От 21 ноември до 4 декември ще бъдат отбелязани няколко важни годишнини – 100 години от смъртта на Джакомо Пучини, 125 годишнината от рождението на големия балетист и балетен педагог Анастас Петров, 110 години от рождението на българския бас Борис Христов, 100 години от рождението на българския композитор и диригент Константин Илиев, 75 годишнината на балетната трупа на Държавна опера – Стара Загора и 60 годишнината на световно признатия тенор Камен Чанев.

В програмата на тазгодишното издание на фестивала се включват четири български театъра за музикално-сценични изкуства, един национален музей и един фестивал: операта домакин, Пловдивската опера, Софийската опера и ДМТ „Стефан Македонски“; къща музей „Борис Христов“ и МФ „Мартенски музикални дни“.

ПРОГРАМА

Опери:

21, 22 ноември, 19:00

Диптихът включва първата опера на Пучини, Le Villi (Самодивите) и „Джани Скики“. Двете произведения са свързан от разказвач и „Божествена комедия“ на Данте, чрез която се оформя връзката между трагичната и комичната опера. Това са различни музикални езици, различни посоки на героите, различни истории, но винаги близки до нашата реалност, ситуации и емоции. По думите на Пучини „Операта трябва да е забавна или емоционална и интригуваща. В този случай можем да покажем и двата вида. Операта трябва да докосва емоциите ни и в двата случая ще го усетим. Операта трябва да разказва нашите истории и ние да се идентифицираме в тях.“

Режисьор е Михал Знаниецки, диригент Владимир Кираджиев, а ролите изпълняват Кирил Манолов, Александър Крунев, Добромир Момеков, Емилия Терзиева, Симона Кодева, Рейналдо Дроз, Стоян Буюклиев, Тереза Бракалова, Добринка Койнова, Стоян Буюклиев, Ивайло Йовчев, Таня Иванова, Анна Дитри, Дарио ди Виетри, Борис Тасков, Ивайло Михайлов

27 ноември, 19:00

Държавна опера – Пловдив, пристига с „Милосърдието на Тит“, последната опера на Волфганг Амадеус Моцарт. Диригент е Диан Чобанов, режисьор Вера Немирова, художник  Юлиян Табаков и с участието на Георги Султанов, Вера Гиргинова, Ива Ананиева, Мария Радоева, Цветелина Коцева, Алпер Юнлютюрк

Последната опера на Моцарт – лабиринт от тъмните коридори на политиката и окованата от нея любов. Опера, която разказва горчивата история на предателството, измяната, тираничната, трагическа привързаност… И милосърдието като неудържимо извираща от човека спонтанна доброта. Творческият тандем в лицето на Вера Немирова и Юлиян Табаков намира ясно адресирани съвременни проекции на класическата творба на Моцарт.

4 декември, 19:00

Софийската опера тази година идва в Стара Загора с „Рейнско злато“ от Рихард Вагнер. Диригент Евън-Алексис Крист, режисьор Пламен Карталов, сценограф Ханс Кудлих, костюми Християна Михалева-Зорбалиева. В ролите Веселин Михайлов, Мариана Цветкова, Пламен Димитров, Даниел Острецов, Красимир Динев, Петър Бучков, Стефан Владимиров, Светозар Рангелов, Хрисимир Дамянов, Силвана Пръвчева, Весела Янева, Станислава Момекова, Ина Петрова, Александрина Стоянова-Андреева. В спектакъла ще се включат и Ученици от НУМСИ „Христина Морфова“, Стара Загора.

Базирана на митове, „Пръстенът на нибелунга“ е една политическа парабола за разрушението на човешкото общество, на мрачен сблъсък и кървави борби между кланове, разказвани в четири вечери. Началото е дадено още с първата, с „Рейнско злато“. То е символ на богатство, откраднато заради алчност, користолюбие и борба за могъщество и власт. От един свободен свят на всемирната хармония на природата се ражда злият дух на разрушението, завистта, насилието и алчността за власт. Вагнеровите герои могат да са между нас, да са, за съжаление, наши съвременници, да са напъхани в нашето общество и в борби, познати ни толкова добре.

Музикалният език на Рихард Вагнер има могъщото качество постоянно да произвежда театрални светове. В тях характерите и ситуациите са извори от хомогенно цяло, от чиято енергия се възпламеняват действените епизоди.

„Спектакълът е за зрителите и те участват и довършват с оценките си мислите на авторите и интерпретаторите им. Дано разсъжденията на Ницше се отнасят и за нас: „За да придобие едно събитие величие, необходими са две условия: величие на духа на тези, които го осъществяват, и величие на духа на онези, които го преживяват“ – споделя режисьорът на спектакъла Пламен Карталов.

Мюзикъл:

26 ноември, 19:00

Държавен музикален театър „Стефан Македонски“ ще покаже последната си премиера – мюзикъла „Криворазбраната цивилизация“ от Дечо Таралежков. Режисьор е Николай Гундеров, диригент-постановчик Юли Дамянов, сценография Николай Николов, костюми Илина Грозева. С участието на Николай Борисов, Валентина Корчакова, Илона Иванова, Теменужка Трифонова, Деница Шопова, Пеньо Пирозов, Георги-Маноел Димитров, Денис Бояджиев, Александър Милев.

“Къде се губи естествената ни човешка същност, ако моделите, на които подражаваме деформират собственото ни лице? Пиесата „Криворазбраната цивилизация “ по Добри Войников оставя отворена рамката на голямото обществено огледало, в което са надничали предишните поколенията, но и съвременните генерации. Много от темите – за липсата на вкус, за деформираната ценностна система, прикриваните национални комплекси и  фалша в общуването присъстват и тук, но с хумор, ирония и фин сарказъм. В спектакъла ще бъдат вплетени музикални цитати от емблематични песни, а публиката ще бъде свидетел на великолепна актьорска игра, подправена с голям брой екстравагантни костюми.

Балет:

24 ноември, 16:00

Балетен концерт на Националния балет на Ел Салвадор.

В програмата: Фрагменти от балетите “Маркитанката” по музика от Ч. Пуни, хореография Ж. Перо и Ф. Черито; „Талисман” по музика от Р. Дриго, хореография Петипа-Гусев; „Есмералда” по музика от Ч. Пуни, хореография М. Петипа; „Куклената фея“ по музика от Й. Байер, хореография Н. и С. Легат; „Максисимо“ по музика от Ж. Масне хореография Хорхе Гарсия.

Със съдействието на Министерството на културата на Ел Салвадор

29, 30 ноември, 19:00

Премиера на балета „Копелия от Лео Делиб с хореография на Луиджи Мартелета, сценография и костюми Салваторе Русо и с участието на Анелия Димитрова, Акари Мориматсу, Фиорди Лоха, Томоки Ишиго, Калин Любенов, Елио Гарсия

„Копелия“ e комичен балет с оригинално либрето по разказа на Е. Т. А. Хофман, написано от Шарл Нюитер и Артюр Сен-Леон, който създава и първата хореография. Сюжетът разказва за любовта на Франц към Копелия, непознатото момиче, което всяка сутрин излиза на балкона в къщата на странния доктор Копелиус. Момичето е всъщност механична кукла с човешки размери, която може да се движи и да танцува. Докторът замисля чрез магия да вземе душата на момчето, за да превърне Копелия в живо същество, но годеницата на Франц Сванилда и приятелките й, успяват да попречат на дяволския му план. Премиерните спектакли се посвещават на 125 години от рождението на първосъздателя на българския балет Анастас Петров. „Копелия” и 60 години творческа дейност на големия италиански художник Салваторе Русо, 25 години от които са на българската оперна и балетна сцена.

Концерти:

23 ноември, 18:00

През последните години фестивалът е гостоприемен домакин и на събития, създадени от независимия културен сектор. Авторският проект на Александра Дичева „Диалогът със самотата“ е посветен на творчеството на композитора Тодор Попов по текстове на български поети-класици Пейо Яворов, Елисавета Багряна, Блага Димитрова, Асен Разцветников. Участват Александра Дичева (пиано), Анна Янкова (мецосопран), Георги Бейков (бас), Гергана Георгиева (сопран).

Александра Дичева обединява млади изпълнители с отношение към българската художествена песен и поетически образци в националната ни литература. Концертът представя непознати за широката публика творби на един от най-ярките автори на мелодичната песен в българската музика Тодор Попов. Ключови откъси от поезията, по които е композирана всяка песен, са представени посредством рецитация от изпълнителите. Така изпълненията се разгръщат в интригуващ музикално-поетичен спектакъл, в който музикалният език намира органично съчетание с поетическите текстове. Водещ в съдържанието е мотива за самотата на човека и неговото лутане в дълбокия емоционален свят.

25 ноември, 19:00

Националният музей „Борис Христов“ ще представи концерт-спектакъла „Българските баси“. Режисьор Пламен Бейков, диригентът Димитър Косев ще дирижира оркестъра на Старозагорската опера. Участват Божидар Божкилов, Делян Славов, Деян Вачков, Момчил Миланов, Петър Бучков, Юлиан Константинов. В програмата са включени арии и увертюри от произведения от Верди, Гуно, Моцарт, Чайковски, Рахманинов, Глинка, Мусоргски, Бородин, Росини.

Съпътстващи събития:

25 ноември, 17:30

„Среща на изкуствата с усмивка“ Валентин Дончевски – художник, музикант и поет и Михаил Косев, художник, Асен Загоров, режисьор и оператор и Веселин Калчев, композитор, аранжор и изпълнител

Валентин Дончевски е художник с многобройни изложби, част от колектива, изографисал купола и стенописите в новопостроения храм „Св. Игнатий Старозагорски“. Негови творби обогатяват фондовете на Националната художествена галерия, галерии и частни колекции в други български градове, САЩ, Русия, Япония и почти всички европейски държави. Валентин Дончевски създава поетични и музикални творби, част от които ще бъдат представени пред фестивалната публика.

27 ноември 17:30

Константин Илиев – автобиографична книга „Слово и дело” с участието на арх. Венцислав Илиев, син на композитора.

Книгата представя ярка картина на музикалния живот в България от 1945 до 1986 година през погледа и оценката на Константин Илиев. Възхваляван като диригент и остро критикуван като композитор, авторът разкрива мъчителния процес на създаването, изграждането и утвърждаването на модерната музикална  форма по времето на наложените догми на социалистически реализъм. Интересни  са размислите на композитора за българския фолклор и неговото специфично отражение в тогавашното творчество. Книгата е написана в динамиката на живото слово и се чете с увлечение от всички, които имат интерес към българското музикално творчество и нашата история от недалечното минало.

1 декември 16:00

60 годишнината от рождението на големия български тенор Камен Чанев – документална изложба и видеокадри с участието на изпълнителя.

Камен Чанев е роден е на 27 август 1964 г. в Сливен. Завършва Френската гимназия в родния си град, а през 1991 г. Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. През 1992 г. специализира в Рим, в Академията на Борис Христов. Работи с Александрина Милчева, Гена Димитрова, Леоне Маджера (пианистът на Лучано Павароти). Лауреат е на конкурса „Юси Бьорлинг“ в Швеция. Работи последователно в Софийската опера (1992-1997) и в Пражката опера (1997-1999), след което гастролира и на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ, включително във Виенската Щатсопера, Арена ди Верона. На 26 ноември 2020 г. в Стара Загора е покосен от Ковид.

2 декември 18:00

„За лекотата на танца – как виждаме, описваме и запазваме танца днес“ – лекция и семинар на проф. д-р Габриеле Брандщетер от Свободен университет – Берлин. Тя е преподавател по теория на танца и танцова естетика в Националната академия за танц в Рим, Италия и в университета „La Sapienza“ в Рим, автор на множество есета и технически наръчници по танци, които са преведени на различни езици. Преводач и координатор на събитието Ивета Маринова.

Проф. Д-р Габриеле Брандщетер е родена в Мюнхен, професор по театрознание и танцово изкуство. През 2005 г. основа Център за изследване на движението към Института за театрални изследвания и магистърската програма „Наука за танцовото изкуство“. Предмет на нейните изследвания са историята и естетиката на танца, театъра и литературата от 18 век до наши дни, виртуозността в изкуството и културата, а също и  връзката между тяло, образ и движение. През 2011 г. бива удостоена с Ордена за заслуги към Федерална република Германия. Гостувала е многократно в университети в САЩ, Япония, Бразилия, Мексико, Австралия, Израел, Тайланд, Мароко, Индия и редица европейски столици.

През този сезон Старозагорската опера чества да големи юбилея – 100 години от основаването на операта и 75 години от създаването на балета към нея. На 4 април 1925 г. е първият оперен спектакъл – операта „Гергана“ на Маестро Георги Атанасов. Това е единствената просъществувала и постоянно действаща извънстолична оперна трупа в България. От 1949 г. към операта се обособява и балетна трупа, която изпълнява и самостоятелни творби.

Снимка: Милена Желева, заместник-кмет, Огнян Драганов-директор на Държавна опера-Стара Загора, Силвия Томова – художествен ръководител на балета