На 7.01.1955 Мариан Андерсън изпълнява партията на Улрика в „Бал с маски“ на сцената на Метрополитън опера по покана на Рудолф Бинг. Така става първата афроамериканка допусната на оперна сцена. „Завесата се вдигна и аз бях там на сцената, смесвайки отварата на вещицата. Треперех и когато публиката ръкопляскаше и ръкопляскаше, преди да успея да изпея нота, усетих как се свивам в възел.“, споделя Андерсън. Въпреки, че никога повече не пее в МЕТ е назначена за постоянен член. Тя е делегат в Комитета по правата на човека на ООН и посланик на добрата воля към Държавния департамент на САЩ, като изнася концерти по целия свят.

Пътят за разбиване на статуквото не е лесен. Минава и през намесата на президентското семейство. На 9.04.1939 с подкрепата на първата дама Елинор Рузвелт и на самия президент Франклин Рузвелт Андерсън изнася концерт на открито на стъпалата на Мемориала Линкълн във Вашингтон. Събитието е филмирано, а зрители са 75000 и още милиони радиослушатели. Така във времето на расова сегрегация певицата започва да разчупва строгите порядки в американското общество. Включва се в движението за граждански права. Тя е носител на първия президентски медал на свободата през 1963 г., на Златния медал на Конгреса през 1977, отличията на Кенеди център през 1978, националния медал на изкуствата през 1986 г. и награда „Грами“ за цялостно творчество през 1991 г.

Родена е във Филаделфия. Семейството е силно религиозно и лелята на Мариан я убеждава да се включи в концертите в местната църква, както и в други благотворителни и музикални събития в целия град. Там често за участията си получава по 25, 50 цента, за да изпее няколко песни. Вече като по-голяма тя печели по пет долара, което е значителна сума в началото на миналия век. На 10 години се включва в Народния хор на Филаделфия и често е негова солистка. Благодарение на събраните средства от народния хор, баптистката църква и други благодетели Мариан има възможност да завърши гимназия и да има уроци по пеене с Мери Сондърс Патерсън.

Първият голям успех е спечеленото състезание на Нюйоркската филхармония през 1925 г. На 26.08.1925 г. тя пее на концерт, а изпълнението й е високо оценено от публиката и критиците. Въпреки възможността да изнася концерти заради цвета на кожата й, не е възможно развитие на кариерата й. Първото й изпълнение в Карнеги хор е през 1928 г. На следващата година тя получава стипендия от фонд Розенвалд за обучение в Берлин.

Няколко месеца Андерсън има уроци със Сара Чарлз-Кайе и Гени Сандеро, а след това започва голямо турне. Във Финландия се запознава с пианиста Кости Веханен, който става неин корепетитор и вокален консултант. Запознава се и с Жан Сибелиус, който е възхитен от нея и дълги години аранжира и композира песни за Андерсън. През 1939 й посвещава песента си ”Solitude”.

През 1933 е посрещната с ентусиазъм в Уигмор хол в Лондон. Заедно с Веханен обикаля цяла Европа, където не среща предразсъдъците, така характерни за Америка. В Залцбург през 1935 г. се среща и с диригента Артуро Тосканини.

Същата година се завръща в Америка и изнася концерти в Ню Йорк и други градове. Предлагат и участия в оперни спектакли, но тя отказва, поради липса на сценичен опит. Но записва няколко арии. Въпреки голяма си популярност (тя изнася по седемдесет рецитала годишно) на много места в щатите много хотели и ресторанти отказват да я приемат.

През 1957 г. пее при встъпването в длъжност на президента Дуайт Айзенхауер. Има концертно турне в Индия и Далечния Изток – за 12 седмици изнася 24 концерта и изминава 56 000 километра.

На 20.01.1960 отново е поканена да пее при встъпването в длъжност на президента Джон Кенеди. След това преви турне в Австралия.

От 24.10.1964 до 18.04.1965 прави прощално международно турне, което започва от залата на Конституцията и завършва в Карнеги хол.

Заедно със съпруга си Орфей Фишър се установяват във ферма в Данбъри, Кънектикът. Той построява акустично студио за съпругата си и нарича „Фермата на Мариан“. През 1996 фермата е обявена за едно от 60-те места по Пътеката на Свободата. Мариан живее спокоен живот без да се афишира, като се включва в различни местни събития. Една година преди смъртта си през 1992 г. тя се мести при племенника си. Имотът й, въпреки, че е бил продаден в крайна сметка с решителната намеса на града е превърнат в музей и върнат на обществеността през 2004 г. Там могат да се проследят етапите в живота на легендарната оперна певица Мариан Андерсън, нейни снимки, лични вещи и сувенири.