„Зад нас остава само следата на стъпките, с които сме минали през нашето време. Едни ще бъдат изличени от вятъра на годините. Други ще останат да блестят и по тях ще тръгнат новите поколения.“
Знае ли някой каква следа ще остави след себе си?“
Написа на 24 октомври 1986 г. Константин Илиев
На 9 октомври Софийската опера остави мъничка следа и отдаде почит към една от най-забележителните фигури в музикалната ни история – композитора, диригента, преподавателя, музикалния критик, общественика. През целия си творчески път като диригент и ръководител на музикални институции в Русе, Варна, София, Константин Илиев осъществява много премиерни за България изпълнения на различни произведения от чужди и наши композитори.
Специален гост на вечерта беше проф. Венцеслав Николов, който въведе публиката по-цялостно в света на Константин Илиев със своите детски и по-зрели спомени. Частите на своя текст той беше нарекъл със заглавия на произведения на Константин Илиев – „Фрагменти“, „Темпи Кончертати“ и „Коментари“. С богат видеоматериал зрителите се запознаха с някои периоди и срещи на Константин Илиев на фона на запис на валс от Фантастична симфония на Ектор Берлиоз изпълнен от Софийската филхармония с диригент Константин Илиев.
След това квартет в състав Анастасия Детистова-Абаджиева – цигулка, Иван Стайков – цигулка, Пепа Дженева – виола, Христо Иванов – виолончело изпълни Квартет №1 и първа картина на операта „Боянският майстор“. Участваха солисти, оркестър и хор на Софийската опера, диригент Жорж Димитров, диригент на хора Виолета Димитрова. Ролите изпълните: Илия ЕМИЛ ПАВЛОВ, Китан ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ, Севастократор Калоян СТЕФАН ВЛАДИМИРОВ, Десислава ЦВЕТА САРАМБЕЛИЕВА, Станой НИКОЛАЙ ПЕТРОВ, Лѝпа АНАСТАСИЯ ПОПОВА, Ангел ХРИСИМИР ДАМЯНОВ, Славота АНГЕЛ ХРИСТОВ, Първи купец НИКОЛАЙ ПАВЛОВ, Втори купец АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ, Овчарчето ЙОАНА КУЛЕВА, Стражари СТЕФАН САХАТЧИЕВ, ЛАЗАР ВЪЛНЕЕВ.
Николай Петров прочете откъси от автобиографичната книга „Слово и Дело“ свързани с двете изпълнени творби:
Квартет №1
През 1946 със стипендия от Дирекцията на културата Константин Илиев заминава да учи в Прага. Записан е в класа по композиция на Ярослав Ржидки, посещава курсовете на Алоис Хаба, на Емил Хлобил и Павел Боржковец. Следва и дирижиране при Вацлав Талих. Всяка вечер ходи на концерти. Там чува най-нови композиции. Създава контакти и приятелства, например с диригентите Рафаел Кубелик, Карел Анчерл, Вацлав Нойман.
„Годината прекарана в Прага, нямаше пропуснат ден. Пишех по пет, шест часа дневно, всяка вечер ходех на концерти и учех чешки език. Дните в Прага изтекоха бързо, дипломирах се и през октомври 1947 г. се върнах в София. Моите приятели ме чакаха с интерес да се прибера и да им разправя какво съм чул и видял, но от всички истински интерес прояви Лазар Николов. Той искаше подробни обяснения и за битонализма, додекафонията и за чевърттоновата система на Хаба. Към нея не показа симпатия, но лекциите ми за Онегер и Шьонберг трябваше да повтарям много пъти, да пиша и обяснявам модела и обръщенията му.
След завръщането си веднага започнах да пиша нови творби, като опитвах различни техники. Вече не си спомням реда им, но първият ми струнен квартет като беше обогатен с политонални акордови построения и предизвика нова вълна от интерес и явни или приглушени похвали. Струва ми се, че този първи квартет отприщи и индивидуалността на Лазар и той се гмурна смело в атонализма, като започна да пише Концерт за струнен оркестър. Струнния квартет написах по желание на Владимир Аврамов, който беше шеф на най-добрия струнен квартет у нас, носещ неговото име. Партитурата и материалът стояха дълги години при професора и те се престрашиха да го изсвирят 5, 6 години след това. Членовете на квартета, с които се познавах отлично и имаха добро приятелско отношение към мен, ме убеждаваха, че музиката е много модерна, публиката няма да я хареса и че пасажите били трудни за изсвирване. „Напиши нещо като твоето Концертино за флейта“ – казваше Аврамов. Аз с младежка високомерност ги гледах съжалително.
След като го научиха и изпълниха в София, творбата ми беше включена в репертоара им и я изпълняваха няколко пъти в чужбина.
„Боянският майстор“
„Работата по „Боянският майстор“ протече през 1961 и началото на 1962 г. Не изчаках завършването на либретото и я пишех почти паралелно със създаването му, след като Хаджимишев ми даваше една завършена картина. Разбира се бяхме определили с най-големи подробности драматургичния план, така че аз знаех какво щях да очаквам. Пак той – Хаджимишев, който беше вече режисьор в Софийската опера, успя да склони тогавашния директор Димитър Петков … да я постави. Режисьор щеше да бъде Хаджимишев и аз помолих Васил Казанджиев, който тогава беше диригент в операта, да поеме музикалното ръководство. Мишо и жена му Ани Хаджимишева направиха хубава постановка, а Казанджиев постигна една от най-хубавите изяви на Софийската опера. Публиката прие с бурни одобрения, рядко слушани в оперната зала, творбата ми.
Успех има не само премиерата, но и следващите четири-пет представления, които минаваха винаги при пълен салон – нещо много рядко за постановки на българско оперно произведение. Имам предвид творби на други колеги, които на третата вечер едва събираха сто-сто и петдесет слушатели и организаторите на операта трябваше да полагат големи усилия за това. Трябваше да бъда щастлив автор и аз бях наистина щастлив. След петото представление Димитър Петков свали операта от репертоара, защото… нямала публика.
За пръв път критиката посрещна операта ми добре… Веднага след премиерата музикантите взеха да говорят, че съм написал автобиографична опера, в която било много ясно кои личности визирам под различните действащи лица. Други, вдигайки вежди, казваха многозначително: „Ръка Илиева писа!“. Въобще операта възбуди много коментари, най-вече защото беше крачка назад по отношение на техниката, която използвах. Даже и опонентите ми ме потупваха боязливо по гърба: „Ако отстъпиш още малко, ще те признаем без всякакви задръжки.“
„Боянският майстор“ посветих на Любомир Пипков. Възхищението ми към музиката и уважението към човека, благодарността, която му дължах за оказаната помощ, изразих с монографията, която написах за него, и с „Боянският майстор“.
Либрето е на Михаил Хаджимишев по повестта „Празник в Бояна“ от Стоян Загорчинов, както и нейната драматизация „Ръка Илиева“.