Георги Арнаудов – „Пиша толкова бавно и разпокъсано, че не знам дори кога го правя“
„От Арнаудовите музикални апарати се носи песен, разказваща за кръгово протичащото време в една въображаема звукова борхесианско-арнаудовска вселена, в която „историите и текстовете никога не са еднакви с прочетените преди това“ и в която погледът на композитора често попада на различни „непрекъснато видоизменящи се състояния на света“. Тези фрагмент е част от монументалния изследователски труд на доц. д-р Илия Граматиков „Инструменталните концерти на Георги Арнаудов: сюрреалистични препрочити на музикалната история“. Луксозното издание на Института за изследване на изкуствата към БАН в 400 страници с над 250 илюстрации от художника Ясен Панов се появи на бял свят през август 2020 г.
Как композирате?
Много бавно и спокойно. Пиша толкова бавно и разпокъсано, че не знам дори кога го правя. Това е съпроводено с изработването на множество отделни детайли, на ескизи, на различни варианти на организация на звуковия материал… Съзерцанието на целия този процес – нека го оприлича с японската дзен практика на вътрешно лично преживяване на опита и достигане до истинската природа на звука и протичането му – е може би едно от най-прекрасните неща за мен. Вероятно затова често забавям окончателното написване…
Коя е първата ви композиция, за която си спомняте? В биографията ви пише, че започвате със Симфония № 1, скоро след това № 2 и дотук. Заради „абстракцията време“ или загубихте интерес към големите форми?
О, не помня. До един момент пазех стари неща, но ги запокитих в един кашон на тавана. Там има неща и от 1970–1971 г. Колкото до големите форми… Ни най-малко. Просто времето е такова, че тяхното изпълнение и представяне става много трудно. Работех по една голяма оперна партитура. В началните разговори с един от държавните оперни театри ми бяха поставени такива условия, че беше невъзможно да приема. Поискаха тази творба за голям оркестър, два хора и около десетима солисти да бъде написана като камерна опера. Естествено не се съгласих. Впрочем надявам се с повече инат да убедя институцията да започнем отново преговори.
Кои са вашите учители?
Отвъд конкретните… Може би на първо място е Бетовен. За мен това е най-изумителният автор, с може би най-радикалното не само за времето си, но и днес композиторско мислене, с най-точните и всеобхватни подходи. В неговата музика могат да бъдат намерени основополагащи идеи за конструиране на звукови събития, невероятни ходове в подреждането им и най-вече универсален усет към състоянието на всяко едно латентно или активно конструктивно звуково ядро и възможността за привеждане на потенциалната му енергия в действие.
След това идва Джон Кейдж, друг гений, който е променил невероятно мисленето и разбирането за природата на музиката. А тук става дума за откриването и артикулирането на съвсем нови музикални категории като тишината, приета като равнопоставено звуково събитие, баланса между определеността и неопределеността, мобилността при конструирането на протичането на формата и най-вече музикалното време, погледнато от позицията на вечността. Нека оставим неговата знакова творба 4’33 и се взрем в изумителния пример със създаването и изпълнението на органовата As Slow as Possible. Тя протича бавно, необозримо бавно във времето и ще бъде изпълнявана 639 години в основаната през 1186 г. от Норбертинския орден готическа църква „Св. Бурхард“ в Халберщат, Германия. Изпълнението ще завърши през 2640 г. Впрочем началото на творбата се състоеше от около 17 месеца тишина, изписана като паузи! Вероятно съпоставката между двамата звучи като провокация и това наистина ме радва…
Погледнах някои от курсовете ви в НБУ – подготовка на концертна програма; избор, подготовка и реализация на концертна програма за концерт или конкурс. Много важни знания за един творец, който обикновено най-малко се интересува от това.
Много е сложно и нееднозначно, защото работя с различни личности, с различни характери, затова знанията и уменията, които трябва да бъдат изградени, са от различен порядък. В препоръчването съм пестелив. По-скоро се старая да изградя индивидуалността на студента. Нещо, което се оказва много сложно в епоха като нашата, в която медиите облъчват младите хора с клишетата на музикалните индустрии. Ако успея да накарам студента да преодолее навика си да мисли със заучени от медиите модели, да мисли сам, започвайки от нулата, от тишината, от откриването и изобретяването на отделния звук… тогава знам, че съм постигнал много!
Творбите ви се изпълняват по света, вие често пътувате. Какво ви носи това?
Пребиваването ми по концертните сцени по света е изключително зареждащо за мен. Но не само по сцените. Тези мои по-кратки или по-дълги пребивавания в различни културни среди, на най-различни места – било в качеството ми на композитор, или на изследовател, са ми давали много. Изключително много. Възможността да чуваш и изучаваш различни музикални култури на терен, при това за по-дълъг период от време, е невероятен шанс. Посещавал съм различни антични храмове, старинни и свръхмодерни градове, галерии или пинакотеки, книжарници и библиотеки, в които съм се ровил в стари книги – изписани на персийски, китайски, тибетски, латински или какви ли не езици. Опитвал съм се да чуя, усетя или разбера как звучат поетичните текстове на различните езици… Невероятно усещане!
Няма да забравя първото ми пребиваване в Китай. Бяхме отишли на юг, на брега на океана, за да чуем образци от храмовата музика Nán guǎn (Южен звук) в провинция Фудзиен, едно от най-изумителните неща, които съм чувал в живота си. Седейки в малкия храм и слушайки това невероятно изпълнение, започнах да си давам сметка, че се уча да чувам света по един нов, съвсем различен начин.
И така, възможността да работя с невероятно добри изпълнители от различни точки на света е много ценна. Тя ме изважда от рутината на мислене, поставя ми нови задачи, изисква нови творчески подходи. Последните няколко години имах шанса да правя това в Португалия, Великобритания, Австрия, Германия, Китай или Канада. Поставянето на това, което мислиш като музика, в различна културна среда и в ръцете на различни музиканти, отваря съзнанието по неимоверен начин.
Днес може ли да се живее от композиране?
Не. Това е немислимо. Впрочем на фона на възхваляването на системата на финансиране на културата у нас преди 1989 г. за себе си мога да кажа, че реализирах най-значимите си неща след нейното рухване. Тогава като че ли се отприщи свободното мислене и инициатива. Е, имах шанса да попадна на добър продуцент, американеца Хайнер Щадлер, с когото записахме няколко диска. Те така и не се превърнаха в търговски продукт, а и не бяха замислени като такива. Давам си сметка за това, че той е бил продуцент на Джон Кейдж и Грете Султан и е работил дълго заедно с тях и с Мърс Кънингам, Мередит Монк и Ерик Салцман, а в България продуцираше знакови фигури, като Иван Спасов, Димитър Христов или Иво Папазов… Това значи много за мен. Естествено тези продукции не осигуриха препитанието ми, но референциите, които получих за тези дискове от най-престижни вестници и списания в Ню Йорк, Вашингтон или Лондон, са далеч по-ценни.
Участвахте в няколко екипа за създаване на нови творби – в Испания, в Китай. Какво открихте на двете места?
В Испания участвах в един много любопитен, но за съжаление недовършен проект. Касаеше написването и поставянето на опера по запазено либрето от Салвадор Дали. Бяхме международен екип, но оркестърът, повечето от изпълнителите, както и диригентът бяха от България. Бях напреднал с композицията и резултатите бяха наистина интересни, когато внезапно продуцентът почина и всичко увисна във въздуха. Имаме обаче немалко записани фрагменти от това начинание.
Колкото до Китай, там нещата бяха на много различни нива. В тези мои далеч некратки четири пребивавания в Поднебесната имах възможността както да участвам в две големи антропологически експедиции, така и да реализирам премиери на две мои творби. Едната бе с класически европейски инструменти, а другата с Камерния оркестър на Забранения град, съставен от антични и традиционни китайски инструменти. Когато казвам традиционни, имам пред вид не фолклорни, а такива, които през вековете са влезли в утвърдената от съответната за епохата номенклатура на Музикалната палата. Музикалната палата е древна институция за събиране и изследване и запаметяване на музика. Най-ранните текстове, коментиращи съществуването на Музикална палата и нейния Управител на музиката, ни отпращат към епохата на митичния Жълт император Хуан-ди (2698–2598 г. пр. Хр.). Най-известната е Божествената музикална палата, създадена в Пекин през 1420 г. сл. Хр.
Питате ме какво открих…. Нека го нарека не само нов начин на работа с абсолютно непознати и непривични музикални инструменти и музикален състав, но и нов подход по отношение природата на музиката и това, което ние тук, в Европа, наричаме музикална творба.
Съветвате ли се с някого, следите ли отзивите за вашите творби?
Всеки път е различно. Понякога с изпълнители, но нямам установено правило. Колкото до критиките, интересуват ме по-скоро анализите и тук съм много благодарен на двама души, които ми отделиха внимание и вложиха много сили и труд в изследването на това, което съм писал. Елисавета Вълчинова-Чендова написа една голяма студия, над 100 страници, посветена на моето творчество и включена в нейната книга „Концептът Нова звукова сетивност“. Вторият е Илия Граматиков, който подготви в Института за изследване на изкуствата към БАН една голяма монография, озаглавена „Инструменталните концерти на Георги Арнаудов. Сюрреалистични препрочити на музикалната история“. И двамата са извели много интересни тези и аз с огромно любопитство чета и двата текста, които съвсем не са синхронни и не дават еднакви отговори. За един композитор, поне така си мисля аз, фактът на многозначното приемане на музиката му е форма на висш комплимент.
Баща ви е съвременник на създаването на българския симфонизъм. Говорите с нежност за майка си, спомняте ли си я като изпълнителка?
И двамата бяха достатъчно особени и напълно невписващи се в контекста на епохата на социализма личности. Имах шанса да израсна в един абсолютен ъндърграунд, който не само отричаше царящото навън безумие и простотия, но и успя да запази качеството си незасегнато от тях. Баща ми освен един от основателите на Царския симфоничен оркестър (това е било удостоверявано навремето със специални патенти и ордени, дадени от Н.В. Цар Борис III – в случая № 9038 от 6 февруари 1939 г.) е бил и доста активно участващ в живота на Бялото братство. Като един от най-близките ученици на Петър Дънов, заедно с цигуларя Ангел Янушев поема записването и издаването на всички публикувани по времето на Учителя издания на Паневритмията. Те, както и публикуваните до 1945 г. текстове на беседи от Дънов – които Учителят е имал възможността сам да прегледа, редактира и одобри – са много малко на брой и по своето съдържание не са това, което виждаме да се публикува днес.
Майка ми така и не съм я слушал да пее на живо. Нейната активна кариера е от 1934 до 1956 г. Последният концерт, който изнася, се е състоял девет месеца преди раждането ми в зала „Славейков“, със знаменитата Людмила Прокопова на пианото. Завършила е в края на 30-те Академията „Санта Чечилия“ в Рим и е била известна за времето си камерна певица, а и вероятно достатъчно почитана, щом Парашкев Хаджиев и Димитър Ненов са писали и посвещавали творби на нея. След раждането ми тя поема друга кариера и в последните десетилетия от живота си се занимаваше активно с научни преводи в областта на медиевистиката.
През 2020 г. когато се състоя този разговор Георги Арнаудов каза:
„Освен по партитурата на гореспоменатата опера, която съм се заинатил, че ще бъде поставена все пак и във вида, в който искам, работя по още една вокална творба. Този път е наистина камерна опера, монодрама – „Записки на жената призрак“ по поетични текстове на Яна Букова. Премиерата беше насрочена за 23 и 24 октомври 2020 във Ванкувърския Annex Theatre – една от залите на Ванкувърската филхармония, а творбата е написана по покана на канадския Astrolabe Musik Theatre и сопраното Хедър Пози. При създалата се ситуация и затворените зали сме в очакване на нови дати.
Цялостното изграждане на драматургичното развитие на „Записки на жената призрак“ следва принципите и традициите на китайската Kunqu опера. Вокалните линии следват логиката на китайската дзен калиграфия, идеята за непрекъснатия спонтанен жест. Инструментариумът на творбата е съставен от голяма група ударни, подготвено пиано и различни нестандартно звучащи механизми и обекти, както и от предварително записани звуци. Цялостната звукова картина създава особена среда, изпълнена със знаци, образи и внушения, които въздействат в непрекъснат поток от смисли. Предварително записаните звуци следват принципите на дзен калиграфията и са записани и нанесени в отделните дигитални файлове с един жест и без употребата на звуков монтаж. Така звучащите фонове могат да бъдат приети като своего рода звукови дзен калиграфии, които създават една паралелна реалност на сюрреалистичното драматургично действие. То следва строго насечения поетичен текст на поемите на Яна Букова, с неговите загадки, непрекъснати неочаквани обрати, насечен емоционален ритъм и резки, ярки, откровени и безпрекословни, донякъде безмилостни хуманистични послания.
Георги Арнаудов е композитор, музикант и музиколог, преподавател в Нов български университет. Професор е по композиция и хармония, доктор по музикознание и музикално изкуство. Автор на симфонични, камерни, вокални и хорови творби, клавирна музика, музика към театрални и балетни постановки, създадени в сътрудничество с известни хореографи и постановчици. Световноизвестни са негови произведения, написани по антични гръцки и стари български текстове от Ранното средновековие, цикълът „Thiepoleo“ по автентични орфически текстове, „Страсти на Иисуса Христа по Псалмите на Пророк Давид“,„Бароков концерт“ по Алехо Карпентиер (Alejo_Carpentier), симфоничната фреска „Влахерна“, създаденият през 2014 г. „Baroqus ex Machina“ – Концерт за пиано, хамерклавир, чембало и оркестър, написаните през 2015 – 2016 „Вратите на съня“ – тихи и приглушени симфонии за струнен оркестър и пиано.
Георги Арнаудов завършва с отличие НМА „Проф. Панчо Владигеров” – София. От 1984 г. е преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София. От 1992 година Георги Арнаудов води лекции в Нов български университет, като първоначално работи в екипа на авторската обучителна програма “Актьорът предоставен на самия себе си” на доц. Възкресия Вихърова. Той е автор на музиката на едно от знаковите представления на програмата – спектакъла на Театър 199 „Слепците“ на Морис Метерлинк, създаден от екип Възкресия Вихърова – режисьор, Зарко Узунов – сценограф, Георги Арнаудов – композитор. От 2000 г. е редовен преподавател към Бакалавърски факултет на НБУ и води лекции в програмите по музика и театър. Член е на съветите на Департамент „Музика“ и Департамент Театър. От 2012 г. е „доктор по музикознание и музикално изкуство“, от 2009 г. е доцент, а от 2020 е професор по композиция и хармония.
Награди:
Голямата Награда на Организацията на Европейските Радиостанции – (1985),
Наградата на Международната Федерация на Музикалната Младеж – (1985), Наградата „Златната Арфа“ – (1985),
Наградата на СБК – (1986),
Международната премия „Карл – Мария фон Вебер“ – (1989),
Наградата на Национално музикално училище “Любомир Пипков” (2004) във връзка със 100-годишния юбилей на първата българска музикална институция,
Наградата Златен век – Звезда и Грамота на Министерството на културата на Република България за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност (2017),
Награда „Златно перо“ за принос към българската култура (2017)
Наградата „Музикант на годината“ на Българското национално радио (2018).
Награди на името на Маргарита Арнаудова
ІV конкурс за съвременна хореография върху българска музика
26.05.1999 г. Зала 2 НДК „Черна кутия”, Хореография – Анна Донева, Музика – Георги Арнаудов, Костюми – Анна Донева
VІІ конкурс за съвременна хореография върху българска музика
- ноември 2007 г., театър „София”, „25.03” НАГРАДА НА ЖУРИТО
Музика: Георги Арнаудов, Хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев (България), Костюми: Огняна Серафимова-Пенева, Сценография: Мирослав Йорданов
ІХ конкурс за съвременна хореография върху българска музика 5 ноември 2014 г., Музикален театър;
3 чаши Музика – Георги Арнаудов, хореография – Ноа Атар, участват – Ангелина Гаврилова, Андрея Андонова, Виктория Петрова
Редица негови творби имат своите световни премиери в престижни световни зали като Карнеги хол в Ню Йорк, Уигмър хол, Роял Фестивал Хол в Лондон, Сейнт Джон Смит Хол в Уестминстър, Санта Чечилия в Рим, а през 2017 е поканен да работи и да представи свои творби в Китай с „Оркестъра на Забранения град“.
Има издадени 9 авторски албума. Негова музика е включена в десетки звукови антологии на съвременна и класическа музика в Австрия, България, Великобритания, САЩ и др. както и в издания на световноизвестни изпълнители в Naxos of America, Concord Records и Labor Records – САЩ, Holophon Records – Австрия, Гега Ню – България.“
Творчество:
Симфоничен оркестър
Симфония No. 1, (1984);
Концерт за оркестър, (1986);
Concerto grosso (1987);
Kammerkonzert, (1988);
Симфония No. 2, (1989);
Laus Solis, (1996);
Цветовете на светлината, (1997);
Вариации по тема от С. Рахманинов, (2001);
Концертна музика (2004);
Concierto Barroco (2007) по Алехо Карпентиер;
Концерт за цигулка и оркестър (2010 – 2012);
Влахерна. Покров Богородичен (2012);
„Barocus Ex Machina“ – Концерт за пиано, харпсихорд, хамерклавир и камерен оркестър (2014);
„Вратите на съня“ – тихи и приглушени симфонии за струнен оркестър ипиано (2016)]
„Antiphona dulcis armonia“ концерт за две виолончели и оркестър (2017);
„Concerto ppIANISSIMO“ концерт за две пиана и оркестър (2017).
„Среднощни песни“ Четири антични взора към Небесния свод за ударни инструменти и оркестър (2017);
Червеният манускрипт III „Dromenon“ за струнен оркестър (2019).
Камерна музика
Струнен квартет No. 2, (1988);
Ритуал III (Borges Fragment), за соло виолончело (1993);
Vihayah, за соло флейта (1995);
Thyepolia, за блок флейта, виолончело и ударни (1997);
Kells (Ритуал IV), (1999) за соло виолончело;
Забравени песни I, за сопран, виолончело и пиано (2004);
Вариации задве пиана и ударни, (2001);
Патешки вариации за цигулка, виолончело и пиано (2005);
Интерпретации I Amer Desir (Miraculum по Matheus de Perusio), за цигулка и виолончело (2006);
Интерпретации II Stella splendens in monte (Miraculum по Llibre Vermell от Манастира в Монсерат) (2007), за блок флейта, виолончело и ударни ad libitum (2006);
Фантасмагории III „El libro de los seres imaginarios“ (Имагинариум по Хорхе Луис Борхес), за струнен квартет (2010);
Фантасмагории IV „Brahms versus Wagner“ (Имагинариум по Матилда Везендок), за клавирен квинтет (2013);
Три сонета по Микеланджело (посветени на Аня Лехнер) за виолончело соло, (2014).
Вратите на съня III за две пиана и струнен квартет, (2015);
Сонети на мрачната любов (2015) за две пиана на осем ръце, (2015);
„Каталог на устройства, ветрове и усещания“ за клавирно трио, (2016);
„Седем и една нощи“(Каталог на кошмари, поезия, слепота, будизъм и кабала) (2021) за цигулка, бас кларинет и пиано.
Вокални творби
Footnote (…und Isolde/ns Winkfall lassen) за сопран и камерен оркестър (1991);
Kyrie (Summe Deus), за сопран и камерен оркестър (1991);
Кръга на ритуала за сопран и камерен ансамбъл (1991);
Пътят на птиците, за сопран и камерен ансамбъл (1995);
Пътят на птиците II, за сопран и камерен ансамбъл (1995);
Thyepoleo, за гласове и камерен ансамбъл (2000);
Забравени песни III (2006) за сопран и струнен оркестър
Страсти по Давид (2008) For soprano, bas, mixed choir and orchestra based on the Tomić Psalter
Химни към пролетта (2008) за женски хор и струнен оркестър по текстове на Николай Лилиев
Шепот насаме (2011) три поеми за сопран, цигулка и пиано по текстове на Пею Яворов
Три тихи песни (2012) за сопран, виолончело и пиано по текстове на Иля Брен
Долината на Басните (2020) четири поеми за сопран, виолончело и пиано по текстове на Яна Букова
Сонети на тъмната любов (2022) три поеми за сопран и пиано по текстове на Федерико Гарсия Лорка
Театрална музика
„Слепците“ от Морис Метерлинк (1992)
„Алпийско сияние“ от Петер Турини (1997)
„Носорози“ от Йожен Йонеско (1998)
„Индже“ о Йордан Йовков (1999)
„Вишневи сестри“ от по Майкъл Грийн (2003)
„Надежда сляпата“ от Боян Папазов (2003)
„Метаморфози“ от Мари Цимерман (2003)
„Патешки вариации“ от Дейвид Мамет (2004)
„Хоровод“ от Вернер Шваб (2006)
„Йерма“ от Фредерико Гарсия Лорка (2013)