Джовани Мартинели, звездата на Метрополитън опера
През есента на 1913 тенорът пътува за Ню Йорк. Но преди това ще осъществи първото представяне на „Тоска“ във Филаделфия. И на 20 ноември същата година вече е в Метрополитън за „Бохеми“. Обявен е за наследник на Енрико Карузо. Двамата се срещат и дори Карузо подарява един от костюмите си от „Палячи“ на младия си колега. Костюмът никога не е обличан, а Джовани казва: „Не бих могъл да го оскверня, като го нося“. На първата американска сцена той ще остане трийсет и два сезона, ще направи трийсет и шест роли, а спектаклите са 926.
Роден е в Монтаняна, Италия. Заради чудесния му сопранов глас негова леля го води в църковния хор. Свещеникът, който включил момчето да изпълнява солата му плащал по една лира за всяко соло. За да се издържа работи като ковач – бере грозде, подковава коне, и поправя колелата на каретите. Дори проектира и изработва мебелите в дома си. По време на военната си служба е кларинетист в оркестъра. Но продължил да пее и командващият офицер решава да му помогне. Младежът е освободен от полеви занятия и е изпратен в кухнята. След това същият капитан отвежда момчето в Милано на прослушване. Явява се с арията на Фауст „Dai campi dai prati“ от „Мефистофел“. Отпусната му е стипендия, но нещата не тръгват добре. Появяват се проблеми и едва след намесата на Джузепе Мандолини и младия Тулио Серафин проблемите са разрешени. Всеки ден той има уроци със своя преподавател и след шест месеца е готов. През 1908 г. е дебютът му в „Аида“ като Вестителя и то в родния му град. На 3 декември 1910 е първата му голяма изява – пее в „Стабат Матер“ от Росини. На 29 декември същата година е и дебютът му като Ернани. В ложата е Мандолини, който непрекъснато упреква своя ученик, но блестящите височини и и солидният глас изправят публиката на крака. Успехът е гарантиран. Веднага е ангажиран в Анкона и Геноа, а в Торино за „Бал с маски“. Предлагат му прослушване за „Рикорди“. Явява се с ариите на Енцо, Радамес и Каварадоси. Когато светлините са запалени пред него се изправят Джулио Рикорди, Артуро Тосканини и Джакомо Пучини. Тримата веднага предлагат на младежа да изпълни Дик Джонсън в европейската премиера на „Момичето от Златния Запад“ от Пучини в Рим. Операта вече е представена в Ню Йорк с Енрико Карузо. Започва усилена работа, но певецът среща затруднения при преодоляване на трудните нови хармонии. Дори се стига до предложение да се откаже, но все пак Маестро Тосканини решава да продължи работата с Мартинели и така той успява да се подготви. Щастлив ще сподели: „Маестрото дори ми позволи бис на „Ch’ella mi creda“. Веднага получава покани за Монте Карло, Брюксел и Будапеща. На спектакъла присъства и Клеофонте Кампанини, директор на Ковънт Гардън в Лондон. Така през пролетта на 1912 г. в Лондон е дебютът в „Тоска“. За пет сезона той има 90 представления – „Аида“, „Момичето от Златния Запад“, „Украшенията на Мадоната“, „Манон Леско“, „Тоска“ „Мадам Дюбари“, „Мадам Бътерфлай“, „Палячи“, „Бал с маски“, „Бохеми“, „Франческа да Римини“, „Фауст“, „Кармен“, „Турандот“ и „Отело“.
Пучини налага Джовани Мартинели и за премиерата на „Момичето от Запад“ в Миланската Скала, въпреки нежеланието на ръководството.
През есента на 1913 тенорът пътува за Ню Йорк. Но преди това ще осъществи първото представяне на „Тоска“ във Филаделфия. И на 20 ноември същата година вече е в Метрополитън за „Бохеми“. Обявен е за наследник на Енрико Карузо. Двамата се срещат и дори Карузо подарява един от костюмите си от „Палячи“ на младия си колега. Костюмът никога не е обличан, а Джовани казва: „Не бих могъл да го оскверня, като го нося“. На първата американска сцена той ще остане трийсет и два сезона, ще направи трийсет и шест роли, а спектаклите са 926.
През 1916 г. заминава за Буенос Айрес, където пее в „Бохеми“, „Аида“, „Фауст“, „Тоска“, „Бал с маски“, „Трубадур“ и „Хугеноти“. Последната опера му поднася и още една незабравима среща – с Камий Сен-Санс, който след спектакъла го открива в гримьорната и коригира някои моменти, така както ги е поискал самият Джакомо Майербер.
Пак през тази 1916 и отново в Ню Йорк се запознава с Ариго Бойто, към когото се обръща за помощ относно партията на Отело (Бойто е автор на либретото на Вердиевата опера). Запленен от гласа на певеца Бойто го кани за премиерата на операта, която завършва – „Нерон“ в Миланската Скала. Заради войната и смъртта на композитора тази премиера се осъществява едва през 1924 г., но без Мартинели, заради враждата между Тосканини и Гаци-Касаца, директор на МЕТ. Изпълнявайки молбата на Бойто Тосканини кани Мартинели, но той отклонява поканата. Гати-Касаца му казва, че ако отиде в Милано, никога повече няма да стъпи на сцената на МЕТ. Същото се случва и с Калаф. През 1921 Мартинели се среща с Пучини и след като изпява пред него „Nessun dorma“ е определен за премиерата. Тя е отложена заради смъртта на композитора и когато Тосканини отново отправя покана, директорът на МЕТ казва: „Не те спирам, но ако отидеш не се връщай.“ Така, когато идва ред „Турандот“ да бъде представена в Ню Йорк Мартинели отказва. Изпълнява я едва през 1937 г. в Лондон.
С още една оперна легенда е свързан Джовани през живота си – композитора Умберто Джордано. Певецът казва, че се е запознал с него през 1915 за световната премиера на „Мадам Сан-Жен“, след това през 1922 заради „Федора“, и на края за „Андре Шение“. През 1921 г. е решено да се постави „Шение“ в МЕТ заради Карузо, но неговата смърт налага ролята да поемат Бениамино Джили и Джовани Мартинели. Впечатлен от красотата на гласа на Джили, Джовани споделя притесненията си с композитора, който го окуражава и казва че „Джили има най-красивият лиричен глас днес, но ти имаш великолепен героичен тембър. Шение може да бъде мечтателен поет, но може да бъде и героична фигура.“
През 1939 г. в Чикаго изпълнява партията на Тристан в „Тристан и Изолда“ заедно с Кирстен Флагщад. Последното му представление в Метрополитън е в „Норма“ през 1945 г.
Канят го в Чикаго, Бостън, Сан Франциско. Гастролира и в Буенос Айрес, пее в Париж и Лондон, много рядко в Италия. През 1937 г. е поканен да пее на коронацията на крал Джордж VI в Лондон.
Приключва с активната си кариера през 1950 г. След това участва в концерти и дори в едно концертно изпълнение на „Турандот“ като Императора през 1967 г. в Сиатъл.
След пенсионирането започва да преподава.
Репертоар:
Амилкаре Понкиели – Енцо в „Джоконда“;
Антонио Карлос Гомес – „Гойескас“;
Винченцо Белини – Полион в „Норма“;
Гаетано Доницети – Артур в „Лучия ди Ламермур“;
Джакомо Майербер – Васко да Гама в „Африканката“; „Пророкът“;
Джакомо Пучини – Дик Джонсън в „Момичето от Златния Запад“, Каварадоси в „Тоска“, Рудолф в „Бохеми“, Калаф и Алтум в „Турандот“;
Джоакино Росини – Арнолдо във „Вилхелм Тел“;
Джузепе Верди – Ернани, Отело, Вестител и Радамес в „Аида“, Манрико в „Трубадур“, Дон Алваро в „Силата на съдбата“; „Симон Боканегра“; Дон Карлос;
Жорж Бизе – Дон Хозе в „Кармен“;
Камий Сен-Санс – Самсон в „Самсон и Далила“;
Карл Мария фон Вебер – Оберон;
Рикардо Дзандонай – „Франческа да Римини“;
Рихард Вагнер – Тристан в „Тристан и Изолда“;
Руджеро Леонкавал – Канио в „Палячи“, „Заза“;
Умберто Джордано – Лорис във „Федора“, Андре Шение, Льофебр в „Мадам Сан-Жен“;
Фроментал Алеви – Елеазар в „Еврейката“;
Шарл Гуно – Фауст;
На снимката Дик Джонсън 1911, Ернани 1921, Тристан 1939
Джовани Мартинели Giovanni Martinelli (22.10.1885 – 2.02.1969), оперен певец, тенор