Лорелай

Лорерай е красива девойка, която примамвала моряците, които плават по Рейн с песните си и решейки русата си коса седнала на висока скала. Тези, които се изкушавали да я погледнат не сваляли очи от нея и корабите им се разбивали в скалата.

Този митологичен образ е пресъздаден от поети и композитори. През 1800 г. балада създава е Клеменс Брентано наречена „В Бахарах, на Рейн“. Там героинята е наречена Лоре Лай. Тя била измамена от любимия си и обвинена, че омагьосва мъжете като ги води към смъртта. Наказанието й било да прекара живота си в манастир, но по пътя тя поискала да погледне Рейн от високо. Когато стигнала на върха се хвърлила във водите на реката.

Най-известно е стихотворението „Лорелай“ на Хайнрих Хайне от 1824 г. През 1837 г. музика по стихотворението пише Фридрих Силхер. По него е създадена народна песен.

По стихотворението на Хайне песен с името „Лорелай“ създават Франц Шуберт, Клара Шуман и Ференц Лист.

Има и две опери.

„Лорелай“ оп. 16, опера от Макс Брух. Либретото е от Емануел Гайбел, което той първоначално направил за Феликс Менделсон. Брух получава поръчката през 1855 то успява да я завърши през 1863 г. Премиерата е на 14.06.1863 г. в придворния театър в Манхайм под диригентството на Винценц Лахнер. (Die Loreley)

„Лорелай“, опера от Алфредо Каталани. Премиерата на операта е на 16.02.1890 в театър „Реджо“ Торино, диригент Едоардо Маскерони. Първа изпълнителка на главната роля е Вирджиния Ферни Джермани. (Loreley)

Либретото е от Анджело Дзанардини и Карло Д’Ормевил по немската легенда за Лорелай. Операта е обширна преработка на четириактната опера „Елда“ от Каталани, чиято премиера е в Торино десет години по-рано. По новото либрето на „Лорелай“ работят  също Джузепе Джакоза, Луиджи Илика и музикалният критик и импресарио Джузепе Депанис. В годините след премиерата в Торино,“Лорелай“ е представена в множество италиански градове, включително и в Миланската Скала, където премиерата е през 1905 г.

В следващите години операта е поставена в много италиански градове включително в Миланската Скала през 1905 г. След това в Ковънт Гардън, но постепенно е забравена. През 1955 се поставя в Терме ди Каракала в Рим, в Реджо Емилия и в Бреша.

Лорелай от Хайнрих Хайне

Не зная какво означава,
Но мъчи ме смътна тъга;
Легенда прастара не дава
Покой на ума ми сега.

В прохлада денят си отива,
А Рейн в полумрака мълчи;
Планинският връх се облива
В сетните ярки лъчи.

Там чудно красиво момиче
Върху канарата седи,
Ликът й е в злато обкичен
И златни коси тя реди.

Разресва ги с гребена златен
И песен запява в нощта;
Звукът й е сладък и властен,
Най-дивният на света.

Лодкаря, замаян от грижа,
Изпълва тя с дива печал;
Скалите подводни не вижда,
А гледа върха онемял.

И вярвам, вълните поглъщат
Каика с лодкаря накрай;
Това с песента си могъща
Е сторила Лорелай.

1823