Райна Кабаиванска през погледа на един почитател и колега

Представяме книгата „Весталката на операта“ от Ангел Антонов

 

Тази година Райна Кабаиванска има юбилей. Много са събитията посветени на нашата голяма оперна певица – концерти, изложби, отново майсторски клас, който се провежда ежегодно и събира млади певци от цял свят. И тази година гала концертът, с който завършва този майсторски клас беше грандиозен. Въпреки отсъствието на самата Кабаиванска всички изпълнения на младите й колеги бяха посветени на нея – вдъхновителката, менторът и скъпият приятел. През следващите месеци много от тях ще могат да работят с нея в академията в Модена.

През този сезон постановката на операта „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа в националната опера е посветена на юбилея, а в спектаклите ще участва и Ангел Антонов. Самата Кабаиванска е гостувала в ролята на Адриана на сцената на националната опера при предишната постановка през 1988 г.

Огромна е обичта на младия певец към госпожа Кабаиванска. Преди двайсет години той създава първият й уебсайт, а сега написа книга за нея. Избра поетично и много красиво заглавие – „Весталката на операта“. Колко истина, обич и преклонение съдържа то. Весталка – тази, която поддържа свещения огън. Тази, която след като изпълни дълга си поема въвеждането в ритуалите на следващите.

Та нали такъв е целият творчески и житейски път на Райна Кабаиванска. Каквито и суперлативи да използваш, за да я обрисуваш са недостатъчни, защото как да опишеш жеста, движението й по сцената подчинено на образа, който претворява. Как да опишеш с думи гласа, тембъра, онова магично пианисимо, което те отпраща в райските селения или елегантните крешченди, точно премерени, за да не нарушат баланса. Трябва да си преживял, да си плакал за нейната Чо-Чо-Сан, да си изтръпвал от молещата милост Тоска във „Vissi d’arte, vissi d’amore” или от величието, с което произнася „Оh, Scarpia, avanti a Dio!“ А предсмъртния вопъл на Адриана „Poveri fiori“!

Само веднъж в разцвета на творческия й път съм се срещала самата аз с Райна Кабаиванска – беше по време на записи в Българското национално радио под диригентството на Маурицио Арена през 1987 или 1988 г. Записваха „Франческа да Римини“. Тогава направих интервю със самата Кабаиванска за ролята, за колегите. Разговарях и с Маестро Арена – за работата му с оркестъра на радиото, за срещите му с Райна Кабаиванска. Записът разбира се е изгубен, но пазя спомена за преживяването – да слушаш как невероятната актриса извайва този изумителен образ.

Години след това започнах да следя работата с певците в майсторските класове, които започна да прави. Какво щастие за младите певци да се докоснат до такъв творец, който ден след ден изработва всеки тон, показва кое е правилно и дори посочва кой е най-правилният път. И с каква отдаденост, с каква обич преминават тези срещи. Признанието към Маестра Кабаиванска остава. Споделят го и в книгата на Ангел Антонов няколко нейни ученици, днес творци с кариера, които освен огромна благодарност за всеотдайността при работата казват, че през годините на срещите им е била за тях не само преподавател, но и майка – грижовна, но и строга.

Вълнуващо беше за мен да чуя още свидетелства за обичта към Райна Кабаиванска и от пристигналия в София за спектакъла на „Турандот“ диригент Даниел Орен, който каза, че с нея го свързва почти 25 годишна творческа любовна история. Разказа ми и за приключението „Веселата вдовица“, в което двамата се впускат, приключение, което им носи толкова прекрасни емоции и възторг, както от страна на критиката, така и от страна на публиката в Неапол и Рим. Сопранът Анна Пироци сподели, че това е една от певиците, които обожава, а тенорът Хорхе де Леон, развълнуван от присъствието й на спектакъла „Турандот“, й посвети арията на Калаф и изпрати въздушна целувка на Райна Кабаинска, аплодираща го от ложата.

„Целта на моята книга е да опише заслугите на българската прима отвъд суперлативите и празните приказки – това, с което тя е станала силна фигура на оперното шахматно поле. Днес има много звезди, но едва ли всички те ще останат в историята. А Кабиванска ще остане и затова има съвсем обективни причини“, пише в предговора към книгата Ангел Антонов.

Така започва изследването му за живота и творческата биография на певицата. Изследва и представя в отделни раздели една по една ролите – къде, с кого е пяла, какво са написали критиците, какво споделя тя за усещанията си. Разгръщаш страниците и откриваш толкова много превъплъщения – най-вече Верди, Пучини … десетки образи. А спектаклите сигурно са стотици. Има и пълен списък на ролите, дори и тези, изпълнени само веднъж. Със сигурност ще има и изненада, когато читателят открие, че освен всички роли в традиционния репертоар тя е участвала в спектакли на „Жена в мрака“ от Курт Вайл, в две опери от Леош Яначек – „Делото Макропулос“ и „Йенуфа“. Спомням си, че с трепет следяхме тези нейни смели решения, както и явяването й в ролята на Графинята в „Дама Пика“. За различни предавания съм правила кратки включвания с нея обикновено преди премиерата, а тя винаги с готовност е разказвала за работата си.

В книгата има и доста подробна дискография – официални и пиратски издания, аудио и видео, всички те съхранили сценичното присъствие на една певица, чието творчество още вълнува не само обожатели, които пазят спомен от видяното на сцената, но и съвсем начинаещите певци, които откриват в тези записи отговори на много от своите притеснения.

Прочитам книгата и не мога да не се възхитя на търпението и отдадеността, с която господин Антонов е изследвал всеки образ, всеки запис, до който е получил достъп. Търпеливо, бих казала като археолог е разкривал пласт по пласт образа на една певица, която е владяла сцените по света във времената на най-великите оперни примадони. Сред тях тя е блестяла ярко със собствена светлина. Вероятно и тя е имала своите притеснения, колебания заради една или друга роля, но не това е същността. Сигурно Ангел е прегледал стотици страници, за да извади най-важното, най-интересното и да го представи на читателя. И друго заслужава адмирации – внимателно подбрания снимков материал – разнообразен и качествен.

Със сигурност тази книга ни потапя в света на една певица, пред която се прекланят диригенти, колеги и почитатели.