятно изпълнение, пълно с възвишена актьорска игра.“

Ектор Берлиоз: „Един от най-великите художници в миналото и в настоящето в историята на музиката.“

Алфред дьо Мюсе: обожава гласа й и смята, че е „с вкус на горски плодове.“

Пьотр Илич Чайковски: „Една от най-видните фигури на френския музикален свят. Тя е толкова прекрасна и интересна жена, че съм изцяло запленен от нея, независимо от нейните седемдесет години.“

Творчество:

Опери:

„Твърде много жени“ – по либрето на Иван Тургенев (1967)

„Човекът“ – по либрето на Тургенев (1868)

„Последният магьосник“ – по либрето на Тургенев (1869)

„Графът на феите“ – по собствено либрето (1879)

„Папаляшка“ – по собствено либрето (1904)

Хорали

„Бохемски хор“ (Choeur bohémien)

„Хор на елфите“ (Choeur des elfes)

„Хор на предачките“ (Choeur de fileuses)

„Младата република“ (La Jeune République)

Инструментална музика

2 балетни мелодии за пиано (1885)

Циганско дефиле за пиано на четири ръце (1885)

Интродукция и полонеза за пиано за 4 ръце (1874)

Военен марш за 2 флейти и пиколо, 2 обоя, Marche militaire for 2 flutes and piccolo, 2 oboes, 2 brass choirs (1868)

Мазурка за пиано (1868)

6 пиеси за цигулка и пиано (1868)

Втори руски албум за пиано (1874)

Сонатина за цигулка и пиано (1874)

Арменска сюита за пиано за 4 ръце

За глас и пиано

100 песни във френски и испански стил по текстове на известни поети.

“Сънят на Исус“ за глас и пиано (1890)

Полин Микеле Фердинанд Гарсия Pauline Viardot (18.07.1821- 18.05.1910), оперна певица