На 29 февруари 2024 г. в Софийската опера за първи път Соня Йонева се представи в цялостен спектакъл на българска сцена. Билетите за „Бохеми“ от Пучини свършиха почти веднага. Търсенето продължи настойчиво и след недълги преговори беше определена още една дата – 2 март. Разбира се, местата отново бяха продадени.

„Много съм щастлива да бъда тук. Всички реагираха с голям ентусиазъм – хорът, оркестърът, колегите. Г-н Карталов направи така, че всичко да се случи по най-добрия начин. Когато получих предложение от него, първата опера, за която си помислих, беше „Бохеми“, каза Соня Йончева.

Акад. Пламен Карталов сподели, че отдавна са в контакт със Соня Йончева и сега е дошъл моментът за нейната първа оперна изява на сцената на националната опера.

В „Бохеми“, постановка на Бойко Богданов и под диригентската палка на Боян Виденов, публиката аплодира Соня Йончева – Мими, Липарит Аветисян – Рудолф, Станислава Момекова – Мюзета, Веселин Михайлов – Марсел, Божидар Божкилов и Николай Войнов – Колин, Антон Андреев – Шонар, Димитър Станчев – Алсиндор, Владимир Маринов – Беноа, хора и оркестъра на Софийската опера, диригент на хора Виолета Димитрова.

Две вечери, които ще се помнят дълго. Най-вече заради харизматичното присъствие на Соня Йончева. Вече десет години Мими е нейната знакова партия. След толкова много нови роли, повечето от тях и по-атрактивни, и по-тежки, Соня е все така чиста, крехка и нежна в интерпретацията на образа. Още с появяването ѝ на сцената с фразата: „Извинете, моята свещ угасна“ топлина и красота заляха залата. Когато Мими произнесе последните си думи: „Ръцете… на топло… и да заспя“, сякаш премина общо ридание. През четирите действия тя кокетираше, забавляваше се, страдаше, беше влюбена, отчаяна, но преди всичко искрена. С гласа си, с този великолепен тембър – плътен, мек, ласкав, Соня Йончева спечели сърцата и на публиката, и на критиката по целия свят. През годините на нейния звезден възход смея да твърдя, че съм проследила повечето ѝ превъплъщения на сцената, както и записите ѝ – солови и на цели опери. Била съм и на повечето ѝ концерти в София. Но тъй като не обичам да гледам записани опери, тази моя първа среща с актрисата Соня Йончева беше откровение. Ще обърна внимание и на останалите партньори, защото, както споделя певицата, операта не се прави от сам човек. „Моят успех никога не е бил само мой. В операта са ангажирани много хора – поне сто души на сцената, а зад сцената вероятно още толкова се грижат спектакълът да се случи.“ Преди година Боян Виденов за първи път се срещна с българската публика и с екипа на театъра – тогава в „Травиата“. Безспорен е талантът му да пресъздава красивите музикалните картини, изваяни от Пучини, да овладява ансамблите, да диша с певците. Пищното коледно второ действие премина на един дъх – с веселата глъч, със суматохата и бохемската забава. Трето и четвърто действие с богатата си палитра от теми, сцени, арии и ансамбли увлякоха и завършиха цялостното изграждане на творбата. Партньор на Соня Йончева беше един великолепен тенор, с искрящ, въздушно лек и вълнуващ глас – Липарит Аветисян, който моментално грабна сърцата на публиката. За Станислава Момекова Мюзета е знакова партия, която тя изпълнява с огромна любов и успява да пресъздаде както неудържимата експанзивност на героинята си, така и крехката ѝ съпричастност във финалните сцени. Веселин Михайлов е верен на авторския замисъл Рудолф – вълнуващ баритон със запомнящо се артистично присъствие. И останалите бохеми бяха на ниво – Божидар Божкилов и Николай Войнов бяха забавни и получиха дължимото признание след кратката, но много ярка ариета в четвърто действие. Антон Андреев, Димитър Станчев и Владимир Маринов също обрисуваха вярно образите си.

Седмицата на Соня Йончева беше вероятно както всяка друга, когато се завръща у нас – наситена със срещи. В деня на пристигането си тя получи Орден за изкуство и литература – офицерска степен, лично от Н. Пр. посланика на Франция Жоел Мейер, от името на френския министър на културата Рашида Дати. След това в късните часове имаше първа репетиция в театъра. На следващия ден, след генералната репетиция, тя разговаря с журналисти. В деня след първия спектакъл беше на представянето на филма „Гала в София – Соня Йончева и Пласидо Доминго“ в рамките на фестивала Master of Art.

Със следващите си ангажименти на българските сцени Соня Йончева отбеляза 100-годишнината от смъртта на Джакомо Пучини. На 4 юни в Античния театър в Пловдив тя представи в концертно изпълнение „Тоска“ с диригент нейният съпруг Доминго Хиндоян. С това събитие почете и 70-годишнината на Операта в Пловдив.

„Пяла съм „Тоска“ на толкова различни сцени – „Арена ди Верона“, „Метрополитън“, Виенската Щатсопер, в Япония заедно с Римската опера – и всеки път вълнението е невероятно. Неслучайно тази опера е една от най-обичаните навсякъде по света и съм истински щастлива, че ще изпълня този шедьовър точно в родния ми град.“

След това Соня Йончева се завърна за фестивала „Опера в Летния театър“ във Варна – на 6 август в спектакъл на „Бохеми“ и на 10 август в „Мадам Бътерфлай“.

Когато няма ангажименти какво прави една оперна звезда.

Прибирам се вкъщи, където заемам ролята на майка. Най-много обичам сутрин да се събуждам, да направя банички или палачинки за децата. А те са толкова щастливи, защото невинаги мама ги води на училище.

В края на март Соня Йончева и Доминго Хиндоян имаха концерт в Каракас, родния град на Доминго. „Не съм била там никога. Много хора ни чакат. От толкова време сме заедно и все не успявахме да отидем там.“

С толкова любов говорите за съпруга си, за децата. Сигурно празнувате всички празници – и българските, и венецуелските. Научихте ли се да приготвяте любимите на Доминго ястия?

Да. Той има страхотно семейство. Баба му е кюрдка, а дядо му идва от Армения. Той съчетава толкова различни вкусове. Няма проблем, ако му сготвя нещо българско или по-ориенталско. В повечето случаи объркваме нещата, за да има за всекиго по нещо.

В семейството на какъв език си говорите?

Преобладаващият език е българският, тъй като майка ми живее с нас. Доскоро можехме двете да си говорим тайни работи на български, но след като Доминго научи езика, вече всички разговаряме на български. Ние двамата си говорим на френски. Но когато имаме спор или нещо дискутираме, преминаваме на италиански, защото ни се струва по-подходящ.

Децата ви увличат ли се по музиката?

Матео е на девет години, а София на четири. Матео има прекрасен глас и пее много вярно, но е много срамежлив. Разбира се, че се занимават с музика. Имах разговор с директора на училището на сина ми, който ме попита какво да направи, за да не ходят децата толкова често при психолог. Това се оказва огромен проблем в Европа и в целия свят. Мисля, че самият досег на децата с музиката, дисциплината, която е необходима, развитието на слуха, вглеждането в малките детайли, научаването на един текст, всичко това допринася много за развитието им, помага да се събират заедно, да се обичат, да избягват агресивността. Музиката може само да ни научи, да ни донесе радост. В моето детство в Пловдив музиката и изкуствата бяха 30% от програмата в училище и това бяха часовете, в които аз можех да дам свобода на всичко най-добро в мен. Тази свобода търсят децата. И тя не идва с хапчета и психолози. Затова, канейки деца на нашите спектакли, ние не само можем да открием бъдещите таланти, но и да възпитаме бъдещата публика.

Разговаряме в гримьорната ви в Софийската опера. Когато приключи гримирането, обличането и останете сама, имате ли някакъв ритуал?

Аз не съм много суеверна. Вярвам в това, което виждам. Имам ясна представа във форма ли съм, или имам проблем. Ако не съм във форма, правя всичко възможно да изглеждам, сякаш нищо ми няма. Щастлива съм, когато всичко е наред, защото само си отварям устата и всичко става. Когато дебютирах в „Метрополитън“, пях с Дмитрий Хворостовски. Той беше моят Риголето. Тогава той нахлу в моята ложа и каза: „Сонечка, виждаш ли този душ. Когато си в театъра преди спектакъл, пускай го докрай, да овлажни цялата стая. Нищо че ще платят повече за вода. Това е важно, защото в театрите е прашно, въздухът е сух“. Ето това е единственото ми суеверие.

Следя вашите издадени дискове. Възхитена съм от инвенцията, с която намирате заглавията на соловите си албуми. Няма французин, който да не е запленен от „Париж, моя любов“. След това дойдоха „Прераждане“, „Куртизанка“.

Тези заглавия се раждат внезапно. Например дискът с барокова музика се роди във времето на ковида, записахме го през юни 2020 г. Някои от ариите в него са сакрални, счетох ги за молитви. И ето, тези молитви ме отведоха към „Прераждане“, защото и изкуството, и ние имахме необходимост от това.

Да наречеш албума си „Куртизанка“, явно е търсен ефект.

Да, търсен ефект е. Не търсех нещо скандално, но има една невидима линия, която свързва куртизанките с дивите. Беше интересно да видя как те в един момент са толкова обожавани, толкова търсени, а в следващия – отхвърляни от обществото. Има много примери в историята на оперното изкуство. Да не говорим, че те са жени, които омайват, те могат да свирят, да пеят, някои от тях са били поетеси, други са писали книги, трети са се борили за правата на жените още преди векове. Така свързах тези образи с нас, оперните певици. Ние също омайваме и предразполагаме не само мъжете, но и цялата публика.

Какъв е следващият ви диск?

Концентрирала съм се върху една авторка, която много обичам. Това е Жорж Санд. Тя е първата жена, носеща панталон, но не само това, тя е личност от френската история, обожавала е изкуствата и в частност музиката и операта. Имала е връзки с много композитори, автори, била е разкрепостена. Впечатляващо е, че всеки от нейните обожатели е оставил документ, посветен на нея. Алфред дьо Мюсе ѝ е посветил толкова поеми. По тях са създадени арии от други френски композитори. Иска ми се да знаех как е изглеждала Жорж Санд в салона си, обградена от Лист, Шопен, Дьо Мюсе. Беше интересно да преоткрия тази музика, някои от пиесите съм пяла. Записвам музиката в Швейцария, близо до дома ми. Сутрин ще водя децата на училище, а следобед ще записвам. Ще ми акомпанира Олга Задо, съпругата на Боян Виденов. Тя е прекрасна пианистка, обожава Жорж Санд и е много вдъхновена. Двете търсехме проект, който да ни свърже, и го намерихме. Ако всичко е наред, дискът „Жорж“ ще излезе до края на лятото.

Дискът „Жорж“ вече е факт и на 24 януари ще бъде официално представен.

Кои са хората, които ви помогнаха да развиете вашия прекрасен глас?

Много е трудно за един певец да намери правилния учител. Това понякога е въпрос на късмет. Имах невероятния шанс да срещна Нели Койчева, когато за първи път отворих уста и започнах да пея опера. По стечение на обстоятелствата всичко започна от майките ни, които работеха заедно в Електроапаратурния завод в Пловдив. И двете нямат общо с музиката, но и на двете дъщерите станаха музиканти. Когато аз прохождах, Нели вече беше станала учителка. Тя беше млада, изпълнена с много енергия. Освен това ми гласува доверие.

Защо от толкова много консерватории избрахте точно женевската?

Това също беше съдба. Явявах се на много конкурси в България, спечелих интересни награди. Някои хора в журито, които бяха професори в Софийската академия, ме канеха в техните класове. Други ми казваха: „Не оставайте тук“ (смее се). И аз, като едно шестнайсетгодишно момиче, се вслушах в тези, които ми казваха, че може би в един момент България ще се окаже малка за моя талант. Една от моите корепетиторки, Ефи Ферманян, много шармантна жена и невероятен професионалист, един ден ми донесе малко, много старо писъмце, на което имаше логото на консерваторията на Женева. Каза ми, че нея не са я взели, но е сигурна, че мен ще приемат.

Какво доразвихте там?

Отидох там с един тежък репертоар. Тук традициите, знаете, никак не се шегуват. Започва се от Пучини най-малко. Бях на деветнайсет години, пеех Лиу, Тоска. Преподавателката ми Даниел Борст беше забелязала тембъра ми. Тя е Моцартова певица, пяла е и много барок. Подхвана ме и каза: „С този глас ще пееш само Моцарт, само Хендел, Рамо, Пърсел, Монтеверди. Никакъв Пучини“. Това ми позволи да работя върху най-чистия тон от моя глас. До ден днешен се връщам към тези навици дори когато пея Пучини.

А Академията за барокова музика Le Jardin des voix и Уилям Кристи какво ви дадоха?

Даниел Борст е пяла много пъти с него, двамата се обожаваха. Тя беше организирала майсторски клас в Женева. Трябваше да се явят четири певици, но тя го направи заради мен. И ми го каза. Спомням си, в деня на майсторския клас ме хвана страх и ѝ казах, че не мога да пея барок пред този гигант на бароковата музика. „Аз нищо не разбирам от този стил, нищо не знам“, казах аз, а Даниел сериозно заяви, че ако не се явя, тя никога повече няма да ми проговори. А когато това го каже една дива, трябва да направиш каквото иска. Така започна всичко.

Соня, когато сте на сцената, какво ви носят партньорите? Важен ли е контактът с тях? В големите театри, където гостувате обикновено, всички са много известни.

Ние, певците, сме особени животни, веднага се нагаждаме. Като балетистите сме – те се прегръщат, заедно се втурват в един спектакъл, за да може той да стане страхотен. Така сме и ние, певците. Аз никога не съм имала пречки в общуването. Харесвам, когато усетя истинската същност на човека срещу мен. Това отнема няколко минути. Има тенори, които много обичат да ме прегръщат. А от най-големите режисьори, с които съм работила, знам, че когато на сцената има любов между два персонажа, тогава не е задължително да се прегръщаме и целуваме през цялото време. Понякога дистанцията на сцената създава такъв голям контраст в емоциите. Обожавам емоциите да се усещат във въздуха, а не да се демонстрират. Да се предават чрез гласа. Винаги ясно показвам какви са моите вкусове и в повечето случаи партньорите се нагаждат към мен.

Изпяхте великолепни опери извън традиционния репертоар – „Пиратът“, „Федора“, „Сибир“. С изумителни героини. Такива ли образи харесвате – на силни жени? Или предпочитате по-крехките, ранимите като Мими?

Имаше момент, когато Мими с нейната уязвимост ми идваше в повече. Предпочитах по-силните нрави, жените с характер, може би защото аз съм била по-действена, предпочитала съм движенията на сцената, повече да играя. Сега, дали заради по-зрялата възраст, но разбирам, че уязвимостта при жената е красива. А когато я предадем, тя дава друг тип сила на героя. Но любовта ми към тези по-редки опери, които не се поставят често, идва от чувството, че в нашия бизнес много често се въртим в един и същи репертоар. Мениджърите казват: „Това продава, това ще сложим“. Но когато разбрах, че името ми продава, си казах, че мога да пея каквото си искам. Затова реших, че трябва да дам възможност на тези невероятно красиви опери: „Пиратът“ – има голямо табу върху тази опера, „Федора“ – толкова прекрасна, „Медея“ също. Реших да счупя това табу и за моя радост, всички започнаха да ги пеят. Когато избирам роля, трябва да се чувствам свободна да я изпълня по най-добрия начин. Освен това съм актриса и обичам да знам каква е жената, която ще пресъздавам, да знам каква е историята, какво мога да дам с моята интерпретация.

Имате ли други такива предложения?

Има толкова много опери, потънали в забрава. Винаги съм искала да изпея „Ирис“. Обожавам да се връщам към бароковия репертоар. Въпреки че той по-често се играе, например „Дидона и Еней“. Скоро си мислех за „Весталката“… Имам едно предложение и мисля, че ще го приема.

Освен със собствените си ангажименти от известно време Соня Йончева и създадената от нея компания се ангажират с представянето у нас на някои от най-големите и популярни оперни певци. „Съкровени гласове“ се нарича тази поредица от концерти.

„Обожавам човешкия глас. Той е огледало на нашата душа. Кариерата ми започна, защото се влюбих в гласа на една певица, чието име не зная… Това възхищение от човешкия глас ме вдъхнови да събера тези невероятни певци под едно заглавие, да се представят пред българската публика, да излеят душата си пред нея и да изпълнят музиката на страните, от които идват“.

В първия сезон бяха поканени Фреди де Томазо с рецитала „Под звездите на Неапол“, Якуб Орлински с рецитала „Красота и думи“, Фатма Саид – „Египетско слънце“, Елза Драйзиг – „Северно сияние“ и Клементин Марген – „Париж и нощта“.

През следващия сезон ще гостуват Виторио Григоло, Пьотър Бечала, Роландо Виясон и Джойс ди Донато.

На 3 декември самата Соня Йонева изнесе един много стилен рецитал наречен „На една звезда“ по името на една песен от Джузепе Верди, съпровождана от пианиста Майкъл Мартино. Освен песни на Верди, двамата представиха още великолепни камерни бисери от Руджеро Леонкавало, Паоло Тости, Джузепе Мартучи и Джакомо Пучини.

Снимки: личен архив и Софийска опера и балет.

Репертоар:

Винченцо Белини – Норма, Имоджене в „Пиратът“;

Волфганг Амадеус моцарт – Фиордилиджи в „Така правят всички жени“, Графинята в „Сватбата на Фигаро“;

Гаетано Доницети – Лучия ди Ламермур;

Георг Фридрих Хендел – Клеопатра в „Юлий Цезар“, Попея в „Агрипина“, „Месия“;

Джакомо Пучини – Мими в „Бохеми“, Манон Леско, Тоска, мадам Бътерфлай;

Джоакино Росини – Стабат матер;

Джовани Перголези – Стабат матер;

Джузепе Верди – Дездемона в „Отело“, Луиза Милер, Джилда в „Риголето“, Виолета в „Травиата“;

Жак Охенбах – Антония в „Хофманови разкази“;

Жан-Филип Рамо – Фани и Зима в „Галантните Индии“;

Жорж Бизе – Микаела в „Кармен“;

Клаудио Минтеверди – Фортуна и Попея в „Коронацията на Попея“, Юнона в „Завръщането на Одисей в родината“;

Луиджи Керубини – Медея;

Пьотр Илич Чайковски – Йоланта, Татяна в „Евгений Онегин“, лиза в „Дама Пика“ – предстоящ дебют;

Умберто Дгордано – Федора, Мадалена в „Андре Шение“;

Хенри Пърсел – Дидона в „Дидона и Еней“

Шарл Гуно – Маргарита във „Фауст“;