Заедно със Софийската филхармония и под диригентството на Диана Илкоска те ще изпълнят концерти №1, №2 и ре минорния за две цигулки.

Всъщност догодина е голямото честване на Бах.
Божидара Кузманова Аз мисля, че Бах винаги е актуален. Да, сериозна, дълбока програма, но и пълна с много хумор и с много виц и с много радост и енергия. Така че не е само тежка и строга, а и всъщност е много радостна музика.
Зорница Иларионова Да, Бах е щастие първо да го свириш, второ да го слушаш. Сега особено, когато цяла седмица репетирам главно Бах за концерта и ми действа изключително пречистващо, изключително освежаващо, много по-леко се чувствам и се надявам много точно това да успеем да предадем на хората в залата, тъй като много голям процент предполагам от публиката няма да бъдат професионални музиканти, ще бъдат хора, които обичат класическата музика, които са дошли заради нас, заради оркестъра, заради диригента да слушат този концерт. И много ми се иска и ще бъда безкрайно щастлива, ако можем точно това да им предадем, точно така да накараме да се почувстват и тези хора, които са дошли на концерта. Аз в това главно намирам смисъла на тази музика. За мен това е така ценно.
Рецитали бахови сигурно сте правили.
Б.К. Свирила съм на доста солови концерти само с Бах програма и това звучи винаги много стряскащо за публиката. Звучи тежко, звучи като нещо много, много сериозно. В същото време съм абсолютно съгласна със Зорница за това, че тази музика пречиства, тя подрежда мислите, тя става в края на концерта едва ли не като най-добрия приятел. Човек си тръгва от концерта  успокоен и одухотворен. Така че за мен това е едно от най-прекрасните качества въобще на класическата музика.
Как избрахте коя кой концерт за изпълни?
Б. К. Ако трябва да бъда честна на мен лично ми се свиреше ми мажорният концерт, защото много обичам втората му част. Обичам целия концерт, но втората част я намирам за изключителна.
З. И. Свирила съм и двата разбира се, но много ми харесва ла минорния концерт, така че нямаше никакъв проблем и мисля, че всеки концерт отиде при човека на когото е най-любим.

Двете ще свирят заедно за първи път. Предложението идва от страна на Найден Тодоров.

Божидара Кузманова

Тя преподава в училище, което носи името на кантора от Лайпциг.

„Да, аз преподавам в „Бах музик шуле“, което е училище за деца. То е средно музикално училище, защото другото, в което преподавам, което е Виенска музикална академия, то е за студенти, като Джулиард Скул. Не е университет, но е висше учебно заведение. Казва се Йохан Себастиен бах, защото Бах е любимият композитор на моя директор, който основа това училище преди много години. Но това показва и ценностната му система. Ние имаме детски оркестри, имаме щрайхови оркестри, в които се свири много и различна музика, но и много барокова музика. Свирим естествено всичко, което и на децата им харесва и на младите им харесва. Само че има и много тъй наречени строги класически произведения, които се свирят и които на нас също са ни много важни.

Има определена програма по която работите?

Винаги има определена програма, но ние имаме щастието, а предполагам и при Зорница е така да преподаваме само на едно дете на час, а не на цял клас. Така че всеки може да се адаптира към въпросното дете. Лично аз с огромно удоволствие работя с тях сонати и партити от Бах.
Споменахте, че има няколко ученически ансамбъла. Те имат концертен сезон?
Да, имат, дори и пътуват. Наскоро имаха едно турне с камерния оркестър. Ние имаме камерен оркестър, който е в сътрудничество с университета във Виена. В съставите има деца, които са вече на 13, 14 години, има и такива, коита са от университета, които са на 18.
Имате ли предложения за следващи концерти у нас?

Първо веднага след този концерт влизам в репетиции за „Просветлена нощ“ на Шьонберг, адажиото на Берг и четирите пиеси на Веберн. Ще свиря с колеги във Виена. Имам и още няколко камерни концерта. Концертмайстор съм на един струнен оркестър. С него от януари до юни имаме около 20 концерта на различни места, така че ангажираността ми не е малка. Имам предложение за концерт в Добрич, но съм отворена за всякакви идеи.

Известна сте с многобройните си цигулки. Коя сте донесли?
Това си е моето бебе, както се шегувам. Тя е на седем години и това е модерен инструмент. Наистина съм имала щастието да свиря на много, много и различни много стари цигулки. Свирила съм на повече от двайсет различни цигулка „Страдивари“, може би на девет „Гуарнери“. Имаше и други, но това са най-известните лютиери.
Тази цигулка е направена от един млад лютиер в Австрия. Той всъщност е от Белгия, но живее в Австрия. Казва се Матийо Девюст и всъщност е направена по мое желание. Преди десетина години имах записи в Швейцария и тогава свирих на една цигулка „Гуарнери Дел Джезу“ от 1744 година, която се казва „Сантон“. Това е един от най-късните  инструменти на Гуарнери. Тази цигулка спечели сърцето ми още с първите два тона. Започнах да я настройвам и настръхнах. Тя има абсолютно всички най-добри качества на Гуарнери – красив, дълбок, огромен звук и невероятна дълбочина на сол струна, а в същото време лекотата на Страдивари. Помислих си, че това не е възможно, защото по принцип има или едното, или другото. Тази цигулка съчетаваше най-доброто от двамата. Но, за да се овладее иска много работа. Свирих на този инструмент само един път и си казах, че не искам да свиря дълго на нея, защото, ако се влюбя в нея, няма да искам да я оставя. И така си говорихме с моя лютиер във Виена. Аз от години работя с него и му помагам да развива цигулките си. Разказах му за това свое преживяване и той съвсем скромно ми отговори, че има точните данни на тази цигулка и има нейно гипсово копие. „А не искаш ли да я направиш? Дори половината от качествата на оригинала да направиш инструментът вече ще е невероятен“ – казах аз. Така двама работихме повече от година върху тази цигулка. Размерите й са толкова странни, имаш чувството, че не е правена от човек, който с това се занимава. Дори се смята, че е направена от жената на Гуарнери, която също е работила в неговата работилница. Детайлите на Страдивари са съвършени, всяко ъгълче, всяка извивка. Гуарнери никога не се е интересувал цигулките му да са красиви, но тази е още по-недодялана. Все едно аз съм я правила. Не говоря за звука, само за това как изглежда инструмента. Та това е моята цигулка. Копие на Гуарнери.

Музиката на Бах за такива инструменти ли е писана? Свирили сте и на старинни инструменти?

Научих невероятно много от тези инструменти – как се извлича тон, какви са възможностите на една цигулка, какво една цигулка би могла да даде. Няма инструмент, който да няма слаби места. И най-добрият, и най-известният, и най-невероятният и най-скъпият инструмент на тази земя има слаби места. Въпросът за мен е, който свири и самия инструмент да се напаснат, слабите места на инструмента да не ме притесняват, защото аз ще трябва да ги прикривам. Аз знам точно каквоискам. Много държа на звука, за мен звукът е изключително важен и не само този звук, който е силен и който стига до последния стол на голямата залата, а звук, който те обгръща, който е мек и който ти говори. За мен това е важно. Ако свиря на цигулка, която е много звучна, с много искрящ тон, аз няма да имам толкова много радост да свиря на нея, което не означава, че инструментът не е добър. Просто не е за мен, просто не си пасваме.
Но бароковите цигулки са доста различни като звук и като начин на свирене.
Е, наистина бароков инструмент, който е чист барок е съвсем различен. Реагират съвсем различно и заради струните, заради лъка. Ние сме свикнали с нашия лък да свирим по съвсем различен начин, а при тях се свири с много повече артикулация, с много повече въздух, оставяш инструмента сам да звучи, а не го натискаш. Да, Бах е писал за такива инструменти, но той е универсален композитор. Това е единственият композитор, който се свири от всички, в какви ли не варианти, кой ли не го е преработвал, за какви ли не инструменти. Например Шаконата. Но аз не си давам оригинала за цигулка. Но ето нещо интересно. Ида Хендел я свири за 19 минути, Яша Хайфец за 14. Пет минути са огромна разлика и в същото време произведението остава вярно на себе си и продължава да бъде едно от най-красивите.

Зорница Иларионова

След този концерт продължават вашите ангажимент.
Веднага след този концерт имам пътуване до Анкара. Там провеждат цигулкови дни, фестивал на името на тяхната много знаменита цигуларка Суна Кан. Имам рецитал с много известна много добра тяхна пианистка. Ще изсвирим Моцарт соната в сол мажор, Пролетната соната на Бетовен, Барток румънски танци и още няколко миниатюри. След това също има интересни неща през декември –  няколко коледни концерти с нашия известен пианист Георги Черкин и с певицата Гергана Николаева в София, Пловдив, Кюстендил. След това за два дни ще бъдем с Васил Петров и Врачанска филхармония в Македония.

На 21 декември предстои друго голямо събитие концерт-рецитал със мартина табакова в рамките на Новогодишния музикален фестивал, като програмата ще бъде само Владигеров и Гершуин. От Владигеров ще представим сонатата, която е доста мащабна и крупно произведение. Имахме но сътрудничество с къщата музей Панчо Владигеров с Юлиана Караатанасова, която организира поредица от концерти с музиката на Владигеров през пролетта се състоя. Целта на тези концерти беше да се реставрират програми, които той е правил приживе с брат си и са ги изпълнявали в същия ред, същите произведения. Така че това отчасти ще бъде такава програма, като добавяме и фантазията на Игор Фролов по теми от операта „Порги и Бес“ на Гершуин, тъй като това е бил най-любимият и вдъхновяващ композитор, от който Владигеров е черпил вдъхновение и се е учил.  Така че в негова чест ще изпълним и тази фантазия, която все още в България не е чак толкова популярна, въпреки че ние с Врачанска филхармония я свирихме вече на доста концерти в цяла България това лято и смея да кажа, че навсякъде се възприемаше с голям успех и публиката много възторжено я приемаше. Тя е много ефектна, много виртуозна, много трудна чисто инструментално и разбира се, изключително красива и въздействаща.

Зорница вие пътувате изключително много в страната било то сама, с пианист или с оркестър и то със сериозни програми, не е само както примерно с Васил Петров, с когото си имате много хубава поредица от концерти. Как усещате публиката примерно? Ето казахте Попово.
Сега ни предстои с Георги Черкин да бъдем в Попово на 3 декември. Изключително приятни хора срещам навсякъде. Винаги публиката е много топла, особено в по малките градове. Хората искат да слушат музика, искат да виждат това изкуство, било то театрално, музикално. Има една жажда, има един порив, има нужда да се случват такива неща по тези места. И в тази връзка искам да кажа, че през следващата 2025 година ние с Мартина Табакова имаме точно такова планувано турне, което да бъде в по-малки населени места, но пък в много хубави зали, в които вече аз съм свирила или тя е била на участие там. Преенихме, че е много добра възможност и би било страхотно, ако можем да отидем и да свирим тази музика точно на тези места, за тези хора, които толкова много ни се радват, толкова много чакат, толкова много искат да слушат такива концерти. Аз специално съм много щастлива, че с помощта на Национален фонд култура, които подкрепиха проекта, който Мартина написа, ще се случат и тези неща.
Поддържат ли се инструментите в тези зали?
Има зали, има инструменти, разбира се, но е различно нивото на инструментите на различните места. Някъде са добре поддържани. Другаде са малко занемарени, но може би трябва да се помисли в тази насока. Ние идваме с нашите инструменти, но за пианистите е действително голямо предизвикателство, особено когато някъде се случва да свирят на не хубав инструмент и е трудно. Това влияе на нас като изпълнители, защото ние правим една обща музика, камерно музициране, така че може би в тази връзка за някои културни места и зали трябва да се помисли, за да се предоставят, да си подсигурят по-добри инструменти.
Преди време като говорихме бяхте казали, че с удоволствие се включвате в преподаването.

Преподаването си е така факт в моя живот. Аз имам в момента възможност да работи и в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и с всяка следваща година моят клас става все по-голям и все по-голям. В един момент става трудно, защото и концертните ми ангажименти са много. Но засега успявам да се справя, което е много радостно. Децата напредват, развиват се прекрасно, някои от тях вече печелят и награди по конкурси, което разбира се може само да ме радва. Тази работа ми помага много и на мен. Този процес е много взаимен. Те напредват и се вдъхновяват от нашата съвместна работа. Аз също много уча от тях и така успявам да погледна на много проблеми, които може би до този момент не съм се замисляла толкова много да намеря решението, да намеря ключа, който на тях да им помогне. По този начин развивам все още и себе си, така че това са едни много, много ценни и приятни занимания.