Бениамино Джили – звезда на сцената и от екрана, наследник на Енрико Карузо
Гласовите му данни се проявяват още в най-ранна детска възраст и той пее в катедралния хор в родния си град Реканати. За да продължи с уроците при Куирино Лазарини органист и диригент на хор. На 15 години е избран да изпълни главната роля в оперетата „Бягството на Анжелика“ от Алесандро Били в Мачерата. Момчето получава и други ангажименти. За да продължи обучението си семейството решава да се премести в Рим. Джили печели стипендия и се записва в академията „Санта Чечилия“, където учи с Енрико Розати. Под псевдоним – Мино Роза, докато учи той пее в различни концерти за да се издържа. Първият му официален дебют като Бениамино Джили е на 24.04.1914 в Академията той участва в „Принцесата със златната коса“ от Алесандро Бустини. На 14.10 същата година дебютира в Ровиго като Енцо в „Джоконда“ от Понкиели.
Веднага получава предложения от Палермо, Неапол, Генуа, Катаня и бързо натрупва репертоар – „Тоска,“ „Мефистофел“, „Фаворитката“, „Манон“. Идват и покани от чужбина – Мадрид, Барселота, Монте Карло, Рио Де Жанейро, Буенос Айрес. През пролетта на 1918 участва в „Лодолета“ в Театро Лирико, Милано и на 19.11 дебютира в Миланската Скала в „Мефистофел“ под диригентството на Артуро Тосканини. След две години със същата опера дебютира в Метрополитън опера, Ню Йорк. Джили става любимец на италианската общност, а Енрико Карузо го обявява за свой наследник. В следващите дванайсет години Джили е постоянен гост на първата американска сцена, където участва в над петстотин представления. През 1932 г. отношенията са прекъснати поради намаляване на хонорарите, заради голямата криза, а Джили се завръща в Италия и по-специално в Рим. Канен е в различни оперни театри в Европа и Южна Америка. Дори през 1939 се завръща в МЕТ.
С появата на звука Бениамино Джили участва в шестнайсет филма.
Последният му концерт е на 20.04.1955 в Карнеги хол, Ню Йорк. В някои от концертите участва с дъщеря си Рина, която е сопран.
Огромният архив на певеца старателно събиран от секретарят му Амедео Гроси и неговата съпруга Барбара Газера Берарденго се съхранява в музея „Джили“ в Реканати.
От брака си с Костанца Черони Джили има две деца, като Рина е оперна певица. Има и още три деца от тайна връзка.
Репертоар:
Алфредо Каталани – Валтер в „Лорелай“;
Амброаз Тома – Гулиелмо в „Миньон“;
Амилкаре Понкиели – Енцо в „Джокондва“;
Антонио Карлос Гомес – Пери в „Гуарани“;
Ариго Бойто – Фауст в „Мефистофел“;
Винченцо Белини – Гуалтиеро в „Пиратът“, Елвино в „Сомнамбула“, Полионе в „Норма“;
Волфганг Амадеус Моцарт – Дон Отавио в „Дон Жуан“;
Гаетано Доницети – Ферандо във „Фаворитката“, Едгардо в „Лучия ди Ламермур“, Джерано в „Лукреция Борджия“, Неморино в „Любовен еликсир“, Полиевкт,
Джакомо Майербер – Васко да Гама в „Африканката“;
Джакомо Пучини – Де Грийо в „Манон Леско“, Марио Каварадоси в „Тоска“, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“, Рудэжеро в „Лястовичката“,
Джузепе Верди – Херцогът в „Риголето“, Манрико в „Трубадур“, Алфред в „Травиата“, Ричард в „Бал с маски“, Дон Алваро в „Силата на съдбата“, Радамес в „Аида“, Фентън във „Фалстаф“;
Джузепе Пиетри – Джовани в „Маристела“;
Едуард Лало – Милио в „Царят на Ис“;
Жорж Бизе – Дон Жозе в „Кармен“;
Жюл Масне – Де Грийо от „Манон“;
Итало Монтемези – Авито в „Любовта на тримата царе“;
Пиетро Маскани – Туриду в „Селска чест“, Фриц в „Приятелят Фриц“, Осака в „Ирис“, Фламен в „Лодолета“, Малкият Марат, Фолко в „Изабо“;
Рикардо Дзандонай – Паоло във „Франческа да Римини“;
Рихард Вагнер – Лоенгрин;
Руджеро Леонкавало – Канио в „Палячи“, Милио в „Заза“;
Умберто Джордано – Андре Шение, Лионел във „Федора“, Джането Малеспини във „Вечерята на подигравките“;
Франко Алфано – Дон Жуан в „Дон Жуан от Манара“;
Франческо Чилеа – Федерико в „Арлезианката“, Маурицио в „Адриана Лекуврьор“, Лионето Ричи в „Глория“;
Фридрих фон Флотов – Лионел в „Марта“;
Шарл Гуно – Ромео в „Ромео и Жулиета“, Фауст;