За последния си проект за Deutsche Grammophon Даниил Трифонов се отправя на музикално пътешествие из Северна и Южна Америка.

Пианистът заминава за САЩ на 17-годишна възраст, за да учи при Сергей Бабаян в Кливландския музикален институт (CIM). Освен че му помага да се подготви за конкурсите „Шопен“ през 2010 г. и „Чайковски“ през 2011 г., неговият учител го запознава с киното, литературата и други музикални жанрове, включително с джаз пианото на Арт Татум. Останали приятели и до днес, Трифонов и Бабаян издадоха високо оценения от критиката „Рахманинов за двама“.

Първият от двата албума „Моята американска история – Север“, който излезе на 4 октомври 2024 г., включва широк спектър от репертоар от Съединените щати – страната, която пианистът нарича свой дом през почти половината си живот. Албумът обхваща разнообразни стилове – от джаз и суинг до модернизъм, минимализъм и популярни саундтраци, като покрива един век американска музика за соло пиано или пиано и оркестър.

„Не възнамерявах да записвам антология. Това са просто мои любими произведения, които ми говорят на музикално ниво,“ казва Трифонов.

В основата на историята са две произведения за пиано и оркестър, написани в интервал от един век. Описвайки Концертът във фа на Гершуин от 1925 г. като „извор на мелодии“, Трифонов си спомня, че е бил запленен от първото влизане на пианото и от следващата част, която му напомня за „сцена на преследване в черно-бял филм, по тъмните улици на Чикаго!“. Подкрепа му оказват Яник Незет-Сеген и Филаделфийският оркестър, които улавят целия характер и енергия на творчеството на Гершуин.  Със същите музиканти Трифонов изнася световната премиера на клавирния концерт на Мейсън Бейтс през януари 2022 г. Посрещнатото с голям ентусиазъм изпълнение е включено и тук. Поръчан за пианиста от Филаделфийския оркестър, концертът преминава през различен звуков свят във всяка част – първата отдава почит на Ренесанса, докато втората прескача напред в епохата на Романтизма, с това, което той нарича „задушевен разговор между оркестъра и пианиста“. Самият Бейтс определя третата част като „джаз-минималистичен финал, изпълнен с меркуриански хумор и бурни ритми“.

На въпроса коя е най-взискателната творба в албума, Трифонов посочва клавирните вариации на Аарон Копланд: „Тя изисква доста голяма ангажираност, както емоционална, така и физическа. Ако го свириш два пъти, си уморен, така че звукозаписните сесии бяха трудни.“

Другите солови пиеси в албума са посветени на джаз музиката – транскрипциите на Арт Тейтъм на I Cover the Waterfront, на Бил Евънс на When I Fall in Love, представени с откъси от саундтраците на филмите „Американски прелести“ и „Фирмата“. Американските пътешествия на Трифонов ще го отведат и на юг от САЩ, не на последно място защото неговата съпруга и колежка пианистка Джудит е от Доминиканската република. Част 2 от този проект, „Моята американска история – Юг“, ще обрисува също толкова богат и еклектичен музикален портрет на Латинска Америка.