Първите уроци по пиано получава от майка си едва пет годишен. От 1915 учи с Рикардо Виньес, който го запознава с Ерик Сати, Клод Дебюси и Морис Равел. На 18 привлича вниманието на Игор Стравински, когато по време на концерт на авангардната музика е изпълнена неговата „Негърска рапсодия“. Следваща стъпка е включването му в създадена от издателката Адриен Моние „Къщата на приятелите на книгите“, благодарение на приятелите си от детинство, писателката Раймонд Линосие и Жорж Орик. Там се запознава с поетите Жан Кокто, Гийом Аполинер, Макс Жакоб, Пол Елюар. По много от техните текстове Пуленк ще напише музика. През следващата година създава „Бестиарий“ или „Кортежът на Орфей“ по Аполинер. По същото време по идея на Кокто и Сати се създава общество от млади композитори, което критикът Анри Коле нарича „Групата на шестимата“ или „Шесторката“, в която са включени Жорж Орик, Луи Дюре, Артюр Онегер, Дариус Мийо, Жермен Тайефер, Франсис Пуленк. Те се обявяват срещу ширещия се романтизъм, вагнерианството и най-вече срещу импресионизма, чийто най-изявен представител е Дебюси. Тази група не е много творческа – създава само две творби – „Албум на шестимата“ с клавирни пиеси и балет по текст на Кокто – „Младоженците от Айфеловата кула“. Балетът е представен в театъра на Шан з`Елизе през 1921 г. Първият балет на Пуленк „Кошутите“ е представен през 1924 г. от „Руските балети“ на Сергей Дягилев. През 1926 г. Франсоа се запознава с баритона Пиер Бернак, който става негов предпочитан интерпретатор. Първата им среща е за цикъла „Весели песни“. За него са създадени 90 от всички 145 песни. От 1935 до 1959 двамата изнасят многобройни концерти по целия свят.

След 1927 Франсис Пуленк се установява в къща в района на Лоара, където се оттегля, за да създава своите композиции. Там написва за Ванда Ландовска своя Селски концерт за клавесин и оркестър, както и Концерта за две пиана.

През 1946 г. той създава за радиото музикална приказка за пиано и разказвач, „Историята на Бабар, малкото слонче“, по героя, създаден от Жан дьо Брунхоф. Благодарение на Макс дьо Рийо се сприятелява с младото сопрано Дениз Дювал, на която поверява главната роля в своята опера-буфа „Гърдите на Тирези“ по едноименната комедия на Гийом Аполинер, създадена в Opéra-Comic през 1947 г.

Загубата на много от приятелите му връща католическата вяра в него и той създава някои великолепни образци като „Литания за Черната Дева от Рокамадур“, „Меса в сол мажор за смесен а капелен хор“, „Четири мотета за време за покаяние“ и др.

През 1953 издателство „Рикорди“ възлага на Пуленк да създаде балет за Света Маргарита от Кортона за Миланската Скала. Пуленк отказва, но заинтригуван от либретото на италиански, което Флавио Тести е взел от пиеса, представена в Париж от Жак Еберто, „Диалозите на кармелитките“, за чията основа е използван непубликуван текст на Жорж Бернанос. Запленен Пуленк се хвърли стремглаво в тема, която скоро го обсеби, тревогите на Бланш дьо ла Форс пред лицето на смъртта, повтарящи неговите собствени, изправен пред дългата агония на неговия спътник по това време, Люсиен Рубер. Самият той адаптира текста на Бернанос за френска версия и завършва партитурата си през август 1955 г., точно по времето на смъртта на Люсиен. Операта е представена на италиански в Милано на 26 януари 1957 г. с Лейла Генджер (Mme Lidoine) и Вирджиния Дзеани (Бланш), след това, в оригиналната френска версия, в Парижката опера на 21 юни под диригентството на Пиер Дерво, с Реджин Креспен и Дениз Дювал. Премиерата в Съединените щати е през септември същата година в операта на Сан Франциско с Леонтайн Прайс, която прави първата си поява на голяма оперна сцена като мадам Лидоан.

Следващата опера е от 1958 г., „Човешкият глас“, лирична трагедия по Кокто, посветена на последната му любов Луи Готие, когото среща през 1957 г.23.

През 1960-61 г. той е в Съединените щати за изпълнението на „Гърдите на Тирезий“ и „Човешкият глас“. Написаната през 1959 „Глория“ – изпълнена през 1961 едновременно в Бостън от Шарл Мюнш и в Париж от Жорж Претр.

Същата година той публикува книга за Еманюел Шабрие.

Умира на 30.01.1963 от сърдечна недостатъчност.

Освен изброените по-важни творби той създава музика към пиеси „Рьоно и Армида“ от Жан Кокто, „Поканата в замъка“ и „Леокадия“ от Жан Ануи, „Амфитрион“ от Молиер, „Войникът и вещицата“ от Арман Салакру, „Нощта на св. Жан“ от Джаймс Матю Бари, „Дъщерята на градинаря“ от Шарл Ексбрайа, „Кралица Марго“ от Едуар Бурде, „Интермецо“ от Жан Жироду.

Филми – „Спящата красавица“ от Александър Алексеев, „Пътникът без багаж“ от Жан Ануи, „Пътуване до Америка“ от Анри Лаворел, „Този век е на 50 години“ от Дениз Бачеф, Ролан Туал и Вернер Малбран.

Франсис Пуленк (7.01.1899 – 30.01.1963), композитор и пианист

https://poulenc.fr/