Лорелай

Лорерай е красива девойка, която примамвала моряците, които плават по Рейн с песните си и решейки русата си коса седнала на висока скала. Тези, които се изкушавали да я погледнат не сваляли очи от нея и корабите им се разбивали в скалата.

Този митологичен образ е пресъздаден от поети и композитори. През 1800 г. балада създава е Клеменс Брентано наречена „В Бахарах, на Рейн“. Там героинята е наречена Лоре Лай. Тя била измамена от любимия си и обвинена, че омагьосва мъжете като ги води към смъртта. Наказанието й било да прекара живота си в манастир, но по пътя тя поискала да погледне Рейн от високо. Когато стигнала на върха се хвърлила във водите на реката.

Най-известно е стихотворението „Лорелай“ на Хайнрих Хайне от 1824 г.

Лорелай от Хайнрих Хайне

Не зная какво означава,
Но мъчи ме смътна тъга;
Легенда прастара не дава
Покой на ума ми сега.

В прохлада денят си отива,
А Рейн в полумрака мълчи;
Планинският връх се облива
В сетните ярки лъчи.

Там чудно красиво момиче
Върху канарата седи,
Ликът й е в злато обкичен
И златни коси тя реди.

Разресва ги с гребена златен
И песен запява в нощта;
Звукът й е сладък и властен,
Най-дивният на света.

Лодкаря, замаян от грижа,
Изпълва тя с дива печал;
Скалите подводни не вижда,
А гледа върха онемял.

И вярвам, вълните поглъщат
Каика с лодкаря накрай;
Това с песента си могъща
Е сторила Лорелай.

През 1837 г. музика по стихотворението пише Фридрих Силхер. По него е създадена народна песен. По стихотворението на Хайне песен с името „Лорелай“ създават Франц Шуберт, Клара Шуман и Ференц Лист.

Има и две опери.

„Лорелай“ оп. 16 от Макс Брух, голяма романтична опера в четири действия. Брух получава поръчката през 1855, но успява да я завърши през 1863 г. Премиерата е на 14.06.1863 г. в придворния театър в Манхайм под диригентството на Винценц Лахнер. (Die Loreley). Либретото от именития поет Емануел Гайбел (1815-1884), е замислено за Феликс Менделсон, чиято музика Гайбел е обичал много. Менделсон въпреки няколкото промени, направени от Гейбел между 1845 и 1847 г., не е доволен от текста. Със смъртта на Менделсон през 1847 г. идеята отпада. Менделсон е оставил само три фрагмента. През следващите 13 години много композитори питат дали могат да напишат музика за Лорелай, но Гайбел отказва на всички. През есента на 1860 г. той най-накрая публикува либретото. Ентусиазиран Брух създава операта си, въпреки бележката за авторски права в книгата, която забранява създаването на музика по него. Брух е шокиран, когато през декември 1860 г. последвалата му молба да му бъде позволено да напише музика е отхвърлена от Гайбел. Братът на Менделсон Паул също не може да помогне на Брух. Все пак операта е добре приета на премиерата и е представена още три пъти през сезона и по два пъти във всеки от следващите два сезона в Манхайм. На премиерата присъстват известни музиканти като Клара Шуман, Антон Рубинщайн и Херман Леви. Освен в други германски градове като Хамбург, Лайпциг и Кьолн, операта се поставя в Ротердам и Прага. През 1887 г. Макс Щагеман изпълнява „Лорелай“ в Лайпциг с известни промени – пренарежда или премахва отделни сцени и цели действия, което прави със съгласието на Брух. Тези промени донякъде коригират слабостите на текста на Гайбел. Представленията на операта в тази редакция са под диригентството на Густав Малер. Има още изпълнения в тази версия в Бреслау, Касел и Кьолн. През 1916 г. „Лорелай“ намира неочакван поддръжник в лицето на Ханс Пфицнер, който от дете обича операта и сега я включва в репертоара като музикален директор на операта в Страсбург. Въпреки че Брух презира музиката на Пфицнер, подобно на тази на Рихард Щраус и Макс Регер, той се радва на подновеното изпълнение на творбата си, макар и само в оригиналната версия. Сега Брух съжалява, че се е съгласил с промените на Щагеман. След премиерата на операта на 26 март 1916 г. и още пет представления, произведението отново изчезва от репертоара. Връзката с Менделсон е значима, защото показва контекста, в който е написана операта, който оформя начина, по който тя трябва да бъде оценявана. Далеч от това да е ретрогресивен, Брух е в унисон с ценностите на немския музикален театър, представен от Менделсон, Карл фон Вебер, Хайнрих Маршнер (чиято опера от 1833 г. „Ханс Хайлинг“ разглежда легендата за Лорелей) и дори Роберт Шуман. Въпреки че „Лорелей“ на Брух, разбираемо, не притежава удивителната оригиналност на Вагнер от средния и късния период, тя може да се възприеме като отговор на младия композитор на „новото“, възвестено от Рихард Вагнер. Увековечена от поемата на Хайнрих Хайне „Лорелей“ (1822), легендата за Лорелей олицетворява естетиката на ранната романтична епоха, където духовете на природата обитават идилични пейзажи, където хората се сблъскват с необикновени приключения. Съблазнени от красотата, смъртните срещат своята гибел. Романтичният дух не е бил „романтичен“, а преследван от чувството за смърт, мистерия и неизбежна промяна. По думите на Хайне: „Не знам какво означава това, че съм толкова тъжен.“ („Ich weifl nicht, was soll es bedeuten, Dafl ich so traurig bin“.)

Действащи лица

Леонора, сопран – дъщеря на Хуберт

Берта, сопран – графиня

Винарка, сопран

Фалцграф Ото, тенор

Леополд, тенор – син на Ото

Райнолд, басбаритон – минезингер

Архиепископ на Майнц, басбаритон

Хуберт, бас – лодкар

Съдържание

Първо действие

В либретото на Гайбел, Леонора е дъщеря на лодкар, работещ на Рейн. Тя пее любовна песен за герой от мечтите си, докато седи на скала над реката. Чувайки гласа ѝ, пфалцграф Ото е омагьосън от нея, но на следващия ден трябва да се ожени за Берта, графиня фон Сталек. Леонора е толкова чиста, че когато пее, е акомпанирана от ангелски хор, който пее „Аве Мария“. Минава шествие, носещо графиня Берта, която е обичана от селяните заради добротата си.

Второ действие

Задава се буря и Духовете на Рейн се издигат от водите.Любовното разочарование е променило Леонора.Тя призовава Духовете да отмъстят: те повтарят думите ѝ, водейки я напред –„Сърцето ми се превръща в камък като тази скала!“Ако не може да има Ото, сърцето ѝ ще се превърне в камък.Тя хвърля златния си пръстен на Духовете и ги заклева да наложат проклятие върху непредпазливите.

Трето действие

В замъка сватбеното тържество е в разгара си. Минестрела Райналд пее за любов и вярност.

Ото е ужасен, но никой не знае защо. Изведнъж Леонора се явява, пеейки песента за Лорелай. Ото не може да се сдържа повече и бълнувайки прегръща Леонора. Започва бой между рицарите. Архиепископът и свещениците обвиняват Леонора в магьосничество и я изпращат, окована на съд. Но тя пее защитната си песен толкова красиво, че всички, които я чуват, са омагьосани. Ото все още беснее, отлъчен е и прогонен. Берта умира с разбито сърце.

Четвърто действие

В селото на Хуберт лодкарите и винопроизводителите я оплакват. Ото седи пред църквата, слуша химните им, но все още не може да избегне проклятието. Той се връща на скалата, където за първи път среща Леонора, молейки я за прошка, но тя вече не е от неговия свят, стиховете ѝ са жални и охкащи. „Сега между теб и мен има тъмна сила.“ Духовете на Рейн се издигат около нея. Тяхното проклятие е изпълнено и те я обявяват за своя „Кралица на Рейн“.

„Лорелей“, опера в три действия от Алфредо Каталани. Либретото е на Анджело Дзанардини и Карло Д’Ормевил. Премиерата е на 16 февруари 1890 г. в Театър „Реджо“, Торино. Дирижира Едоардо Маскерони. Първа изпълнителка на главната роля е Вирджиния Ферни Джермани. (Loreley)

В основата е немската легенда за Лорелей. Операта е подробна преработка на четириактната опера „Елда“ на Каталани, чиято премиера е в Торино десет години по-рано. Похвалите, получени от „La Falsa“ на Каталани, едноактна опера, написана, докато е бил студент в Миланската консерватория, карат Джованина Лука да му предложи договор за още опери. Лука ръководи музикалното издателство Casa Musicale Lucca, което е придобило правата за публикуване на произведенията на Вагнер в Италия. „Елда“, първата му опера за Лука, е приета с критичен успех през 1880 г., последвана от „Dejanice“ през 1883 г. и „Едмеа“ през 1886 г. Нито една от двете не постига успехd на „Елда“, но „Едмеа“ продължава да бъде изпълнявана както в Италия, така и в чужбина. Това подтиква Лука да поръча четвърта опера на Каталани. Вместо да намери ново либрето, той решава да направи пълна преработка на „Елда“, която се основава на мита за Лорелай. Оригиналното либрето на Карло Д’Ормевил за „Елда“ е преработено от Анджело Дзанардини, който е написал либретото за „Dejanice“. По новото либрето за „Лорелей“ работи и Джузепе Джакоза, Луиджи Илика и музикалния критик и импресарио Джузепе Депанис. „Лорелей“ запазва основната история за „Елда“, но премества мястото на действието от Балтийско море към река Рейн както е в оригиналния мит. Каталани завършва партитурата на „Лорелей“ до ноември 1887 г. В началото на 1888 г. обаче „Каса Лука“ е придобита от Рикорди. Каталани, по това време е тежко болен от туберкулоза и се притеснява, че Рикорди игнорира работата му като се концентрира предимно върху Пучини. Рикорди публикува „Вилиси“ на Пучини през 1884 г. и поръчва „Едгар“ за продукция в Ла Скала през 1889 г.

Действащи лица

Лорелай, сопран

Валтер, тенор

Анна ди Рехберг, сопран

Херман, баритон
Родолфо, бас

Съдържание

Място на действие: бреговете на Рейн през 1500 г.

Първо действие

Валтер е сгоден за Ана от Реберг, племенница на маркграфа на Биберих.Една майска вечер, докато се скита по бреговете на Рейн, Валтер среща красивото сираче Лорелей и я съблазнява.Той вика приятеля си Херман и му казва, че е разкъсван между „законната и незаконната любов“.Въпреки че самият Херман е влюбен в Ана, той съветва Валтер да бъде верен на годеницата си.Когато Валтер отново среща Лорелей, той ѝ казва, че въпреки че я обича, ще се ожени за Ана.Той оставя Лорелей, която е припаднала на земята.Херман, оплаквайки, че е предал любимата си Ана на такъв мъж, се обръща към бога на Рейн и се посвещава на отмъщението за нанесената на Ана обида.

Нимфите на Рейн и духовете на въздуха се появяват и възхваляват речния бог и бог Тор, господарят на бурята.Лорелей идва при тях, оплаквайки загубената си чест и пита как може да отмъсти.Нимфите и духовете ѝ казват, че трябва да бъде неустоима, което ще измъчва неверния Валтер.Когато тя пита как може да направи това, те отговарят, че трябва да призове Алберих, краля на Рейн, и да му се закълне във брачна вярност.Тя полага клетва, хвърля се в Рейн и се издига преобразена със златната коса и златния гребен на легендарната Лорелей.Тя възкликва: „Валтер, завърнах се, за да си отмъстя.“

Второ действие

В разгара на подготовката за сватбата на Валтер и Анна, Херман предупреждава Анна, че е на път да се отдаде на неверен мъж.Въпреки това, сватбеното шествие към църквата започва.В този момент небето започва да свети с мистериозна светлина.Лорелей се появява и пее любовна песен за Валтер.Той отхвърля Анна и се втурва в обятията на Лорелей, викайки: „Аз съм твой, бъди моя.“Вместо това, Лорелей се хвърля в реката, оставяйки Валтер на колене.Докато Анна пада безжизнена на земята, Лорелей се появява отново на скала над реката.

Трето действие

По време на погребението на Анна, съкрушеният Валтер припада на брега на реката. Когато се събужда, вижда Лорелей да седи на скалния си трон и я чува да му пее любовна песен. Тя е на път да го прегърне, когато заплашителни гласове от дълбините на реката ѝ напомнят за клетвата ѝ към Алберих. Тя се откъсва от Валтер и се връща на скалата. В яростта си Валтер се хвърля в реката и се дави, докато Лорелей продължава песента си.