Солистът на Болшой театър Дмитрий Улянов пее в Реквием от Джузепе Верди

Днес Дмитрий Улянов е един от най-търсените руски оперни певци в света.

Роден е в Челябинск. През 2000 г. завършва Уралската държавна консерватория в Екатеринбург. Същата година е поканен за солист на Московския академичен музикален театър „Станиславски и Немирович-Данченко“. От 2009 г. е постоянен гост-солист на Болшой театър в Москва.

Великият Инквизитор в „Дон Карлос“, Фиеско в „Симон Боканегра“, Банко в „Макбет“ на Верди; четирите басови партии в „Хофманови разкази“ на Офенбах; Мелничарят от „Русалка“ на Даргомижски – това са само част от оперите, в които Улянов ще участва през този сезон във Виена, Москва, Рим и Мюнхен.

„За мен е огромно щастие да съм в София. Когато започвах да уча пеене си спомням, че се възхищавах на големите певци преди мен като Евгений Нестеренко, но най-много харесвах Борис Христов, след него идваше Чезаре Сиепи – комплексен бас-кантанте. И с него е свързана една от мечтите ми – да направя Дон Жуан. Разбира се много слушах Николай Гяуров, но ако трябва да бъда честен много обичах Никола Гюзелев. Гласът му ми се струваше по-силен, по-колоритен, по-богат.

Знаете ли, много любопитно, но в последните години на различни сцени по света продължавам да се срещам с още чудесни български баси, срещам предимно баси. Ето съвсем неотдавна във Виена в „Дон Карлос“ беше Иво Станчев. Преди време много пеех с Юлиан Константинов. Пресичали са се пътищата ни с Орлин Анастасов. Много е хубаво, защото има за какво да си говорим. Обикновено това ставаше заради „Хованщина“ или „Борис Годунов“.“

Дебютът ви в Болшой театър е в „Борис Годунов“.

Да, сега съм гост-солист там. Преди десет години пях в една историческа постановка на операта на Мусоргски, мисля, че е от 1947 и която се съхранява оттогава. В нея са пели едни от най-големите оперни певици, като Евгений Нестеренко, например. В момента освен Борис там имам няколко роли – Филип II в „Дон Карлос“, Варяжкият гост в „Садко“, княз Ховански в „Хованщина“. Иначе вече двайсет и пет години съм водещ солист на театъра на Станиславски и Немирович-Данченко. Продължавам да се връщам там и да служа на изкуството, на публиката и на Русия. За жалост това се случва рядко, защото имам много ангажименти в чужбина. Ето цяло лято бях в Залцбург, за „Дон Жуан“, след това „Дон Карлос“ във Виенската опера и ето сега съм в Рим, за да открием сезона със „Симон Боканегра“. Веднага след това имам „Макет“ в Мюнхен, връщам се в Италия за постановката на „Евгений Онегин“ в Миланската Скала, в в Женевската опера ще бъда Иван Ховански в „Хованщина“.

А кога пеете в Москва, във вашия театър?

Винаги, когато мога. Ето миналата година бях Мелничарят в „Русалка“ на Даргомижски – творба, която се поставя рядко в наше време. Направихме премиера. Изпях ролята с удоволствие, защото ми беше мечта от студентските години. По-рано беше една от основните постановки, а за басите беше също основна партия. Получих номинация за една важна награда в Русия – наградата „Евгений Онегин“. На 30 ноември ще бъде церемонията. Има още двама мои прекрасни колеги, които са номинирани.

Дано тази награда дойде при вас. Желая Ви го от сърце. А как виждате бъдещето си?

Знаете ли, радвам се на всяко ново предложение. Имам си и мои желания. Колкото и да е странно до сега не съм пял Мефистофел. Първо визирам този от „Фауст“ на Гуно, но много бих искал да представя и този на Бойто.