С българските артисти винаги съм се чувствала спокойна, казва Екатерина Семенчук

Екатерина Семенчук е един от най-търсените мецосопрани днес, възхвалявана заради изключителния ѝ вокален диапазон и несравнима техника.

Оперният й репертоар е изключително богат и включва най-забележителните мецосопранови партии. Тя гостува в Метрополитън опера, Парижката национална опера, Театър „Реал“, Мадрид, Кралската опера „Ковънт Гардън“, Миланската Скала и много други.

Акценти за сезон 2024/25: „Рейнско злато“ в Монте Карло, „Дон Карло“ в Баварската държавна опера в Мюнхен, „Трубадур“, „Селска чест“ във Виенската държавна опера, „Макбет“ в Цюрих.

Родена е в Минск, Беларус. Завършва консерваторията в Санкт Петербург.

Първата й среща с българската публика е в Софийската опера за Реквием от Джузепе Верди под диригентството на Даниел Орен.

Добре дошла в София.

Много съм щастлива да съм тук. С Пламен Карталов работих в Салерно по постановката на „Аида“. За мен това беше важно запознанство, защото през всички тези години много исках да дойда в България, в София, да стана един от вашите гост-солисти, да се запозная с вашата култура, с традициите ви, да се запозная с българската публика. В продължение на повече от двайсет години на различни световни сцени съм пяла с български певци. Първата си Марина Мнишек в „Борис Годунов“ направих с Орлин Анастасов, който пееше Борис. Пях с Красимира Стоянова и с прекрасния Владимир Стоянов. Обожавам вашите изключително певици Гена Димитрова и Анна Томова-Синтова. Те са невероятен пример за мен не само като легендарни артисти и певци, но и с изключителни човешки качества. Всички български певци, с които съм се срещала са пример за човечност, за колегиално отношение към колегите и хората. Чувствала съм и в гласа и в живота това невероятно, огромно, щедро сърце на много, много добри хора. Това е особено важно когато сме на сцената, когато трябва да имаш подкрепа, да разчиташ на колегата си. С българските артисти винаги съм се чувствала спокойна, радостна от общуването ни.

Екатерина, когато прегледах творческото ви портфолио видях, че имате в репертоара освен най-великите мецосопранови партии, но и изключителни сопранови.

Винаги съм се интересувала от това как работи гласът ми, каква съм, какво мога да направя, какво мога да постигна по отношение на развитието на гласа ми, на личността ми. Винаги съм се интересувала от това какво може да направи човешкият глас. Затова винаги съм импровизирала. Например изпълнявах някои пиеси, които бяха много ниски, или такива, които изискват екстремен диапазон. Още като студентка в консерваторията в Минск се интересувах от камерната музика. Камерното пеене ти дава свобода на изразяването, дава гъвкавост на фразирането, свобода да контролираш гласа си в диапазона, в който искаш. Там можеш да избираш това, което ти харесва и можеш да научиш. И така работейки по този начин преди десет години за първи път изпях лейди Макбет на Верди. Малко хора ми повярваха, много ми се смееха, но някой ми повярва и ме покани – беше една много много сериозна постановка на Петер Щайн във Валенсия. След това продължих с Абигаиле, Турандот, Сантуца, Катерина Измайлова на Шостакович. Всеки път когато пея, дори мецосопрановия си репертоар, както и сопрановия го пея с моя глас. Имам своя собствен тембър, който е уникален и работя с него.

Но все пак сигурно има с кого да се съветвате, с някого работите.

През целия си живот съм имала различни учители, страхотни музиканти около мен. Много съм научила и от колегите си. Слушам ги на репетиции, гледам как пеят, как дишат. Това ме кара да работя още по-усърдно. Когато изпълнявах за първи път някоя роля срещах музикант, който винаги ме подкрепяше, даваше ми спокойствие и увереност. Когато изпълнявам една роля не мога да повярвам, че това се случва в живота ми, че съм достойна да пея музика на Верди например. Това е чудо за мен. Не че се страхувам, не че се притеснявам дали имам или нямам глас. За мен е чудо, че Бог ми е дал този глас, че съм тук и пея. За мен е много важно не само какво получавам, но и какво давам. За мен професията ми не е средство за забогатяване, а е средство да споделя, това което мога, да го споделя с хората, така че те да почувстват музиката.