За нея са създадени няколко от най-обичаните опери като „Норма“, Сомнамбула“, „Анна Болейн“. Осъществила е световните премиера на над десет заглавия от Майербер, Меркаданте, Пачини.

Теофил Готие: „Един глас толкова женствен и в същото време толкова мъжествен! Ромео и Жулиета в едно и също гърло!“

Стендал: „Тя може да постигне перфектен резонанс на нота, толкова ниска, като долно Ла, и може да се издигне до C♯, или дори до леко изострено D; тя притежава рядката способност да може да пее като контраалт толкова лесно, колкото може да пее сопран… Гласът на мадам Паста: той не е изцяло излят от един и същ метал, както се казва в Италия (което ще рече, че притежава повече от един тембър); това фундаментално разнообразие от тонове, произведени от един глас, предоставя една от най-богатите палитри на музикално изразяване, които артистичността на една велика певица може да използва.“

Джудита Паста вдъхновява Жорж Cанд да напише романа си „Консуело“.

New Monthly Magazine: „Това е мецосопран, донякъде подобен на този на мадам Вестрис (Лучия Елизабет Вестрис – английска певица и менажер), но по-ясен, по-мощен и с по-голям диапазон. Обемът е две октави… Тя притежава, на първо място, рядкото достойнство на чиста интонация. Нито веднъж не сме я чули да не е точна.“

Учи солфеж и пеене с брата на майка си, който е виолончелист и с хормайстора на катедралата в Ломацо. През 1812 Джудита пее за първи път в църквата „Св. Чечилия“ в Комо. След това е отведена в Милано и нейни учители са Пиетро Раж, танцьорката Антониа Палерини, прочутия контраалт Джузепина Грасини и Джузепе Скапа, който преподава пеене в Миланската Скала. В операта на Скапа „Лопе де Вега“ е дебютът на момичето на 30.01.1816 г. в ролята на баронеса Изабела, заедно с Джузепе Паста – адвокат, но запален непрофесионален певец. Малко преди това двамата сключват брак и Джудита приема неговото име – Паста. Пак двамата са на сцената в операта „Графинята“ от Пиетро Раж. По-късно, отново през същата година по препоръка на Фердинанд Паер е поканена в Италианския театър в Париж, за да изпълни партията на Розина от неговата опера „Принцът на Таранто“. Там Паста ще се представи и като Донна Елвира от „Дон Жуан“ на Моцарт и като Жулиета в „Жулиета и Ромео“ на Дзингарели.

1817 е годината, в която певицата стъпва на Лондонска сцена. В кралския театър тя е Телемах в операта „Пенелопа“ на Доменико Чимароза. Както и във френската столица и тук никой не я забелязва, но тя изпълнява стриктно ангажимента си и участва в опери на Паер, Моцарт и Джакомо Ферари. Има ангажимент и в театър „Сан Бенедето“ във Венеция. Там е Аделаида в „Аделаида и Коминджо“ от Джовани Пачини. Ролите продължават да се трупат – Веспина в „Агнеса от Фиц-Хенри“ на Паре в Париж, Гонзалво в световните премиери на „Превземането на Гранада“ от Джузепе Николини във Венеция и в „Арминио или Германският герой“ от Стефано Павези.

През 1829 г. във Виена Паста изпълнява с огромен успех ролята на росиниевата Семирамида. Отзвукът е толкова силен, че скулпторите Маркези и Комоли създават два мраморни бюста, пресъздаващи Паста като Семиремида. Този на Комоли днес е в музея на Скалата, а този на Маркези, представен през 1829 на изложбата в Брера в Милано вдъхновява поета и либретист Феличе Романи, който написва стихотворение „На бюста на Джудита Паста“.

През 1830 Доницети създава за нея „Анна Болейн“, а той по време на композирането живее в Блевио със семейството й и двамата заедно създават творбата. Премиерата е в театър „Каркано“ в Милано.

На следващата 1831 тя е първата Амина от „Сомнамбула“ на Белини, отново в Милано.

В Миланската Скала през 1832 е световната премиера на операта „Уго, граф на Париж“ на Доницети, в която Паста е Бианка .

1833 Белини създава за нея „Беатриче ди Тенда“.

След 1835 се оттегля за известно време от сцената след няколко неудачни представления. Опитва да се върне със серия от концерти, турне в Санкт Петербург и Москва.

През 1827 г. Джудита Паста купува вилата принадлежала на Жозефина, първата съпруга на Наполеон на езерото Комо и това става домът, в който се стреми да прекарва колкото може повече време.

Последно стъпва на сцената през 1851 за концерт в Лондон. След това преподава във вилата си.

Джудита Паста е първа изпълнителка на:

„Трите Леонори“ от Джузепе Скапа през 1815 в Бреша;

„Ломистано Фортунато“ от Джакомо Ферари през 1817 в Париж;

Гонзалво в световната премиера на „Превземането на Гранада“ от Джузепе Николини през 1820 във Венеция;

„Арминио или Германският герой“ от Стефано Павези през 1821 във Венеция;

„Ема д’Антиохия“ през 1823 от Саверио Меркаданте в Париж;

„Скръбта на Музите за смъртта на Лорд Байрон“ от Джоакино Росини през 1824 в Кралския театър в Лондон заедно с Изабела Колбран, Мария Малибран и Джузепе Де Бенис;

Джудита в едноименната опера на Пиетро Раймонди през 1827 в Неапол;

Мария в „Мария Стюарт, кралица на Шотландия“ от Карло Коча през 1827 в Лондон;

Корина в „Пътуване до Реймс“ от Джоакино Росини през 1826 в Париж;

Ниоба в едноименната опера от Джовани Пачини на 19 ноември 1826 г. в театър „Сан Карло“, Неапол;

Джудита от Пиетро Раймонди през 1827 в Неапол;

Анна Болейн от Гаетано Доницети на 26 декември 1830 г. в  миланския театър „Каркано“;

Амина от „Сомнамбула“ от Винченцо Белини на 16 март 1831 г.

Норма от едноименната опера на Винченцо Белини на 26 декември 1831 г. в Миланската Скала. Прочутата ария Casta Diva е създадена специално за Паста и е съобразена с нейния диапазон.

Ема д’Антиохия на Меркаданте през 1834 във Венеция

Репертоар:

Винченцо Белини – Амина в „Сомнамбула“; Норма; Беатриче ди Тенда; Имоджене в „Пиратът“; Ромео в „Капулети и Монтеки“;

Виторио Тренто – Лизета в „Колко случая в един слънчев ден“;

Волфганг Амадеус Моцарт – Деспина в „Така правят всички жени“; Донна Елвира в „Дон Жуан“; Керубино в „Сватбата на Фигаро“; Сервилия в „Милосърдието на Тит“;

Гаетано Доницети – Анна Болейн; Бианка в „Уго граф на Париж“; Фауста;

Джакомо Майербер – Армандо в „Кръстоносецът в Египет“;

Джовани Майр – Медея в „Медея в Коринт“; Елвира в „Бялата роза и червената роза“;

Джоакино Росини – Зулма в „Италианката в Алжир“; Анджелина в „Пепеляшка; Дездемона в „Отело“; Танкред и Аменаиде в „Танкред“; Семирамида и Арзаче в „Семирамида“; Енрико и Елизабета в „Елизабета, кралица на Англия“; Аурелиано в „Палмира“ от Росини;  Едуардо в „Едуардо и Кристина“; Елчиа в „Мойсей в Египет“; Зелмира; Розина в „Севилският бръснар“;

Джовани Паизиело – Нина в „Нина, обезумяла от любов“;

Джовани Пачини – Ниоба; Аделаида в „Аделаида и Коминджо“; Амалия в „Баронът от Долшем; Теодора във „Вярната невеста“; Зора в „Багдадската робиня“;

Доменико Чимароза – Телемах в „Пенелопа“; Кураций в „Хорациите и Курациите“;

Джузепе Николини – Клодомиро в „Юлий Цезар в Галия“;

Джузепе Фаринели – Анезе в „Националният празник“; Клеарк в „Ритуалите на Ефес“;

Йохан Симон Майер – Медея в „Медея в Коринт“; Арджиа в „Данай, цар на Аргос“; „Виртуозите“; Енрико в „Бялата роза и Червената роза“;

Карло Коча – „Мария Стюарт, кралицата на Шотландия“;

Микеле Карафа – Габриела ди Верги;

Николо Дзингарели – Жулиета и Ромео в „Ромео и Жулиета“;

Николини – Гонзалво „Завоюването на Гранада“;

Пиетро Раймонди – Джудита;

Себастиано Назолини – „Смъртта на Клеопатра“;

Саверио Маркаданте – Карлота в „Елиза и Клаудио“; „Изоставената Дидона“; „Ема д’Антиохия“;

Стефано Павези – Арминий;

Фердинандо Орланд – Иполит във „Федра“;

Фернандо Паер – Клоринда в „Принцът на Таранто“; Лизета и Веспина в „Гризелда и Анезе“; София в „Саргино“; Камила;

Джудита Паста Giuditta Pasta (26.10.1797 – 1.04.1865), оперна певица, мецосопран

Джудита Анджиола Мария Констанца Негри Giuditta Angiola Maria Costanza Negri;