Спектаклите са на 29 и 30 ноември, 1 и 15 декември, 17, 18 и 19 януари. Диригент-постановчик е Франческо Роза, режисьор Юлия Кръстева, сценограф Алфредо Троизи, костюми Весна Радович, хореограф Людмила Илиева.

Тази премиера е посветена на 90 години от рождението на две от световнопризнатите оперни певици Александрина Милчева и на Райна Кабаиванска.

На специална пресконференция беше представен постановъчният екип и певците.

Пламен Карталов:

Провеждаме поредната пресконференция, защото след динамичния летен сезон веднага влязохме в есенния, с богат и разнообразен репертоар. Ако се разходите из операта, ще видите, че на голяма сцена се репетира „Адриана Лекуврьор“, на малката сцена се репетира друг алтернативен спектакъл „Зелената птица“. В едната зала работят „Травиата“ от текущия репертоар, в друга „Фалстаф“, в трета „Танхойзер“ и работата не спира нито за миг. Нашите артисти са прекрасни. Те са жадни за работа, публиката също чака своите любими постановки и артисти. Подготвяме още две турнета в чужбина. Балетът в момента е в Полша, а за другите неща ще ви информираме допълнително. Особено съм щастлив, че в тази международна продукция между Софийската опера, театър „Джузепе Верди“ в Салерно и Белградската опера направихме възможен този спектакъл. Продължаваме с този ритъм и за други гастроли. Спектаклите след Нова година вече са в продажба, подготвяме летните фестивали и осмото Вагнерово заглавие – „Танхойзер“. Билетите вече се продават в чужбина. Това ни прави още по-горди и ни задължава да държим високо нивото на Софийската опера не само в страната, но и в чужбина. Така че, добре дошли!

Юлия Кръстева, режисьор:

С нашата постановка се постарахме да влезем в Комеди франсез. Почти цялата опера е развита като театър в театъра. Част от действието преминава в задкулисното пространство, друга част на сцената, на спектакъл с публика. Героите са исторически личности. Адриана е примадона на Комеди Франсез, харизматична актриса със силно изявен талант. В операта има и епизоди с декламация. В моята концепция се постарах всички характери да се доближат до това, което откривам в музиката и в самата драматургия. В спектакъла участват най-добрите ни солисти, които обогатяват италианския си репертоар. Репетираме с няколко състава, които са абсолютно равностойни, и същевременно всеки един от певците има своята ярка индивидуалност.

Франческо Роза, диригент:

Това е една много трудна партитура, която за мой късмет започнах да изучавам отрано. Направих я с Маестро Даниел Орен още през 1994 г. и в постановката участваше Райна Кабаиванска. Направихме я в Рим, в Триест. Франческо Чилеа е бил много затворен композитор. Той не е бил светски човек, стоял си е в кабинета да си пише музиката. Когато слушаш операта откриваш силно влияние най-вече на Жюл Масне, който е бил основен източник на вдъхновение. В тази опера Чилеа използва много и лайтмотивната техника на Рихард Вагнер. Тази опера и като създаване не е новост, защото имаме вече „Палячи“, където техниката е театър в театъра. Новото в тази опера е няколко вида любов, които преживяват героите – чистата любов на Адриана към театъра, към Маурицио, напразната любов на Принцесата към същия младеж, почти бащинската любов на Мишоне към Адриана. Има няколко великолепни дуета между Адриана и Мишоне, които са може би най-нежните части в операта. Тук усещам влияние на Шуман, хармонията, която откривам при Шуман. На моменти чувам и Чайковски. Това е опера богата на цветове – почти недосегаеми чисти, кристални и изведнъж вагнерово избухване, обикновено в края на всяко действие. Музикалният език е съвременен, това е 18 век, музика, която по много интелигентен начин възпроизвежда този период. Една много интересна опера, която след премиерата си през 1902 г. е забравена за трийсет години. Бих казал, че това е сестрата на „Андре Шение“.

Алфредо Троизи, сценограф:

Това са декорите, които бяха създадени за театър „Верди“ в Салерно, Италия. Тази постановка посвещавам на режисьора Ренцо Джакери, с когото направихме постановката, и който държеше на класическия стил и спазваше традициите. Такава е и нашата сцена, цветовете са деликатни, използвам и прожекции на определени изображения.

Людмила Илиева, хореограф:
В тази опера композиторът е отредил специално място за балетна сцена, и е написал музика, която е много танцувална, чисто балетна. Това е цяла история, която се разказва в рамките на десет минути – история от митологията свързана с Парис, три богини – Атина, Юнона и Венера, Меркурий и амурчета. Хореографията е класическа и изцяло се припокрива с цялостната режисура на спектакъла.

Габриела Георгиева, Адриана:

В последните сезони пея все драматични неща – Ортруд, Медея и сега изведнъж влизам в музика, която е много ефирна, красива, като дантела е. Трябва да успея да се събера и да вляза в тази лирична линия. Чилеа е написал прекрасни, лирични фрази в пианисимо с дълги дъхове, което е голямо предизвикателство. Цялата партия е въпрос на хубаво разпределение, на концентрация и на издръжливост. Другото, което е трудно, че има говорни моменти – изпитание за нас като оперни певци, защото ние не сме свикнали толкова много да говорим. Изключително радостна съм от тази роля, защото това е роля, която не се случва в живота на всеки артист. Щастлива съм, че имам възможността за пореден път да се предизвикам.

Радостина Николаева, Адриана:

Софийската опера е място, което е събрало толкова много артисти, които биха могли да се превъплътят в тези прекрасни и същевременно много трудни роли. Трябва да сме много добри певици и същевременно драматични актриси. Надявам се да пресъздадем до края тази толкова вълнуваща история и публиката да усети драмата на Адриана.

Цветана Бандаловска, Адриана:

Контрастите в тази опера са много големи, от най-лирични моменти, до краен драматизъм, опера изпълнена с цветове. Тези контрасти са не само в драматургията, но и във вокалните изграждания. Необходимо е кратко време, за да смениш цветовете. Това изисква вокална зрялост, определен опит, който и трите имаме, но всяка една я пречупва през себе си. А най-трудно е четвърто действие, кулминацията е там, защото се извлича есенцията на целия образ, а обратите са много бързи, сменят се за много кратко време. За това трябва издръжливост. Бих казала, че тук трябва извън тялото си човек да излезе, за да може да издържи.

Костадин Андреев, Маурицио:

Това е роля, която за първи път ще изпея и се учудвам, при всички роли, през които съм минал, че до сега съм се разминавал с нея. Тук има типично италианско пеене с красива кантилена, прекрасни мелодии и фрази, има три невероятни дуета с Адриана, с Принцесата също. Интересен образ, защото е и историческа личност. Обединява двете противоречия между политическата интрига, защото иска да седне на Полския престол и житейската – любовта му към Адриана, но и към Принцеса ди Буйон, към която изпитва страст, но само, за да му помогне да постигне целта си. Искам да спомена и своя колега Мартин Илиев, който след всички вагнерови роли, които е изпял и той и аз, сега е прекрасен с този типично италиански образ. Надявам се и за публиката да усети удоволствието, което ще предадем на нея.

Гергана Русекова, Принцеса ди Буйон:

Сбъдвам една мечта. Преди години слушах записи със Стефка Евстатиева и питах маестро Карталов няма ли да поставим тази опера, а той каза, че не я планира. Но ето дойде моментът и съм безкрайно щастлива. Ролята дойде при мен в точния момент. С този прекрасен екип вярвам, че ще се получи нещо, което трябва да се гледа от всички.

Стефан Владимиров, принц ди Буйон:

Моят герой е типичен представител на аристокрацията със своите сарказъм, хитрост, комбинативност и политически опит. Целият репетиционен период върви много леко и заради Юлия Кръстева, и заради маестро Роза. Очаквам забележителен спектакъл.

За премиерните спектакли са ангажирани още Мартин Илиев – Маурицио, Виолета Радомирска и Мариана Цветкова – Принцеса Ди Буйон, Бисер Георгиев – Принц Ди Буйон, Венцеслав Анастасов и Веселин Михайлов – Мишоне, както и Ангел Христов, Петър Бучков, Ина Петрова, Силвана Пръвчева, Александрина Стоянова-Андреева, Цвета Сарамбелиева и др.

„Адриана Лекуврьор“ в Софийската опера:

Това е третата постановка на „Адриана Лекуврьор“ в Софийската опера. Първата е през 1933 г. с диригент Асен Димитров, режисьор Христо Попов, художник Александър Миленков. Ролите са изпълнили Цветана Табакова, Любен Минчев, Събчо Събев, Констанца Кирова, Надя Тодорова, Павел Елмазов, Ризо Ризов, Слави Филев и др.

Втората е през 1987 г. с диригент Борис Хинчев, режисьор Петър Щърбанов, сценограф Васил Докев, костюми Амалия Петрова. В спектаклите са участвали Христина Хаджиева, Галя Йончева, Стефка Евстатиева, Райна Кабаиванска, Рени Пенкова, Александрина Милчева, Румен Дойков, Емил Угринов, Минчо Попов и др.

История на операта:

Премиерата на операта е на 6 ноември 1902 в Театро Лирико, Милано под диригентството на Клеофонте Кампанини. Първи изпълнители са Анжелика Пандолфини – Адриана, Енрико Карузо – Маурицио, Джузепе Де Лука – Мишоне, Едвиге Гибаудо – Принцеса ди Буйон.

Историята пресъздава действителна вражда между принцеса Ди Буйон и актрисата Адриана Лекуврьор заради любовта към Морис Херман граф на Саксония. Истинската Адриана Лекуврьор е една от най-прочутите трагични актриси заради естествения си актьорски стил. Дебютира в Комеди Франсез през 1717 г. Тя е конкурентка на мадмоазел Дюкло (Мари-Ан дьо Шатоньоф). Малко след нейната ранна смърт, настъпила през март 1730 г., се разпространява слухът, че принцесата на Буйон, която като Лекуврьор е имала връзка с граф Морис, е отровила своята съперница. Католическата църква отказва християнско погребение за Адриана. За това събитие приятелят й Волтер пише поема за нея. (на снимката портрет на Адриана)

Историята винаги е привличала интереса на различни творци, а по пиесата на Скриб и Легуве се създават различни творби. Първата е опера в три действия от Томазо Бенвенути (1857). Следващите две са лирични драми от Едоардо Вера „Адриана Лекуврьор и херцогинята на Буйон“ (1858) и от Еторе Перозио (1889). Валтер Гьотце създава оперета „Адриана“ (1926). Сара Бернар я претворява в ням филм „Адриана Лекуврьор“ (1913). Следват още поне шест филма, вдъхновени от нейния живот. Но операта на Чилеа още от самата си премиера остава и продължава да вдъхновява режисьори и изпълнители. (на снимката Херцогинята на Буйон).

„Сред многото произведения, които прочетох по това време, това на Скриб и Легуве ме порази. Разнообразието от действия, които новите и елегантни ситуации можеха да ми предложат, сливането на комедия и драма в обстановката на средата от осемнадесети век (която познавах добре), страстната любов на главния герой докосна сърцето ми и разпали въображението ми“ ще каже Франческо Чилеа.