„Звънчева гора“ от Тодор Попов, мюзикъл за деца и родители в 4 действия от Тодор Попов
Либрето е от Чавдар Шинов и стихове на Васил Сотиров. Премиерата е в Пловдивската опера на 28.10.1986 г. Това е единственото музикално-сценично произведение на майстора на песента Тодор Попов. Диригент е Драгомир Ненов, Режисьор Петко Радилов, хореограф Румяна Лазарова, декор и костюми Мая Петрова, диригент Христо Михалев, хормайстор Атанас Димитров. В спектакъла участват хор „Детска китка“ с диригент Златина Делиганева.
Действащи лица и изпълнители
Крокодил – Евстати Димитров, Асен Чавдаров
Звънчо – Любен Масларов
Недялко, заек – Георги Асеников, Христо Христов
Сотир, заек – Димитър Щерев, Шемуел Бехар
Вълкът, зъболекар – Орлин Павлов, Александър Милковки
Придворен поет – Бурсук – Аврам Андреев, Георги Тодоров
Глиган – Таню Божков, Михаил Михайлов
Лисицата, придворна готвачка – Валерия Мирчева, Наталия Афеян
Невестулка, придворна дама – Светла Николова, Тони Шекерджиева
Бухал – Костадин Костов
Сова магьосница – Людмила Добрева, Стела Милева
Специална благодарност на д-р Андрей Андреев за възможността да публикувам тази информация. Ще се радвам, ако някой от участниците в тези спектакли ми напише допълнително своите спомени, които да допълнят информацията.
В юношеството си композиторът е създал няколко детски оперети.
Своето виждане към премиерния спектакъл дава Андрей Андреев:
„Да, на сцената се случват занимателни неща за децата, но основното „скрито“ послание на произведението е адресирано към техните родители, към възрастните. В спектакъла се открояват няколко много силни в сарказма и злободнеността си сцени.
От тук нататък, за да се превърне тази творба в увлекателен музикален спектакъл, главна заслуга има постановъчният екип, който справедливо може да бъде наречен Съавтор. Творческото взаимодействие на диригента, режисьора, хореографа, сценографа и хормайстора е довело до създаването на динамичен, жив и в много отношения зрелищен спектакъл, проникнат от една особена вътрешна пластичност. Действието пулсира като някакъв безкраен танц, в който са увлечени придворни и поданици, звънчетата и цялата гора. Дори някои сцени без музика са решени като танц! Но това не е традиционният балет, а своеобразен синкретизъм от танцова стъпка, сценичен жест и израз, вокална и речева интонация. Създава се усещането, че всичко се твори в момента. Трудна можа да се улови къде завършват оригиналните режисьорски и хореографски хрумвания и къде започва актьорската импровизация. Пловдивската опера винаги е разполагала с изпълнители, които са поемали риска на творческия експеримент и са го довеждали до успешен край.“
Ето описанието на Лиляна Манкова за премиерния спектакъл:
„Либретотото е за възрастни, а музиката – за деца… Тодор Попов – композитор с голямо мелодическо дарование, е особено силен в музикалното пресъздаване на детската и младежката чувствителност. Творческата сполука за него в мюзикъла са песните, танцовите мелодии и интермедии, свързани с музикалната характеристика на зайчетата и звънчетата, създадени в стила на най-добрите образци от пионерските му и младежки песни.
На премиерата се срещнахме с един спектакъл, който до голяма степен тушираше някои слабости. Причината за сценичния успех на мюзикъла се дължи предимно на режисьорската работа, играта на артистите, както и на твърде оригиналните и живописни костюми на художничката Мая Петрова. Постановчикът Петко Раилов не е оперен режисьор. Той е насочил певците към силна актьорска изява, необходимо както за жанра, така и за детската публика. Това ярко артистично присъствие, съчетано с изразително пеене, интониран говор и дори изненадваща пластичност, бе постигнато от всички участващи на премиерата: Евстати Димитров – Крокодилът, Георги Асеников и Димитър Щерев – двете зайчета, Любен Масларов – Звънчо, Валерия Мирчева, Таню Божков, Орлин Павлов, Светла Николова, Костадин Костов и Людмила Добрева – придворния персонаж. Гротескният стил, в който бяха изградени отрицателните образи винаги съществува. Тук чувството за мярка бе абсолютно запазено. Но връх в този стил на изпълнение бе з. а. Аврам Андреев в ролята на приспособенеца поет-летописец Отокор Кетчуп-Бурсук. Неговият образ бе изваян с една бих казала, балетна пластика, а интонираният му говор граничеше с музика. Гротеската при него бе така осмислена и естетизирана, както рядко се среща на оперната ни сцена… Диригентът Драгомир Ненов държеше здраво в ръцете си връзката между оркестъра и динамичното, предимно пластично осъществяване на сценичното действие.“