За първи път пристигна в София, за да открие сезон 2024/25 на Софийската опера и балет. Спектакълът на операта „Турандот“ беше част от събитията посветени на годината на Джакомо Пучини. Под диригентството на Даниел Орен Хорхе представи в две вечери изключителен Калаф – прекрасен, енергичен, с блестящи височини, които веднага покориха публиката. След арията „Nessun dorma“ тя дълго не можа да се успокои. Същия възторг предизвика и сцената със загадките, както и триумфът му в последния дует.

Роден е в Тенерифе и там завършва консерватория. Специализира в Италия и в Испания при Алфонсо Гарсиа Леос. Има различни ангажименти в Испания. През 2004 г. на конкурса „Хулиан Гаяре“ печели наградата на Хосе Карерас. Веднага започват ангажиментите – „Аида“ в Ница, „Кармен“ в Мадрид, „Сирано дьо Бержерак“ в Севиля. През 2010 е поканен за постановката на „Кармен“ на Арена Ди Верона с диригент Зубин Мета.

Откога пеете?

Като дете пеех фолклор от Канарските острови в моята страна, после попаднах в хор и постепенно започнах да изпълнявам голямата музика.

А кога видяхте първото си оперно представление?

Бях на 18 години, гледах „Риголето“ и пееше Матео Манугуера, много известен баритон, невероятен. Беше в родния ми град в Ла Лагуна, в Тенерифе.

Как решихте да пеете опера, да станете оперен певец?

Да, първо учих с приятелите в хора, а операта много ми харесваше. Учителката ми в хора, която също така даваше уроци по пеене, ми каза: „Ти имаш прекрасен глас, защо не започнеш да взимаш уроци?“ И постепенно се появи голямата ми страст към операта и станах певец. И това беше труден период, защото семейството ми не е богато, трябваше да работя. Завърших консерватория в Тенерифе. Ходих и на уроци в Италия.

Кои са учителите, които са работили с Вас?

Да, първо беше Исабел Гарсия Сото, която ми е учителка в Тенерифе. Учил съм с баритона Джузепе Валденго в Италия, накрая работя с Алфонсо Леос. Тук случаят е много интересен, защото тази опера, която правим „Турандот“, в нея първият Калаф е испанецът Мигел Флета. А Мигел Флета беше учител на бащата на моя учител. Така че знанията на този прочут тенор, първи изпълнител на Калаф стигнаха до мен. И аз продължавам това знание. Последният път, когато пях Калаф беше отново с Маестро Орен в Салерно. Това е роля, която съм изпълнявал много пъти.

Маестро Орен каза, че сте най-точният глас за Калаф.

Прекрасно, това е много голям комплимент, защото Маестрото е един от великите, които наистина познават този репертоар, знае го фантастично, много е прецизен, става винаги грандиозен спектакъл, когато той е на пулта. С него съм работил в Салерно, на Арена Ди Верона, в Ковънт Гардън – „Аида“ на Арената, „Селска Чест „ и „Палячи“ в Билбао.

Имате ли любим изпълнител?

Имам много, много разбира се. защото мисля, че имената са свързани с най-различни качества, понякога с гласа, понякога с дикцията, техниката, цвета и да кажем, че има от всичко по малко, така че аз вземам от всички велики, да кажем, виждането за ролята, за да направя личната си визия. Вярно е, че според мен най-интересната техника е тази на певците от старата школа, защото е много свързана с композиторите, с авторите на оперите. Тогава им е било по-лесно да разберат какво искат да кажат, да напишат, защото певците, които са свързани с тях, са тези, които създават собствена визия за героя, който представят. Слушам такива записи най-вече заради техниката и дикцията.

А вашите собствени записи?

Не, не ми харесват толкова много. Все пак признавам, че ги слушам, защото така човек научава толкова много. Когато пееш, когато си на сцената нямаш усещане, кое как точно си направил, но е много интересно, когато в записа, откриеш кои са детайлите, които карат героя да се промени, за да стане по-интересен.

А какво подготвяте за бъдещето?

Работя върху репертоара, който ми предстои. Трябва да направя „Отело“, „Аида“, за първи път ще бъда Маурицио в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа. Това е роля, която много харесвам. Подготвям и Дик Джонсън от „Момичето от Златния Запад“ на Пучини. Навлизам в по-тежкия теноров репертоар.

Колко роли имате в репертоара си?

За сега са петнайсет роли. Към тези, за които говорихме допълвам „Йерусалим“ от Верди на френски, също и „Кармен“, Реквием на Верди, участвах и в „Електра“ на Рихард Щраус, но на италиански.

Сега излезе дискът на Хуан Диего Флорес „Сарсуела“. Видях, че и вие пеете много сарсуела.

Сарсуелата е нашата испанска опера. Тя е много близка до операта. Разликата е, че в сарсуелата има говорима част като в оперета, но има и такива, в които не се говори. Това, което е интересно, е, че тя е направена за определени певци. Така че е много трудно, защото например има създадени за баритона Маркос Редондо, който беше един от големите баритони в сарсуела, но той беше баритенор, така че днес и тенорите, и баритоните страдат много, защото партиите са написани много високо. Имал е много, много голям регистър. Освен това, това е популярна музика от най-известни песни, която публиката е изисквала. След това идва частта на композитора, който е имал влиянията от тази епоха от италиански, френски, немски творби и се получава много, много интересна смесица. Има толкова красиви арии романси, дуети. Например „No puede ser“ бих го сравнил с хит като „Nessun dorma“. Ако добавя и ролите ми от сарсуелите, вече стават трийсет. Аз съм голям защитник на Сарсуела. Пял съм и в Швейцария, в Мадрид, в цяла Испания, но когато ходя на концерти извън Испания, винаги изпълнявам арии от сарсуели, защото са красиви. За нова година в Мадридския театър на Сарсуелата направих концерт между испанската Сарсуела и кубинската Сарсуела. Те си приличат, но кубинската сарсуела е много неизвестна, непозната е, а има много красиви, романтични романси. Има само една много известна, която е „Мария ла О“, но има повече от 300 красиви сарсуели, с невероятни истории.

Казахте, че сте започнали с народните песни, изпълнявате ли ги още?

Не, те са за партита с приятели, но аз вече не ги изпълнявам, а и техниката е много различна, толкова много се променя.

А прочутите италиански канцонети?

Някои правя, много ми харесват, тези, които са по-близки до италианската техника. Свикнал съм с оперната техника, а има песни, които са почти като оперни арии.

Правите ли камерни концерти с песните от испански композитори?

Да, но само с песни от сарсуели. Бих цитирал например „Гранада“ от Агустин Лара, която е много популярна. Благодарение на Карерас, Доминго, Арагал, които направиха така, че испанските народни песни да станат малко по-оперни и по-популярни.

Добре ли направиха Павароти, Карерас и Доминго, които тримата заедно изнасяха концерти?

Да, това беше хит, призив да се привлече публиката, много интересно, да се привлече публиката и да се усети тази народна традиция, че има опера. Не трябва да забравяме, че операта е популярна музика. Преди да има плочи, преди да има телевизия, радио, хората са ходили на театър, за да слушат музика. Нямаше микрофони, просто гласовете се правеха за хората. Така че нека кажем, че това е отзив от толкова много неща, които ни се предлагат. Сега има твърде много шум от всичко.

Операта трябва да се бори, но това, което е интересно в операта, е, че звукът е естествен, без усилване. А това е митично, уникално, то прави голяма разлика с другите музикални дейности.

Имате ли свободно време за себе си?

Опитвам се да го имам.

Какво обичате да правите?

Нека кажем, че обичам този живот, чувствам се много добре, защото съм много щастлива, че пристигам за първи път в София, много съм щастлива, защото това са местата, където най-много мисля да видя града, в България, мислейки за Турандот, която съм правил толкова много пъти. Непрекъснато уча и работя много, но съм щастлив че работейки опознавам света. Бих казал, че съм артист-турист, който се радва на възможността да споделя с вас хората, които живеят на определеното място, където трябва да работя, а не съм само турист, който вижда само паметници. Наричам това културен спорт, защото вземам кола под наем и обикалям църкви, синагоги, джамии, музеи. И всичко е много красиво.  Ето тук в свободния ден от репетициите отидох до приказния Рилски манастир.

„Мария ла О“ от кубинския композитор Ернесто Лекуона.

„No puede ser“, песен от сарсуелата „Пристанищната механа“ от Пабло Соросабал.

 Снимки: Софийска опера и балет