Камий Тома за невъзможни неща и преодоляването на предизвикателствата

В София Камий Тома дойде в годината на световна изолация. На 12.10.2020 тя беше в София, със Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров изпълни Концерта в ла минор на Роберт Шуман. Името ѝ беше нашумяло най-вече в социалните мрежи с клипове и снимки от изпълненията ѝ на покривите на Париж.

„Винаги са ме привличали покривите, парижките специално. Носят безкрайна поезия. Като малка с родителите ми живеех в апартамент, от който се виждаха покриви. Винаги съм искала да се кача на покрива. Сега от моя апартамент имам подобна възможност и го правя много често – чета или просто гледам. Да бъдеш на покрива, за мен означава да си над града. Това символизира надеждата, а също и усещането за издигане, което музиката може да даде. В началото прекарвах много време на покрива и в един момент реших да споделя усещането за свобода. А и там човек е по-близо до небето. Една вечер изпълних пиеса от Глук и получих отзиви от цял свят, защото тогава целият свят страдаше от едно и също нещо, в един и същи момент. А когато създадеш миг красота, това е отговор на ситуацията. Това те докосва независимо къде се намираш по света. След това записах още няколко видеа.“

На 6 октомври 2022 виолончелистката отново свири със Софийската филхармония. Изпълни Концерта в си минор на Антонин Дворжак. Дойде и на 22.09.2023, когато под палката на Шарл Дютоа представи концерта за виолончело в ми минор оп. 84 от Едуард Елгар.

Камий Тома завладява световните сцени със зашеметяваща скорост. Свири в САЩ, Германия, Малта, Квебек, Истанбул, Дубай, Япония, Хонконг, Великобритания, Сърбия и къде ли още не. Освен това не пропуска да публикува в социалните мрежи снимки от концертите и от срещите си с колеги и почитатели. Често могат да бъдат видени и малки рисунки и шаржове от нейни почитатели. Днес това е важно, защото привлича вниманието и на по-младата аудитория. Там тя не е с елегантните си концертни рокли, а е едно от момичетата на града – лъчезарна и земна. И не пропуска поредната сесия от своя парижки покрив – след летния дъжд, след новото видео изпълнение или за разнообразие с импресии от местата, където гостува.

„Феята на класиката“, както с обич я наричат критиците, свири на виолончело „Старадивариус – Фойерман“ от 1730 г., предоставено ѝ от музикалната фондация „Нипон“. Това е едно от най-добрите виолончели в света, както и най-известното. На него са свирили Огюст Франком, за когото Шопен е написал своята Соната, Емануел Фойерман, Алдо Паризо, Стивън Исерлис.

„Стивън Исерлис е свирил на него цели осем години преди аз да го получа. Освен че има велика история, то има изключителен звук. Аз съм дълбоко влюбена в това виолончело и се надявам да мога да го задържа възможно най-дълго време“, споделя Камий Тома.

Пътят на Камий Тома е прекрасен. Тя има няколко престижни награди – през 2014 г. е избрана за Изгряващ солист инструменталист в Les Victoires de la Musique, както и за Нов талант на годината. През 2016 г. е Млад солист на годината в Белгия. Същата година албумът ѝ „Риминисценции“ печели наградата Echo Klassik. В него заедно с пианиста Юлиан Либер записва популярни пиеси от Форе, Сен-Санс, Дюпарк, Сонатата в ла мажор от Франк и Сонатата за соло виолончело от Изаи. Голям успех имаше дискът й, наречен „Глас на надежда“, със записани няколко фрагмента от опери и популярни пиеси с Филхармонията на Брюксел с диригент Матю Херцог, който е направил и транскрипциите. Основна част обаче заема концертът за виолончело на турския пианист и композитор Фазил Сей „Никога не се отказвай“, оп. 7. Записът е с Белгийската филхармония под диригентството на Стефан Дьoнев и е издаден съвместно с УНИЦЕФ като отражение на социалната ангажираност на виолончелистката.

„Фазил написа за мен своя първи концерт за виолончело „Глас на надежда“, който изпълних в Париж, в театър Шан з`Eлизе през 2018 г. и го записах в моя втори диск за „Дойче грамофон“. Има много класически произведения, които са свързани с големи теми, с любовта, смъртта, със страстта. Това е отговорът на Фазил на терористичните атентатите в Париж и Истанбул. Когато го изпълних за първи път в Париж, усетих невероятната емоция на публиката. Хората се чувстваха съпричастни, лично докоснати и творбата беше като катарзис. Това беше начин да надмогнат страданието. Посланието на Фазил Сей е никога да не се отказваме от красотата, от надеждата и от хората. Затова исках на всяка цена да го запиша възможно най-бързо.“

Това произведение Камий Тома продължава да свири навсякъде по света. Последно в края на септември с оркестъра на Би Би Си Уелс.

Следващият ѝ диск e с музика на Шопен.

Мотото на концерта на Фазил Сей младата виолончелистка следва и в личния си живот. В социалните мрежи тя открито заявява позицията си по актуални проблеми. Страстно се обяви против войната в Украйна, изпращайки дарение на сметката на УНИЦЕФ, Франция. „Всяка нота, която ще изпълня като музикант през следващите месеци, ще бъде молитва за жертвите на войната, молитва за мир.“

Обявява се против абсурдната смърт на 22-годишната иранка Махса Амини. „Сърцето ми е с вас, мои ирански братя и сестри“, написа тя в цяла поредица от послания.

„За мен изкуството като цяло и музиката са отговор на страданието. През всички времена артистите са се опитвали да разберат света и да преодолеят страха от смъртта, страха от абсурдността на света, а музиката носи надеждата като послание и въплъщава всичко, което чувстваш. Например когато обичаш и слушаш музика, си още по-влюбен. Когато си тъжен и слушаш музика, си още по-тъжен, плачеш, но това е катарзис, който ти позволява да преодолееш тази мъка. Точно затова през красотата, която носи, музиката дава надежда“, казва Камий Тома.

На въпроса ми как е избрала виолончелото, тя обяснява: „Семейството ми е много музикално. Майка ми свири на пиано, сестра ми на цигулка, а на четири години поисках и аз да свиря. Слушахме дискове. Първата ми реакция беше към звука на виолончелото и казах, че искам да свиря на този инструмент“. Спомня си, че краката ѝ не опирали до пода и се налагало да слагат книги, за да стъпи на тях. Двамата ѝ любими музиканти са Жаклин дю Пре и Мстислав Ростропович.

„Те са моите два идола и вдъхновители заради страстта и пламъка, който влагат в изпълненията си, както и всеотдайността в интерпретациите, сякаш могат да дадат живота си за всяка нота. Днес вече не слушам други виолончелисти, защото се старая да не се влияя от техните изпълнения“ – споделя Камий.

Учила е във Франция и Германия. „Когато бях малка, учител ми беше Марсел Бардон, а след това получих много и от преподавателите ми в Германия. Мислех, че ще бъда там няколко месеца, а останах десет години. Всички се погрижиха да се науча да се владея, да си бъда самата аз учител и това е най-важното нещо, което един преподавател може да предаде на своя ученик – да следи изпълнението си и дори сам да се критикува. Волфганг Емануел Шмит ме научи да преодолявам себе си, като стъпя на сцената. Той беше с мен по време на първите ми стъпки… Все още се боря със себе си и когато ме поканят някъде, винаги се питам: „Но защо?“. Първият ми концерт беше на фестивала в Страсбург – истинска лудост. Никога не бях свирила с оркестър и ме поканиха да изпълня Концерта на Шостакович и Тройния на Бетовен. Реакцията на това предложение беше основополагаща за по-нататък, защото по принцип това е невъзможно, но аз казах „да“, направих го, имах този кураж, защото ако нямаш кураж да правиш невъзможни неща, не можеш да напреднеш. Този концерт беше и моят първи голям успех. Никога не бях изпълнявала Концерта на Шостакович, Тройния на Бетовен и не бях свирила с оркестър, но го направих. Цялата ми кариера дотук продължава да се развива по този начин. Приемам невъзможни неща, за да се уверя, че мога, и продължавам към следващите предизвикателства.“

https://www.camillethomas.com/index.php