Роза Феола за новите си роли и интересни записи
Тя пристигна в София в последния момент, за да изпълни ролята на Лиу в „Турандот“ от Пучини, с която беше открит сезонът на Софийската опера.
„Бях сигурна, че и без прекалено много репетиции ще бъда в комфортна ситуация с маестро Орен, защото вече съм имал щастието да работя с него и веднага усетих връзка като че говорим на един и същи език. Кагото това е така настъпва едно щракване и всичко изглежда естествено, защото аз разбирам той какво иска, той също разбира аз какво правя. Той със сигурност е голям маестро, знае как да води оркестъра, как да води певците на сцената и затова се чувствах сигурна и щастлива.
С останалите певци имах репетиция само с Тимур, който е единственият, с когото Лиу има реален физически контакт на сцената, така че разменихме по няколко думи в деня преди премиерата, а с Калаф беше забавно, защото Лиу е влюбена в Калаф, така че да го види за първи път на премиерата е като изненада и за Лиу и за мен, защото наистина го търсех с очи и затова бях наистина като влюбена.“
Значи сте се запознали на самия спектакъл.
Познавах го по име, така че вечерта се видяхме за първи път.
А с Анна Пироци?
Не, и нея не познавах. Говорили сме по телефона чрез приятели, защото и двете сме от Кампаня, в Южна Италия и затова имаме уважение една към друга, което ни свързва и по кръв, но наистина бях много впечатлен от изкуството на Анна. Гледах я с възхищение в уста колко е добра и колко е вдъхновяваща, защото има страхотна техника, страхотна личност и наистина като Торандот е много авторитетна и почти плашеща със сините си очи, много магнетична.
А постановката?
Намирам режисурата на маестро Карталов за прекрасна. Маестрото следваше с уважение партитурата, историята на операта, музиката, така че всичко е направено по интелигентен начин, така че всичко да е лесно за разбиране. Направих репетицията с неговия асистент, който обясни характера, а също и отношенията с другите герои, както и основните идеи. За мен беше радост, че мога да направя една традиционна „Турандот“.
Какви други нетрадиционни „Турандот“ сте правили?
Да, правил съм и други „Турандот“, като фантастична приказка в един свят като извънземен. След това друга, която можеше да изглежда традиционна, но беше много тъмна. За първи път участвам в традиционна „Турандот“, тази, която носиш в сърцето си, тази, която сме виждали, когато сме били деца. Всъщност ми се стори като връщане назад във времето, а като си помислим, че тази постановка е на почти 30 години, а аз съм на 3.
Прочетох, че пеете от дете, но как стигнахте до операта?
Всички деца пеят. Аз започнах да пея „Аве Мария“ в църквата с моя естествен лиричен глас, „Аве Мария“ на Шуберт, и тогава една моя леля ми каза, но за този глас трябва да се полагат грижи, трябва да се учи, защото това е дарба и затова трябва да се култивира дарбата. За всеки е много важно някой да разпознае дарбата ти и да ти помогне да я култивираш. Така започнах да уча, но бях на 15 години. Започнах да уча бавно, изучавайки първо техника, техника според природата, учих при една учителка в Казерта, която се казваше Мара Надей, а по-късно отидох в Рим, където завърших Академията „Санта Чечилия“, където преподаваше великата Рената Ското.
Тя е пяла на тази сцена Джилда.
Джилда? Колко вълнуващо!
Да. Когато видях, че сте учили при нея, също много се развълнувах, защото имаме запис на този спектакъл в Националното радио и аз много добре познавам този запис. Сега ще ми разкажете за нея.
Тя ме научи на театър. Тя беше различна, защото ме научи, че музиката и театърът не са книга, че трябва да учиш нещата наизуст. Трябва да си подготвен, добре.
След това трябва да предадеш житейския си опит чрез музиката, защото всички чувства, за да са истински, трябва да идват отвътре. Не можеш да измислиш едно чувство, трябва да си го преживял, за да го направиш истинско на сцената.
А с нея какво подготвихте?
Много роли Джилда, Лучия ди Ламермур, Адина, Елвира, всички белкантови.
Освен това тя ме накара да изучавам Корина от „Пътуване до Реймс“ от Росини, в продължение на една година преди да дебютирам.
Но това е много трудна роля.
Да, много трудна, а и това беше първата ми опера и беше голяма отговорност не само за мен, но и за Академията „Санта Чечилия“, защото аз бях главната героиня, в операта. Бях студентка в Оперното студио, а всички останали бяха професионални певци, които вече бяха в кариерата си. Другите студенти пееха малките роли в „Пътуване до Реймс“, имаха по две, три думи. Аз бях Корина и те повярваха в мен, в моите способности, и ми помогнаха, за да се чувствам сигурна. Учих една година и дебютирах подготвена. Тогава разбрах, че за да си сигурен на сцената, трябва да учиш, трябва да се подготвяш, трябва да се чувстваш сигурен в обучението си. На това ме научи тя.
Тъй като Ското се занимаваше и с режисура, не сте ли работили с нея?
Да, направих „Травиата“ с нея като режисьор, още една роля, която първо изучавахме вокално, а след това направихме като режисьор.
Къде?
В Савона, в нейния град, защото и за нея беше удобно, защото през последните години от живота си живееше в Савона, в нейния град, много обичаше града си.
И театърът в Савона през последните може би пет или шест години, или повече, сега не знам точно, всяка година поставяше по няколко опери, в които тя беше режисьор. Аз дебютирах в „Травиата“ с нея. Тя ме водеше сцена по сцена, което тогава беше и нещо като завет. Тя пееше и играеше пред мен, а аз сякаш влязох в главата ѝ, за да разбера намеренията ѝ. Сякаш излизаше от нея и влизаше в мен.
Беше красиво, това беше преживяване, което никога няма да забравя, защото беше като сбогуването с миналото, което е наистина много интимно, беше сцена, в която сякаш излязох, а след това накрая се разплаках. Невероятно, красиво, много красиво.
Но сигурно вече имате своята Травиата? Всички казват, че за да изпееш Травиата, трябва да имаш глас на трите сопрана, така ли е?
Да, абсолютно, защото тя се променя, абсолютно се променя, защото в първо действие трябва да бъдеш почти като леко колоратурно сопрано, защото това е арията, особено втората част на арията, е драматична, защото чувството е драматично, но е написана с много високи тонове и затова трябва да облекотиш гласа. За мен това е най-неудобната част. Да кажем, че мога да я направя, но се чувствам по-комфортно във второ действие. Второто действие, особено дуетът с Жермон, това е борба, непрекъсната борба между двамата, затова тя става почти агресивна в определен момент. Гласът винаги трябва да е като меч. И това е най-интензивната във вокално отношение част, ако говорим за техника. След това в третото действие тя вече е болна. „Аmami Alfredo“, това също е страст.
Първо действие е лекота, второ действие интензивност, трето действие тя е болна, тя ще умре, така че има слабост, но с надежда, така че гласът е като лък, който трябва да оцелее, докато винаги е болен, болен, болен, болен и тогава идва голямата любов връща й силата от времето, когато е била жива.
И това, което гледате, че сте разбрали от някого, го вземате със себе си в друга постановка?
Да, т.е. ако повтарям например „Турандот“ няколко пъти, персонажът на Лиу, невинаги е различен, т.е. започвам със собственото си осъзнаване на ролята и след това моделирам, т.е. променям малко според постановката, но винаги се опитвам да оставя това, което Роза би направила на мястото на Лиу. Това е истината, защото аз съм си завинаги аз. Това винаги е една и съща основа, от която започвам за всеки персонаж. Със сигурност един герой се обогатява през годините, а също и с житейския опит. Сега на 38 години имам богат опит, после на 40 ще имам друг опит и тогава ще е различно, защото животът ни кара да се променяме, но личността остава.
Много роли има в биографията ви, но как смятате, че ще се развие кариерата ви в бъдеще?
Сега е време на промени, защото гласът става все по-зрял. Дори и след раждането на дете, сякаш тялото има друго съзнание.Защото аз не мисля, че гласът се променя. Гласът се променя, защото се променя тялото. Гласовите струни са същите, но се променя използването на тялото, осъзнаването на тялото, формата на тялото, а също така не мисля, че мога да бъда Джилда завинаги, защото Джилда е малко момиче, дете, така че желанието да искам да пея Виолета, а не Джилда, е по-конкретно. Иска ми се сега да се насоча към Доницети, например към неговите кралици. Това е моето желание.
Това ще бъде красиво, но все още нямате предложение.
Не, не. УИ е първата роля, малко по-различна от репертоара, който съм правила досега.
Но вие не искате да пеете Турандот?
Искам да бъда Турандот в живота, без да убивам хора, нека просто да се справя като въображаема принцеса. Но като характер отивам към една по-зряла жена. Например през 2025 ще направя последната си Сузана от „Сватбата на Фигаро“. В Метрополитънопера искам да приключа с нея. Мисля, че тя заедно с Джилда съм направила най-много представления в живота си. В Метрополитън ще направя последното, защото след това през октомври ще бъда Графинята за първи път. Много певци го правят по този начин, първо Сузана, а след това Графинята. И не можеш да правиш двете заедно, защото тогава речитативите се объркват и стават голяма каша.
Имате музикално семейство. Със съпруга ви, който е певец пели ли сте заедно?
Не много пъти, но например в тази „Травиата“ с Рената Ското, той беше Жермон, защото беше проект, който той започна. Той винаги е вярвал в моите качества, в моите възможности. Винаги е бил най-големият ми поддръжник, защото освен че е певец, е и голям ценител на гласовете. Той се е посветил и на преподаването и е голям познавач на гласовете и репертоара. Също така е много чувствителен към нуждите на певците. Ние сме много чувствителни хора и затова имаме нужда да бъдем разбрани, да имаме връзка. Освен че е много добър певец, сега той изпълнява и роли, които са много подходящи за него. Скоро ще изпълни Фалстаф, ще пее в Мария Стюард, предстои да пее в „Дъщерята на полка“. Той също е извървял много интересен път и сега, когато сме родители, имаме и малко момиченце като отговорност и затова намираме баланса си като семейство. Това е предизвикателство, но е много интересно.
Братята ви също ли са музиканти?
Да, по-големият ми брат, Карло, е бас-баритон и сега също започва добра кариера. Ще пее в Новара в „Джани Скики“, а също и в една съвременна опера, за която сега не си спомням. Най-малкият ми брат е цигулар, но сега работи като кондуктор на влак. Той е музикант по професия, има диплома по цигулка, също така е детски учител, но все пак предпочете по-сигурна и безопасна работа.
Как продължава сезонът ви?
Ами следващият ангажимент е запис на компактдиск с редки произведения на неизвестни камерни арии от Доницети. Много красиви, наистина красиви. С маестро Карло Рици на пианото, много добър, също голям познавач.
Но това няма да е първият ви запис?
Не, през 2015 г. направих първия си запис, отново с пиано, наречен „Музика и поезия“ с музика от Оторино Респиги. А през януари ще запиша диск с оркестър, посветен на неаполитанските композитори и по специално на Николо Пичини. Той още не е излязъл, ще излезе през март. Какви песни, какви арии има. Прекрасни. Това ще бъде проект, който всяка година ще се занимава с различен композитор от Неаполитанската школа. Следващият ще бъде Сакини, а после ще има още няколко. Мисля, че ще направим поне три, четири. Диригент е маестро Антонио Флорио.
А след този запис, вашият сезон?
А след това в Париж за „Риголето“ и след това в Ла Скала за първата ми „Алиса“ във „Фалстаф“. И след това не помня дали е първата Травиата или първата Кармен в Берлин, след това трябва да отида в Хамбург и след това има представяне на компактдиска, което ще направим в Бари, който е градът на Пичини с концерт. След това ще прекарам няколко месеца в Съединените щати, за да направя „Сватбата на Фигаро“ в Метрополитън и след „Риголето“ в Лос Анджелис.